Космическата екология във фокуса на трите висши военни училища 

Обсъжда се идеята за създаване на три университетски военни обсерватории за следене на космически отломки, като идеята е една от космическите наблюдателници да бъде в Морско училище

В Морската астрономическа обсерватория и Планетариум на ВВМУ “Никола Й. Вапцаров“ разработват идеята за създаване на три военни университетски обсерватории у нас с основна задача да наблюдават т. нар. космически отпадъци. Това са остатъците от сблъскали се или от излезли от работен режим спътници. Нещо много важно, защото близкото до Земята космическо пространство е изпълнено с милиони отломки, заяви пред Мaritime.bg доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория. В рамките на бъдещите Европейски военни космически сили се обсъжда възможността във всяка страна, член на Европейския съюз, да започнат работа обсерватории, които ще наблюдават изкуствени спътници и космически отломки. Във връзка с това е добре да имаме готовност с три такива военни университетски обсерватории, обясни доц. Радева. В тях трябва да има достатъчно големи телескопи, снабдени с лазери, радиотелескоп, за да може да се измерва разстоянието до всеки спътник. Трябва прецизно да се определя кой от тях работи и дали се движи по точно определената си орбита или вече е станал „космически отпадък“. Тогава става опасен, както за другите спътници и излитащи космически кораби, за орбиталните станции, така и за хората на Земята. 

При нас във ВВМУ работи  Морска астрономическа обсерватория – продължи доц. Радева. Предстои да стартира в близко време много добре оборудвана обсерватория в Националния военен университет във Велико Търново. Също така да бъде оборудвана обсерватория и във Висшето военновъздушното училище в Долна Митрополия, каза още доц. Радева. По нейните думи, студентските космически общества в трите военни университета набират опит и сили в наблюденията на изкуствени спътници и на ярки астрономически обекти. Обучението на екипите, които ще работят в бъдещите военни обсерватории – българските военни космически наблюдателни центрове, ще се реализира в близко сътрудничество с професионалните астрономи от Института по астрономия към БАН, с Националната астрономическа обсерватория – Рожен и катедрата по астрономия на Софийския университет. 

Важно е бъдещите военни космически екипи да бъдат сертифицирани от Европейската космическа агенция (ЕКА) за наблюдения на изкуствени спътници. Тогава ще има възможност и за финансиране по проекти на ЕКА за извършване на наблюдения на изкуствени спътници и космически отломки. За реализирането на тази възможност, както и на много други научни и изследователски проекти, е изключително важно България да стане член на Европейската космическа агенция. Тази стъпка е от изключително значение за всички нас и тя трябва да бъде извършена на правителствено равнище, категорична е доц. Радева. Досега това е било неглижирано, което тя си го обяснява с неразбирането на важността на членството на България. Затова, колкото по-скоро това стане, толкова по-големи възможности за работа ще има за български учени, инженери, компютърни специалисти, за български фирми, които ще работят за космическата индустрия на Европа. Ще има много голямо финансиране на различни програми, проекти и дейности.

На въпроса, дали създаването на трите военни космически обсерватории е само далечна идея, доц. Радева отговори, че студентските космически общества в трите военни университета са силата, която ще реализира тази идея.  Младите хора са убедени в ползата и важността на тази научно-изследователска работа. Те участват в различни астрономически програми на НАСА и натрупват опит и увереност в своите знания и умения. Разбира се, много е важно колкото се може повече хора да оценят перспективата и всестранната полза от тези наблюдения. Защото България много губи от отдръпването ни от позициите на космическа държава. Авторитетът на България като космическа държава се поддържа основно от учените от ИКИ към БАН и от една фирма, в която работят млади изключително добре подготвени космически специалисти. Това е,  EnduroSat (Ендуросат), която се ръководи от Райчо Райчев, българският производител на малки космически спътници. Ендуросат участва в изстрелването на малки спътници и получава сериозно финансиране. В тази българска космическа фирма работят около 40 млади и много талантливи космически инженери, компютърни специалисти. Те са младото космическо лице на България, което печели във всяка едно направление. Преди няколко години Ендуросат предостави на български университети, в това число и на Морско училище, апаратура, с която може да се извършва комуникация между спътници с образователна цел. Така че в страната ни има хора с големи постижения в областта на космическите изследвания. 

Що се отнася до трите български наблюдателни центрове – военните университетски космически обсерватории, това все още е в полето на идеите, ние обмисляме тази възможност и сме убедени, че те трябва да бъдат направени. Защото, когато в близките години бъдат създадат европейските военни космически сили, ЕС няма да създава свои военни спътници, а ще има европейска мрежа от такива военни космически обсерватории, с които да следи за космическите обекти и отломки. И България трябва да има тази готовност. Ето, във Франция вече работят две такива обсерватории за наблюдение на изкуствени спътници и отломки, в Германия са базирани натовските космически сили, Австрия има изключително добре оборудвани такива обсерватории, които вече наблюдават изкуствени спътници, коментира доц. Радева. И ние сега поставяме началото с това да подготвяме студенти, курсанти, да правим студентски общества, които да бъдат съпричастни към Космоса. Ето, работят в екипи, които откриват астероиди, имат мотивация, стимулация да учат, да се интересуват от космическите възможности и проблеми. В Морско училище направихме астрономическа обсерваторията, в Националния университет, Велико Търново сега оборудват изключително модерна астрономическа обсерватория и по този начин също ще обучат и мотивират младите хора –  преподаватели и курсанти. Във Военно-въздушното училище работи Студентското космическо общество и подготвя своята обсерватория. И като имаме екипи в трите военни български университета съвсем естествено е точно те да създадат и развият тези военни космически наблюдателни центрове, добави в заключение доц. Радева.

Последни новини

Bering Yachts започва строителство на яхти в Бургас

Нов сериозен инвеститор откри база и започва работа в Бургас още тази година. Това е компанията Bering Yachts. Днес нейни мениджъри представиха свое произведение в Пристанище Бургас, включвайки се в отбелязването на неговия
Прочетете

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на…

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи музикален поздрав към присъстващите. Изпълнителният
Прочетете

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени товари в Украйна, според Европейската комисия. Стана
Прочетете

119 години Пристанище Бургас

Снимка: ДППИ На 18 май Пристанище Бургас отбелязва 119 години от откриването си. Указ на Княз Фердинанд І от 20 декември 1894 г. и няколкогодишно строителство превръщат някогашните дървени скели на бургаския бряг в  първото съвременно
Прочетете

Ръст на товарооборота в Пристанище Варна, което отбелязва 116-а годишнина

Снимка: Пристанище Варна Пристанище Варна е открито на 18 май 1906 г. Тази дата бележи навлизането на град Варна на световните пристанищни карти. Изграждането на Пристанище Варна продължава повече от 10 години. Откриването е с
Прочетете

Русия връща в строя в Черно море още една подводница

Дизел-електрическата подводница "АЛРОСА" от състава на руския Черноморски флот преминава ходови изпитания след края на ремонт и модернизация. Дейностите по модернизация на подводницата по проект 877 започнаха през 2014 година.
Прочетете

Румъния осигури още 25 милиона евро от ЕС за Пристанище Браила

Още 25 милиона евро ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на румънското пристанище Браила на р. Дунав, съобщи министърът на транспорта на страната Сорин Гриндеану, предаде "Румъния инсайдър". Става дума за поредни
Прочетете

Отдават на чартър ферибот „Героите на Севастопол“

"Български морски квалификационен център" ЕАД обяви търг за отдаване под наем чрез договор за беърбоут чартър на моторен ферибот "ГЕРОИТЕ НА СЕВАСТОПОЛ" (IMO: 7529976), установи справка на Maritime.bg. Държавното дружество предлага
Прочетете

Турция придоби четвърти сондажен кораб

Турция е придобила четвърти сондажен кораб. "Четвъртият турски сондажен кораб ще пристигне на бреговете на страната на 19 май", съобщи в понеделник министърът на енергетиката и природните ресурси на страната Фатих Донмез, цитиран от
Прочетете

Земеделският министър очаква да се „разработи механизъм“ за износ на украинско зърно…

Трудно бих могъл да прогнозирам цената на пшеницата към днешна дата. Не се ли успокои обаче обстановката в Украйна, не виждам изход от тази ситуация. Така или иначе 40% от това зърно от Европа идва от Украйна. Това каза земеделският
Прочетете

Последни новини

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на бургаското пристанището

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент