Кап. Владимир Гаргов: Не e вярно, че българите не можем да ставаме екип

Навършват се 10 години от спасителна операция, проведена под ръководството на варненския капитан Владимир Гаргов. Преди десетилетие името на българския капитан стана широко известно в медиите, когато на 2 февруари 2012 г. командваният от него контейнеровоз MOL SUMMER се включва и координира операцията по спасяване на пасажери от потъналия ферибот RABAUL QUEEN в района на Папуа Нова Гвинея. След като първи се озовава в района на бедствието, той е оторизиран от AMSA да бъде координатор на цялата спасителна операция, в която броят на участващите кораби нараства до 15 (отделно – самолетите и вертолетите). От спасените общо 246 души най-много (116 души) са извадени от неговия екипаж. Кап. Гаргов получи благодарствена грамота от AMSA. Награден бе и с почетна грамота от тогавашния ни министъра на транспорта. Грамоти получиха и другите двама наши моряци от екипажа на MOL SUMMER – главният механик м.н.м. Иван Иванов и боцманът Тодор Тодоров. После кап. Гаргов бе поканен в Австралия да участва в дискусионния панел на национална морска конференция във връзка със спасяването на оцелелите от потъналия ферибот. Припомняме, че наскоро бе отбелязано и десетилетие от инцидента с пътническия кораб COSTA CONCORDIA. Tогава друг българин – първият механик Петър Петров, с риск за живота си организира спасяването на над 450 човека от борда на потъващия лайнер.

Ето каква беше моряшката история на к.д.п. Владимир Гаргов, която ми сподели тогава, започвайки с едно малко отклонение:

Капитан Владимир ГАРГОВ

Помня, как на времето доста скептично не само аз, а и колегите ми се отнасяхме към изучаването на наръчника за търсене и спасяване на море при подготовката за изпитите за придобиване на степен старши помощник-капитан. Казвахме, само си пълним главите с тези глупости, за какво ли ще ни трябват? Но – уви, ето че в един прекрасен ден се получава така, че трябва бързо да се реагира, тогава си спомняш за този досаден ден, какво си чел, наученото веднага визуално се събужда в главата ти и започваш да действаш. Помня, след като всичко свърши на корабната конференция в Австралия по повод на инцидента много се чудиха, как така, прилаганото във военния флот при търсене и спасяване на море, е могло да сработи толкова добре и за големи търговски кораби. Тема, която навярно и занапред ще се дискутира на международните морски форуми, свързани с предотвратяване на подобни трагедии. Всичко е въпрос на придобита рутина и на добре свършена работа от целия екипаж.

Та, какво се случи на 2 февруари? Беше точно 0815 часа, когато току що застъпилия на вахта, третият помощник-капитан ми се обажда за получен телекс от Австралийската морска спасителна администрация AMSA, в който съобщават за излъчен сигнал за бедствие в региона. Никой не е видял потъващия фериботен кораб, който не е успял сам да подаде сигнал за бедствие. Системата е такава, че след като се оказва под водата, от него изплава и сработва автоматично корабният радиобуй EPIRB, който излъчва сигнал чрез сателитната система INMARSAT. Точно за такъв сигнал AMSA уведомява всички кораби в региона с молба да се включат в спасителната операция. Много често тревогата излиза фалшива и неведнъж съм се шегувал, че дори боцманът, докато мие палубата с вода под високо налягане от машината, може да активира буйчето. Този път, обаче случаят явно не е такъв, защото в съобщението се споменава, че по-нататъшните опити за връзка с плавателния съд се оказали неуспешни. Бяхме на 23 мили от мястото на инцидента, имаше и други кораби в района, но истината е, че първи откликнах, като взех сериозно случилото се с потъналия ферибот и така се отзовахме преди останалите. Официално се съобщаваше за 350 пътници и 12 души екипаж на борда на потъналия Rabaul Queen, който извършвал курс край Папуа Нова Гвинея.  

Тогавашният изпълнителен директор на ИА „Морска администрация“ к.д.п. Сергей Църнаклийски награждава във Варна к.д.п. Владимир Гаргов, архив, Maritime.bg

Моят кораб бе 50 000- тонен контейнеровоз с дължина 246 м. и ширина 32 м. Натоварен с 6-7 реда контейнери отгоре, изглежда като малка планина. Поддържах икономична скорост от 16 възела, веднага я увеличих до максималната 22-22,5 възела и за около час бях на мястото на бедствието.  Докато стигнем разпределих екипажа – едни на левия, други на десния борд, кои отпред, кои с локи токи или с бинокли, на мостика, в машинното. Тук е мястото да отбележа, че имах много добър главен механик Иван Иванов, боцманът също е българин Тодор Тодоров от Сливен. 

Не e вярно, че българите не можем да ставаме екип. Тримата се оказахме правилната спойка на правилното място. Когато се появиха отломките във водата, петната мазут, които покриваха цялата повърхност, стана ясно, че наистина се е случило нещо много сериозно.  Скоро видяхме и първите оцелели пътници, някои държаха факли, димни шашки, хванали се за каквото могат, липсваха самонадуваеми салове. Започнахме да ги вадим по най-елементарния начин, което после се оказа интересно за австралийците. Отначало основно с въжета и с мрежата от трапа, после и със спасителните кръгове –  хвърляш един и по няколко оцелели се втурват да плуват към него, следващия хвърлен може да удари човек по главата. В техникума ни учеха за моряшкия възел, който спасява всички, но във водата бяха цивилни хора, които никога не са плавали. Затова се получаваше като една примка, кръг, а не точно ласо, за да не удушиш някой и така ги ловяхме с въжета. 

Екипажът на кап. Гаргов

Вече казах, че корабът ни бе голям и въпреки силния вятър, стигащ до 9 бала, а вълните – 6 бала, когато застава на борд голямата му ветрилна площ прави заслон и можем по-лесно да изваждаме хората.  Нашите спасителни плотове умишлено не ги използвах, защото дрейфахме по-бързо и ако спуснех един празен, дори и да е вързан за кораба вятърът щеше го отнесе като ветрило. Добре поне, че водата беше топла, което помагаше на хората да издържат час, час и половина в нея. Повечето нямаха спасителни желетки, дори не бяха разбрали отначало какво става. 

По правило в дебелата книга на международния въздушен и морски наръчник по търсене и спасяване има схеми, които ни показват, как да обхождаме района на бедствието. В интерес на истината нищо сложно не ми се видя, но се оказа, че австралийците много харесали този подход. И това беше причината после да ме поканят на техния форум. Вярно, начинът на подход е присъщ на най-вече на военните, но ние в Морското училище сме го изучавали, дори помня името на преподавателя ни, кап. Георгиев. Когато посетих Австралия, срещнах един от създателите на дебелия наръчник, който измислил шаблоните и той чистосърдечно ми призна, че се чувствал бюрократ в сравнение с мен. Всъщност аз поддържах връзка с един офицер по търсенето и спасяването в австралийския координационен център. Правилото е такова, че пристигналият първи кораб, поема ролята на координатор на сцената на спасяването при бедствие. И до края на деня така си остана, въпреки че много се надявах по някое време да бъда освободен от тази отговорност. Правилото е да бъда освободен, когато се появят първите въздухоплавателни средства. Уви, не бях познал и продължих до края. Пристигнаха два въртолета и два самолета, спуснаха самонадуваеми спасителни плотове, което позволи на повече от падналите във водата да се качат върху тях и така по-лесно да ги изтегляме на борда. От една страна е хубаво, че корабът ни е голям и прави заслон, но от друга – големият надводен борд налага всеки един във водата да се тегля 10 м до полубата. Нямаше много ранени. В операцията участвахме 25 души заедно със стажантите и съпругата ми, която този рейс също беше на борда. Всеки си вършеше работата. 

Момент от награждаването на кап. Гаргов във Варна, архив, Maritime.bg

Ето, имахме човек с извадено рамо и вторият помощник му направи инжекция с морфин, за да го успокои. Като вадехме хората, целите бяха изцапани от мазута, който покриваше водата, имаше една жена, натровена с него и я накарахме да повърне. Изваждахме малки деца, две 8-годишни плачеха и викаха: „Но мама, но папа!”. Това много разтрои съпругата ми и я накара да влезе вътре.

Спасяването продължи от 8 часа до 19-20 ч. и успяхме да извадим 166 души, а общо операцията трая 4 дни. Аз като първи с толкова много хора на борда, какво да ги правя и вече по залез поисках от координационния център да ме освободи, за да ги предам в тяхно пристанище. Малко след полунощ, след около 4,5 ч. ги разтоварихме на рейда на пристанище Ле Папуа, Нова Гвинея. Претоварването стана на техния кораб влекач за търсене и спасяване, който заради лошото време преди това отказа да излезе и да върши каквато и да е дейност. 8 кораба бяхме в този ден на мястото на инцидента и общо спасихме 238 души. Следващите 4 дни продължиха други 7, които обхождаха района. Благодарение на модела, който прилагаше нашият екипаж – да обхожда и оглежда, бяха спасени още 6 души. По моя сметка това прави 244 души, но официалната информация е за 246.  Не искам да коментирам, колко са загиналите, защото обявиха, че на ферибота имало 362 души, но предполагам че са много повече.

Впрочем, не виждам никакво геройство в този случая, приемам го съвсем спокойно. Дори жена ми, ако не беше до мен на кораба и в този момент ме беше питала по телефона, какво правя, щях просто да й кажа – нищо, тук спасяваме някакви хора.

Впрочем, когато ми се обадиха от австралийския координационен център и веднага позвъних на немския ни корабособственик, заради голямата часова разлика в Европа беше полунощ. Съобщих, че се отклонявам от курса и ако има нещо друго ще го известя, пожелах му лека нощ и това беше.  Смятам, че всеки друг на моето място би направил всичко по силите си, за да спаси давещите се. Единственото, което направих след края на операцията беше да организирам едно хубаво барбекю за целия екипаж.

И все пак, ако нещо ново беше настъпило в поведението ми, то е спонтанно възникналото в мен желание да се включи още същата пролет като член на доброволческия спасителен екип на БУЛСАР на кап. Никифор Герчев (светла му памет!).

Последни новини

Bering Yachts започва строителство на яхти в Бургас

Нов сериозен инвеститор откри база и започва работа в Бургас още тази година. Това е компанията Bering Yachts. Днес нейни мениджъри представиха свое произведение в Пристанище Бургас, включвайки се в отбелязването на неговия
Прочетете

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на…

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи музикален поздрав към присъстващите. Изпълнителният
Прочетете

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени товари в Украйна, според Европейската комисия. Стана
Прочетете

119 години Пристанище Бургас

Снимка: ДППИ На 18 май Пристанище Бургас отбелязва 119 години от откриването си. Указ на Княз Фердинанд І от 20 декември 1894 г. и няколкогодишно строителство превръщат някогашните дървени скели на бургаския бряг в  първото съвременно
Прочетете

Ръст на товарооборота в Пристанище Варна, което отбелязва 116-а годишнина

Снимка: Пристанище Варна Пристанище Варна е открито на 18 май 1906 г. Тази дата бележи навлизането на град Варна на световните пристанищни карти. Изграждането на Пристанище Варна продължава повече от 10 години. Откриването е с
Прочетете

Русия връща в строя в Черно море още една подводница

Дизел-електрическата подводница "АЛРОСА" от състава на руския Черноморски флот преминава ходови изпитания след края на ремонт и модернизация. Дейностите по модернизация на подводницата по проект 877 започнаха през 2014 година.
Прочетете

Румъния осигури още 25 милиона евро от ЕС за Пристанище Браила

Още 25 милиона евро ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на румънското пристанище Браила на р. Дунав, съобщи министърът на транспорта на страната Сорин Гриндеану, предаде "Румъния инсайдър". Става дума за поредни
Прочетете

Отдават на чартър ферибот „Героите на Севастопол“

"Български морски квалификационен център" ЕАД обяви търг за отдаване под наем чрез договор за беърбоут чартър на моторен ферибот "ГЕРОИТЕ НА СЕВАСТОПОЛ" (IMO: 7529976), установи справка на Maritime.bg. Държавното дружество предлага
Прочетете

Турция придоби четвърти сондажен кораб

Турция е придобила четвърти сондажен кораб. "Четвъртият турски сондажен кораб ще пристигне на бреговете на страната на 19 май", съобщи в понеделник министърът на енергетиката и природните ресурси на страната Фатих Донмез, цитиран от
Прочетете

Земеделският министър очаква да се „разработи механизъм“ за износ на украинско зърно…

Трудно бих могъл да прогнозирам цената на пшеницата към днешна дата. Не се ли успокои обаче обстановката в Украйна, не виждам изход от тази ситуация. Така или иначе 40% от това зърно от Европа идва от Украйна. Това каза земеделският
Прочетете

Последни новини

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на бургаското пристанището

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент