Капитан далечно плаване Христо Папукчиев има над 25 години плавателен стаж в чужди морски компании. Бил е член на звеното за разследване на морски произшествия към МТИТС, след което отнова се завръща към морето като капитан и мениджър в морския бизнес.
Кап. Папукчиев, къде Ви откриваме?
– Вече в България.
Чухте ли заявките на някои учени, че България е “континентална държава”?
– Чух и прочетох, да. Наскоро отбелязахме годишнината на Висшето военноморско училище, членуваме в IMO от десетилетия. Отдавна сме приети по света като страна с доказани морски специалисти. С презрение гледам на подобни твърдения, че сме континентална държава.
Именно на годишнината на училището беше обявено придобиването на кораб.
– Да, бях в океана, когато тази новина достигна до мен. Първоначално се зарадвах, тъй като всяка нова придобивка на ВВМУ следва да е гордост за неговите възпитаници. След еуфорията от благата вест у мен за “новия” кораб, отрезвяването дойде много бързо.
Защо?
– В момента, в който прочетох за възрастта на този плавателен съд – 38-годишен и снет от класификационно обслужване през 2018 година, направих асоциативна връзка с други кораби на подобна възраст и злощастна съдба, описана в морската, а не в континенталната ни история. Говоря за кораби “Хера” и “Ванеса”. Отрезвяването дойде и от самата церемония по именуване. По здравата логика на технократите – кораб се именува след успешни изпитания при предаването на корабособственика, а не като със “Св. св. Кирил и Методий” преди ремонт и много неизвестни. Толкова жалко беше на възторжената церемония да видя прекрасна холивудска звезда на фона на 38-годишен кораб, но тя откъде да знае. Може би с това именуване празнуваха погребението на кораба “Искатель”, следвайки старата българска традиция да се отдава повече почит на датата на смъртта на виден българин, отколкото на датата на раждането му.
Да разбирам, че не одобрявате придобиването на този кораб?
– Най-жалкото в случая с този кораб е участието на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, волно или неволно цялата ситуация с кораба се оркестрира и от господа от училището. В тази инициатива ВВМУ не показа всичките си ресурси и познания за правене на бизнес с кораб. По-скоро това придобиване създаде впечатление за друг вид бизнес. Може би онези от “оркестъра” сами не са влизали в лекциите по експлоатация на търговския флот и пристанищата. Когато се придобива плавателен съд като материален обект следва да е налична експертна оценка за неговата остатъчна стойност, включваща наличното оборудване и така да се реши какъв е нужният капиталов ресурс за въвеждането му в експлоатация, за да отговаря на нормите на IMO. Не съм чул да е ясно какви са ресурсите на този кораб и публичен разчет на средствата за експлоатацията му.
Корабът ще плава под военноморски флаг.
– Още по-зле. Ако той отговаря на нормите на флота, но не отговаря на нормите на безопасност и сигурност на IMO, по-скоро вървим към навлизане в криминална акватория. Мисля, че вместо куц кон, придобихме едно куцо магаре, което ще се крие под военноморския флаг. Далече съм от мисълта, че нашият военноморски флаг покрива изискванията на Полярния кодекс, а нали към Антарктида предстои да плава.
Украйна също придоби кораб за полярни експедиции от Великобритания, който към момента на сделката беше в активна експлоатация и вече плава към Антарктида.
– Да, с огромна изненадата разбрах, че не Украйна, а България е купила изоставен и подготвян за нарязване кораб от руско-кипърска фирма. Сами си правете изводите, защото такива няма да излязат в резултат от разследване на нашия случай с кораба от родната прокуратура. Разликата между нашия и украинския кораб е космическа!
И в същото време “континенталната държава” се готви за “космическо пътешествие”.
– Да оставим настрана романтичните излияния на професорите. Следва да гледаме от професионална гледна точка случая със “Св. св. Кирил и Методий”. Имам обективни съмнения за пригодността на този кораб с 4 метра газене и 60 метра дължина, че ще може да изпълни поставените задачи в очакващата го среда при прехода и край Антарктида. Доколкото разбрах предстои на борда му да вземат контейнери – тяхното укрепване също ли няма да отговаря на изискванията на IMO? Обективни притеснения се пробуждат, без да поставям под никакво съмнение професионалните качества на номинирания капитан и бъдещия състав, и от факта, че ще става дума за екипаж, който не е конституиран предварително, трениран и преди това не е плавал на такъв тип плавателен съд и в тези води. Време е романтиката да свърши и някои професори наистина да осъзнаят, че не предстои разходка в Черно море, а се готвим за преход през океана и експедиция до Антарктида.
Какво смятате за правилно в случая?
– При условие, че на настоящия български кораб в крайна сметка му бъде направен успешен и контролиран от международна класификационна организация ремонт и той отговаря на изискванията и инструментите на IMO, а не само на тези на флота, следва да има активна експлоатационна и научно-изследователска дейност в Черно море с цел изпитания и при всякакви хидрометеорологични условия. След това такъв кораб може да бъде изпратен към Антарктида.
Смятам обаче, че имаме нужда от изцяло нов учебен научно-изследователски кораб. Енергията, която хвърлят някои професори да ходят по студиа, вестници и сайтове и да развиват своите романтични мечти може и трябва да бъде насочена към осигуряването на средства за придобиване на нов кораб, тъй като очаквам многократно да бъде мината стойността на придобиване от Украйна на съд за подобни цели. Разходите по поддръжката на нов кораб ще бъдат и по-ниски, логистичното му осигуряване по-лесно и ще бъде в пълно съответствие с нормите на IMO. Личният комфорт ще бъде по-висок за хората, които ще участват в експедиции и обучение, при нов кораб. Помнете ми думата – полярниците няма да отплават от Варна с този кораб, а ще летят със самолет, за да го “хванат” край Чили или другаде. Не изглежда икономически обосновано харченето на повече пари за сегашния “Св. св. Кирил и Методий”. Това трябва да се признае. Грешката с придобиването му ще бъде простена. Не трябва обаче да се изпуска сегашната възможност, при която изглежда държавата има разбирането, че са нужни нови кораби – заговори се за нови спасителни единици. Сега е времето да се работи за изцяло нов съд, построен в България, който да осигури и практиката на нашите кадри и работата на нашите учени, гарантирайки безопасността им на море.