Петър Петров, главен механик: Бедата на море предизвиква само ярост да й противостоя

Днес си спомняме за инцидента точно преди 10 години с нелепо заседналия край италианския бряг COSTA CONCORDIA при круизен рейс с 2700 човека на борда (имаше 32 жертви), не само заради поуките от него, а и да отдадем заслуженото на един варненски моряк. Петър Петров, тогава е първи механик на пътническия кораб и с риск за живота си, сам организира спасяването на над 450 човека от борда на потъващия плавателен съд. За проявено себеотрицание и героизъм той бе обявен за „Европеец на годината за 2012 г.” от Европейския парламент и за „Мъж на годината за 2012 г.” в ежегодната българска класация. 

Ето какво разказа тогава Петър Петров:

Всеки моряк се сблъсква с аварийни ситуации по време на плаване и с течение на времето започна да свиква с мисълта, че при хиляда на едно, може и него да сполети най-лошото. В момента на изпитание важно е, как ще реагираш. При мен предизвиква яростта да превъзмогна негативните обстоятелства, в които съм попаднал.

Преди 10-ина години четох една история в морско издание. Английският Лойдс регистър дава наградата „Капитан на годината” на датски капитан. Той плава в Северно море, когато товарът се размества, корабът се накланя, започва да гълта вода и полупотънал остава на дрейф. Капитанът дава команда за евакуация на екипажа, всички тръгват със спасителните лодки, но той остава на кораба. Вятърът, вълните го събарят зад борда през нощта, той плува и успява да се добере до него. На другия ден спасителите намират дрейфащия кораб. Мокър, измръзналият капитан яростно се бори, докато има сили и така спасява кораба за компанията си. Тази история много ме впечатли навремето, казва Петър Петров. Сега си я спомням, защото има лека аналогия с преживяното по време на инцидента с COSTA CONCORDIA. Искам само да кажа – нещата са прости и ясни – човек трябва да се бори, докато може. Затова са ни гласували доверието да бъдем екипаж, а пасажерите разчитат точно на нас да ги защитим в неприятна ситуация.

COSTA CONCORDIA отплава от Чивитавекия с 1 час по-късно, тъй като някои от пътниците закъсняха за круизния рейс, разказва Петър Петров. Беше 21-ият ден от първото ми плаване на този кораб. Около 9 часа вечерта си свърших работата и отидох в каютата да взема душ. Тъкмо се обличах след банята, когато усетих някакви вибрации, корпусът се разтресе и изгасна осветлението.

Това стана около 2130 часа. Разбрах, че има блек аут, облякох набързо гащеризона, взех фенерче, универсален ключ и друго най-необходимо за механика и хукнах към машинното отделение.

Като пристигнах ме уведомиха да проверя аварийния дизеленератор – работи, но не тръгва напрежението. Двама с италиански електромеханик хукнахме нагоре по стълбите до 11-а палуба, където е генератора. Когато тичах по откритата палуба, видях, че сме до скали и брегът е съвсем близо. Тогава си казах – това не е обикновен блек аут, а сме се ударили и корабът е заседнал. Навярно има и пробойна, но няма страшно, ще затворят водоплътните врати, близо сме до брега, ще останем да стоим на плиткото като остров. Така си разсъждавах спокойно в помещението, където е аварийният дизелгенератор, докато се опитвахме с електромеханика да възстановим захранването на кораба. Дойдоха още четирима души с главния електромеханик, пробваха, нищо не става. Бяхме още в това помещение – минали бяха около 40 минути, когато усетих, как корабът започна леко да се накланя надясно. Звъня в централния пулт на машинното, никой не отговаря. По едно време разбирам, че сме останали само двамата с италианския електромеханик, другите заминали някъде. Отварям вратата и тогава през шума на работещия генератор чувам командата за напускане на кораба.

Тръгнахме надолу по стълбите, в един коридор останахме блокирани от тълпа пасажери, чакаха да излязат на четвърта палуба, където са спасителните лодки. Всички бяха леко напрегнати, но нямаше паника. Когато стигнахме до централния пулт, който е на нулевата палуба (на водолинията), водата беше покрила с 1 см коридора. Вратата на пулта се оказа залостена отвън. Стана очевидно, че потъваме.

Тръгнахме и ние двамата към четвърта палуба, всеки към своята спасителна лодка, съгласно евакуационния план. Моята се намираше на десния борд, а корабът вече беше видимо наклонен. После прецених, че съм загубил доста време, така че  по-добре е да стоя на левия борд. Заоглеждах се за спасителна жилетка на палубата и вече екипиран започнах да наблюдавам ситуацията. Хората пробваха да спускат лодките, някои успяха, но други се заклиниха в левия борд, заради крена надясно. Явно беше – пропуснах подходящия момент за евакуация от този борд, но продължавах да се успокоявам – няма опасност, ще останем като остров над водата. В края на краищата мога да скоча и да преплувам до брега. Казах си, нека да видя, дали има някой, на когото да помогна, защото имаше много жени, облечени за ресторанта, които тичаха навън с деца на ръцете. Страшна картина, като си представя, какво може да стане, ако целият кораб изведнъж потъне във водата!  

Реших, че трябва да помагам на англоговорящите пасажери, защото знам добре езика,  да им обяснявам, за да не изпаднат в паника. На едно място видях група от 6 – 7 японци, обясних им, какво да правят. След това съзрях семейство англичани,  двама възрастни и двама млади с едно момиченце. Изглеждаха изнервени, бащата държеше детето и беше без обувки и реших да стоя до тях. Казаха ми, че можели да плуват, добре тогава, ще отида на намеря спасителен пояс, ако водата нахлуе да сложим в него детето и да го бутаме до брега, който е на 40 – 50 м.

По това време, през януари, там водата е топла 16-17 градуса.

Отиваме на десния борд, готови да сложим момиченцето в пояса, когато виждам лодка. Стои в близката далечина и явно чака, за да прибере някои паднали в морето. Развиках се. Приближи лодката, на нея бяха 6 души от екипажа, обаче не можаха да се швартоват, защото във водата имаше метални въжета от лодъчните лебедки.

Викам – хвърлете въже, ще ви придърпам. Доближиха се и настаних вътре английското семейство. Питам, защо не са натоварили хора – „Ами, нямало“.

След като няма на десния борд, значи са се скупчили на левия, а там лодка не може да се спусне. По едно време се появиха групи пасажери, излязох на палубата и се развиках да идват – хората бяха готови да скачат направо във водата. Дойдоха и започнаха да се качват. В това време се появи още една лодка. Махам да идват и тъй като няма къде да се швартоват, казвам да застанат борд до борд с нашата, за да могат хората да се прехвърлят от едната в другата.

Така практически започнах да ръководя евакуацията по простата причина, че съм офицер и мога да създавам организация в критичен момент, обяснява Петър Петров.

Целта бе да вземем максимално повече хора, докато се запълни капацитета от 150 души на спасителна лодка. Втората се напълни и потегли. Огледах се, няма повече хора на откритата палуба, лодката ни също бе почти пълна. Отплавахме.

След като пасажерите слязоха на брега, събрах шестимата от екипажа и казах – не ви задържам, ако някой иска да се върне обратно с мен да идва, сигурно има още хора на кораба. А те – оставаме в лодката, гледай само мотора да е в ред.

И така импровизирано се организирахме като спасителна група и започнахме да правим курсове до кораба.

Разпоредих да вземем допълнително спасителни жилетки и прикрепителни куки от съседни изоставени лодки. Върнахме се първо до потъващия десен борд, натоварихме пълна лодка с пасажери, излезли от ресторанта, събрали се да чакат, хванати в капан под заплахата корабът да ги захлупи.

Когато повече нямаше, кого да вземем и потегляхме, изведнъж се чу силно изпращяване. Корабът, когато се е наклонил, опрял на единия от отворените стабилизатори. От поетата вода, обаче тежестта станала много голяма и в един момент той се строшил. Последва остро стържене и корабът бързо започна да се накланя. Ако не бяхме успели  да се отдръпнем, падащият борд сигурно щеше да ни затисне.

Това беше най-кошмарният момент – корабът потъваше, но се и преобръщаше, явно бях сбъркал, че ще останем заседнали като остров.

Представих си, че ще изпадат хората във водата, ще ми се наложи да гледам жени, деца, които се давят, а съм безсилен да направя нещо.

В такъв момент морякът със стаж, професионалист, а аз се имам за такъв, е нормално да възпротиви на действителността и да тръгне по свой начин да се бори с обстоятелствата.

Моят случай беше такъв – да организирам спасителната група.

Отново разтоварихме лодката и се върнахме на другия борд. Какво да видим – въжена стълба, спусната от някоя от високите палуби и по нея хората слизат до водата, където има пластмасов понтон. От него се прехвърлят на малка лодка за 20 души на бреговата охрана.

Швартоваме към нея, тъй като имаме голям капацитет. Започваме да поемаме хората, сред които има възрастни, трудно подвижни, леко ранени, които пренасяхме на ръце.

Върнахме се още веднъж, направихме четири курса, като накрая взехме само двама души. Наоколо вече беше пълно с лодки на бреговата охрана, от които ми казаха, че поемат цялата операция и да си отиваме.

С тези двамата на борда стояхме още известно време в морето. Нашата лодка имаше мощен прожектор и с него осветявахме палубите, където имаше вкопчени отделни хора под стрес, за да могат от пристигналия военен въртолет да ги видят и спуснат спасител с десантна стълба.

Беше 0330 часа, много тъмно. Накрая ни изгониха и от там, нямало какво повече да правим. 

Мисля, че спасихме около 450 души. Това не го приемам за някакво геройство.

Както казах, всеки моряк, професионалист, на моето място би го направил.

Сега като се връщам отново към случилото се, виждам, че съм действал интуитивно и погледнато отстрани, оценявам, че съм постъпил правилно. Така че съм доволен от себе си и нямам кошмарни сънища, спя спокойно, завърши разказа си преди години Петър Петров.  

Последни новини

Последни новини

Кап. Владимир Гаргов: Не e вярно, че българите не можем да ставаме екип

Навършват се 10 години от спасителна операция, проведена под ръководството на варненския капитан Владимир Гаргов. Преди десетилетие името на българския капитан стана широко

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент