Много са поуките от инцидента с кораб VERA SU и в случая особено важна е думата на специалистите. Една от най-големите сред тях е, че имаме остър недостиг на квалифицирани кадри, които умело да боравят с инструментариума за управление на риска, коментира пред Maritime.bg доц. д-р Даниела Тонева, ръководител на катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Техническия университет – Варна. Защото една такава операция не е само да осигурим техническа обезпеченост, не е само да знаем, какво да се направи и в каква последователност, а и какви са потенциалните рискове при всички възможни варианти за развитие на инцидента. Всичко това са елементи на управлението на риска.
Що се отнася до риска от генериране на различни замърсявания при подобно произшествие, както стана с VERA SU, на първо място доц. Тонева постави комплексността на потенциалните въздействия върху морските екосистеми, които изискват бързи и адекватни действия за активна превенция и защита на околната среда.
В тази връзка тя посочи риска от замърсяване с нефтопродукти, където последиците са изключително тежки и дълготрайни. По нейните думи, в случая с VERA SU е забелязана опалесценция – ясно разделяне по цветове и отблясъци на повърхността на водата, които се дължат на нефтопродуктите. Тяхното наличие било установено и документирано от Басейнова дирекция „Черноморски район“. За щастие били в малки количества и сравнително бързо се разнесли, което станало само благодарение на морските течения. Но било особено рисково, защото това замърсяване се получило между кораба и брега и при по-голям разлив щяло да граничи с екокатастрофа, заради вълновата активност и характеристиката на района. И в случая можело да се отчете като голям плюс недопускането на по-нататъшно изтичане на нефтопродукти от VERA SU.
Големият проблем беше замърсяването от товара и няма да спестя, че въпреки успешната акция по изтегляне на кораба до пристанище Варна, което стана в последствие, първоначалните опити за справяне със ситуацията не бяха огледани от екологична гледна точка, каза още доц. Тонева. Беше заснето как от грайфера, който използваха, се разсипваше товара, стигна се и до наводняването му, а това са химически вещества, които променят качеството на морската вода и оказват драстично влияние върху морските съобщества, смята тя.
Трябва да се радваме, че това не се случи в ранна пролет, когато можеше веднага да окаже влияние върху фитопланктона. Разбира се, че морето има самопречиствателна способност, разсейване на замърсителите, но да не забравяме и тяхната трансформация във водите му. И тук като друг голям плюс, който можем да изведен (поучително при бъдещи действия) е, че откриването на високите концентрации на замърсяването стана с правилния избор за вземане на пробите, максимално близко до неговия източник. В конкретния случай – близо до кораба, а не, както е при нормално наблюдаване околната среда, в по-далечно разстояние по посока на течението. Вярно, трябва да се избират и такива точки, но при критична ситуация на море задължително е да се вземат проби близко до източника – пробойната или плавателния съд, както беше в този случай, което позволи своевременното отчитане на високите стойности от еколозите. Там, на място бяха от Басейнова дирекция, от множество организации, които съвместно работеха, като действията им бяха координирани от „Морска администрация“. Висок беше потенциалът на една такава извънредна ситуация за нанасяне на тежки екологически щети, добави доц. Тонева. Тук тя отбеляза и някак пренебрегната ролята на тези, които свършиха работата по извеждането и спасяване на екипажа. Справянето с реалната опасност за живота и здравето на моряците е топ приоритета, след който вече можем да говорим за спасяването на имуществото и за околната среда.
Обмисляме изучаването на инцидента с VERA SU да влезе в учебните планове от специалностите „Защита на населението при бедствия и аварии“ и „Инженерна екология“. И като първа стъпка в това отношение Технически университет – Варна ще осигури възможността хората, пряко участвали в спасителните операции, да могат да разказват за своя опит в рамките на обучението на студентите, сподели доц. Тонева. Така те ще могат да намират веднага отговорите на много важни въпроси при изучаването на методите, средствата и тактиката за ликвидиране на извънредни ситуации, а какво по-добро от това да се свърже теорията с практиката. Целият натрупан опит, който системно ще им се предава, ще позволи малко по малко да навлизат и в сферата на моделирането и прогнозирането и управлението на риска. Защото без такъв подход, без управление на риска, просто сме обречени.
А за съжаление голям е недостига точно на такива квалифицирани кадри – подчерта още веднъж доц. Тонева. Затова е крайно необходимо да залегне в подготовката на всички, които са свързани със спасяването, търсенето, със справянето на извънредни ситуации. И това се отнася не само за нашата специалност в университета, а за всички които са на море и в обучението им има елементи на управлението на риска. Изключително важно е, защото един квалифициран риск мениджър, риск инженер има умения да борави бързо с инструментариума и системно да дава верни решения.
Има една пренебрегната компонента на всички тези рискове, освен за имуществото, освен замърсяването от товара. Питаме ли се, замърсявайки водите, променяйки техния химичен състав, макар и за кратко при високите концентрации, какво става с брега? Има абразия – разрушителното действие на морските течения и вълни върху брега и когато една агресивна и без друго среда, каквато е морската вода, я наситим допълнително с други химически вещества, какво ли се случва в бреговата структура на уникални бряг в района, където стана инцидента в VERA SU?! И това е едно поле за изследване, което още не е усвоено. От научна гледна точка въпросът не е разгледан. Така че все още има недоизяснени полета.
Много са аспектите на морските катастрофи. Няма как да кажем, че е важен само човешкият живот, само околната среда, материалните щети или трите взети заедно и приключихме. Има аспекти, свързани и с усещането за сигурност на онези, които си изкарват хляба от морето. Защото, каквото и да говорим, че всичко е в нормите, има хора, които са засегнати и изпитват несигурност за бъдещето си, за ресурсите от които се изхранват: от аквакултурите, предлагането на морски туристически атракции и др. А ние все още не можем да дадем отговор на техните въпроси при тежък инцидент в морето.
Към всички тези поуки от случая с VERA SU доц. Тонева прибавя още една, от която извежда и основната си препоръка за в бъдеще – нуждата от съвместни, координирани действия с включването в тях и на специалистите в управлението на риска. Без това не може да очакваме устойчиви положителни резултати. Всички заедно с целия си потенциал: специализираните институции, университетите, БАН, доброволческите организации. Да, труден е теренът на Камен бряг, където заседна VERA SU, инцидентът беше тежък и не беше лесно всички да са заедно на това място, но там бяха представители на „Морска администрация“, на Гранична полиция, специалистите от Басейнова дирекция, от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, на органите на местното самоуправление и други. Координацията между всички тях се случи, но на късен етап. Не може да става на късен етап. На хартия има разписани планове за реакции и сега тяхната актуализация трябва така да се направи, че всички които вземат решения да бъдат максимално улеснени. Да има инструментариум, който да им позволява бързо да се ориентират в различните аспекти на ситуацията. Инструментариум за вземане на решения за управление на риска, за компетенцията и уменията на всички в институциите.
Уверена съм, че и Технически университет – Варна с обучението на кадри за морската индустрия, на еколози и на риск – инженери, ще допринесе за устойчивост на системите ни за предотвратяване и елиминиране на последиците от такива тежки инциденти, като този с кораб VERA SU, добави в заключение доц. Тонева.
