Доц. Виолин Райков: Има трайно изместване на размножителните периоди  в Черно море

Снимка: Олег Ласточкин, © РИА Новости
Снимка: Олег Ласточкин, © РИА Новости

Динамиката на процесите, свързани с глобалните климатични промени, засягат и Черно море, въпреки неговата уникалност като воден басейн, заяви пред Maritime.bg доц., д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН по повод на тиражираната информация за нахлуване в Средиземно море на над 1000 тропически видове риба, сред които 10 на сто силно отровни. Те мигрират през Суецкия канал в резултат на глобалното затопляне, като променят екосистемата на морето.  Това твърди специалиста по промени на климата Хоаким Гарабу от Института по морски науки в Барселона. Според него процесите там протичат с 20% по-бързо от останалите части на Световния океан и температурата на водите вече са с 1,5 градуса по-високи от средните за изминалия век. Най-застрашено е западното Средиземноморие, но и на изток (тоест в посока към Черно море) положението не е много по-различно.

Преди да посочи промените от глобалното затопляне, които засягат и Черно море, доц. Райков  обърна внимание на уникалността му като воден басейн. По неговите думи това е най-голямата водна екосистема от затворен тип в света с размери подобни на езерото Мичиган в Щатите. Другата уникалност е неговият водосбор, в който влизат най-големите реки в Европа и някои от големите на Азия (става дума за две доста големи турски реки). Температурния му режим е много разнообразен и това е обуславяло адаптацията на организмите в него. Условията на адаптации се менят;  драстичните промени през различните геологични времена, свързани със заледявания, опреснявания на водата и от там намаляване на солеността й са довели до масова гибел на голяма част от видовете, но има и такива, които са успели да се адаптират и са оцелявали. Тези процеси не са спирали никога, включително през последните 10 – 20 години, но доц. Райков не се ангажира да определи точно в каква степен те се дължат на климатичните промени. Защото тези процеси не са мигновени, имат голяма продължителност и е нужно натрупването на дълги редове от данни във времето. Но така или иначе всеизвестно е влиянието на човешката дейност, която води до натрупване на вредни емисии в атмосферата и от там до тъй нар. парников ефект.

А що се отнася в случая до Средиземно море, то винаги е оказвало голямо влияние на Черно море, макар и двете да са ограничено свързани през Мраморно море, Дарданелите и Босфора. Организмите имат функцията да се придвижват при неблагоприятни условия, което се случва и днес – от по-топлите води на Червено море в Средиземно море влизат различни нови видове, които не са характерни за неговата екосистема. Такъв процес върви и от Средиземно море към Черно море. Но в случая условията в двете морета са доста различни.

Тук имаме вътрешноконтинентален климат с характерните четири сезона, като през зимата температурите много падат. И съвсем малко от навлизащите тропически видове, които са намерили подходящи условия в Средиземно море, успяват да се адаптират и закрепят в тукашната екосистемата. Тези процеси са най-изразени в Босфора, където се срещат по-студените води и по- топлите, както и по-солените и по- сладките (едните вървят отдолу и обратно).

От там в Черно море навлизат нови видове ракообразни, черупчести, мекотели и риби. Същото става и в устията на реките, които са богати на различни организми и там най-вече могат да се намерят нови пришълци.

Украински колеги на доц. Райков, които изучават бреговете не само на Крим, а изобщо на цялото им крайбрежие, намирали в по-плитките води, където има скали, различни причудливи нашественици. Например, попчета. В Черно море са описани 23 вида, а те съобщиха за още поне 7 вида по украинското крайбрежие, които са характерни за Средиземно море, каза океанологът.

Тези съобщения, обаче били за единични екземпляри, а не са масова популация. Когато нашественик навлезе в новата екосистема той или се адаптира и остава трайно или изчезва. Затова по намерените единични екземпляри не може да се твърди за навлизане на инвазивни видове, категоричен е ученият.

Той си спомня за едно негово изследване във Варненско езеро по голям проект през 2009 г. за точно тези преходни води, където реките се изливат в морето и там какви организми как се закрепват във времето. Тогава заедно с един френски и един испански колега открили една далекоизточна скарида, която изследвали.

По това време румънски колеги съобщили за същата находка в Мангалия. Тогава имаше съмнения, че този нов вид ще измести местните, тъй като има няколко пика на размножаване, популациите му могат да станат много големи и да завладеят хранителната среда. Но от тогава не се забелязва местните видове да са изчезнали, явно си взаимодействат много добре. Често се случва и това, самият организъм в стремежа си да оцелее в новата среда се нагажда според останалите местни видове, обясни доц. Райков. Това бил друг възможен сценарий, различен от този при рапана, също инвазивен вид, който се храни с това, което има и най-вече с черната мида, изяжда всякакви мекотели включително, когато е гладен започва и канибализъм. По същия хищнически начин за местните видове, нарушавайки екосистемата се наложило малкото мекотело Мнемиопис лейди, после и другото, Берое овата.

Всичко зависи от екологичната приспособимост на организмите, тоест, дали могат да оцеляват в новата среда и да създадат трайна популация. И много е трудно да се разграничи, дали дадена адаптация или дадена миграция на видовете идва от климатичните или от други фактори, които хората невинаги отчитаме. Сега се обръща повече внимание на негативното влияние върху тези процеси на глобалното затопляне, но не може в такъв уникален воден басейн, като черноморския (пък и в който да е било друг), да се установи мигновено, изисква продължително време.

В Щатите извършват такова изследване по модел на проф. Родионов, в който се залагат многогодишни данни. Ние сме правили това, но още нямаме целия ред от данни за Черно море, за да дадем точна оценка, измерванията са правени по различно време в различните черноморски държави. По принцип в световен мащаб се съобщава за покачване на температурата на въздуха и на водата, като за Световния океан се дава с 1,5% за последните 100 години, като процеса на глобалното затопляне продължава. В Черно море динамиката е голяма и не може да се говори за целогодишни данни, а само за отделните сезони. Очевидно е, обаче как през последните години температурите през зимата се задържат сравнително високи и на морската вода не падат под 6 – 7 градуса, каза още ученият.

Доц. Райков получавал снимки от рибари от Южното Черноморие за улавяни в мрежите им нехарактерни за нашето море видове риба. Единични бройки зубан и салема, които са средиземноморски видове и неведнъж са идвали в Черно море.  Имало сведения и за улавяни морски звезди, които преди не е можело да оцелеят в него. В един период, някъде към 2012 година, имало много сардина във Варненското езеро и залива, след това изчезнала. 

Има много съобщения за средиземноморски видове, но това е нормален процес за Черно море. Те се срещат периодически, но не се заселват в екосистемата, просто в даден момент намират подходящи температурни и други условия и след това ги няма. Така че заради спецификата на водния ни басейн, за която вече говорих, не можем да твърдим за някаква реална опасност за нашествие от тропическите видове от Средиземно море, за което колегата от института в Барселона сигнализира, че става при тях. Тук зимата е характерна с ниски температури, каквито няма там и това особено важи да западната черноморско крайбрежие: Украйна, Румъния и България.

Проблемът може да дойде, когато те намерят подходящите условия в Черно море, хареса им средата и започне силната конкуренция с местните видове. Успокоителното е, че това е един много дълъг процес, който отнема значително време. Като цяло обаче инвазивните видове са сериозен проблем, справянето с него е комплексен въпрос. В тази насока е много важно с нови проекти да продължат изследванията, които да покажат влиянието на различните фактори върху състоянието на морската екосистема.

Извън темата за опасността от нашествие на тропически видове от Средиземно море, доц. Райков посочи за още една, свързана с глобалното затопляне, която е съвсем реална за Черноморието ни. Става дума за влиянието на климатичните промени върху размножителния период на някои видове, особено характерно за попчетата. 

Тук maritime.bg припомня за създадената преди година по инициатива на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) работна група за бързо реагиране към министъра на земеделието храните и горите, като постоянно действаща структура. Тя се оглавява от доц. Виолин Райков от ИО-БАН, негов заместник е д-р Йордан Господинов, генерален секретар на КСЧМ. Задачата на работната група е да сигнализира за по-ранно настъпване на размножаването при някои видове вследствие на сезонни климатични промени. Основно работата й обхваща периода на забрана по време на размножаване на рибите и други водни организми и налагащите се промени в резултат на настъпили нетипични климатични условия или други обстоятелства, застрашаващи развитието на рибните ресурси.

Още през зимата на 2020 г. доц. Виолин Райков алармира, че е забелязал промяна в обичайния период за размножаване на някои видове риба по нашето черноморско крайбрежие, като една от най-вероятните причини за това са по-високите температури през този сезон в резултат на глобалните климатични промени. Същото тревожно явление е наблюдавано и от рибари още в началото на януари: попчетата вече имали зрял хайвер, което означавало, че размножаването им е започнало. Става дума за големите видове попчета по нашето крайбрежие: лихнуса, черното, пясъчното попче. 

През последните години размножителният им период се изтегля поне с един месец напред и затова забранителният период трябва да стане плаващ през годините. Проблема е, че има малко време за административна реакция. Ако се установи, че голяма част от попчетата са започнали по-рано да се размножават, нормално забранителният период за техния улов да се измести напред. Но самото административно решение предполага първо обсъждане в създадената работна група, след това да се излезе с някакво становище. Минава още един месец от момента на установяване на този процес и на практика сме закъснели с мярката, което застрашава популацията на този вид риба. Проследено в рамките на две – три години при наличието на постоянно затопляне категорично имаме трайна промяна в периодите на размножаване и забраната трябва да се измести с един месец назад, за да може наистина да има смисъл от тази мярка и да предпазим вида от преулов и от там да се застраши популацията му, допълни доц. Райков.

Последни новини

Флотът унищожи морска мина край Маслен нос

На 23 септември 2022 г. формированието за разузнаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби от състава на Военноморските сили, след получен факс от
Прочетете

Варна върху морска карта на португалския картограф Лазаро Луис от 1563 година

1. „Карта на Средиземноморието, Черно море и Западна Европа“, Лазаро Луис, 1563 г., отсечка с Черно море и част от Европа: Унгария (Umgria) и Гърция (Grecia). Академия на науките, Лисабон, Португалия. Морските карти (портолани) се
Прочетете

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и България. Срещата бе във връзка с работата по проекта MARS-NET на
Прочетете

Откриха първи офшорен вятърен парк във Франция

Президентът на Франция Еманюел Макрон откри първия офшорен вятърен парк във Франция, предадоха световните агенции. Паркът се намира край Сен Назер, пристанище в западната част на страната, на разстояние от 6 до 10 nm от бреговете.
Прочетете

Задържаха лодка с 38 мигранти край нос Шабла

38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в
Прочетете

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас. Това става ясно от изпратено уведомление до политическите
Прочетете

Румънският президент очаква допълнително разширяване на Пристанище Констанца

Пристанището в Констанца трябва да се подобри или поне да се адаптира към настоящите условия, заяви румънският президентът Клаус Йоханис, като изрази надежда, че споразумението за транзит на зърно от Украйна през Черно море ще бъде
Прочетете

Край Видин тренираха реакция при авария с кораб в р. Дунав

Пристанище Видин - Център, снимка: "Пристанище Видин" По време на проведено пожаро-тактическо учение кораб се преобърна в Дунав, в района на видинското пристанище. В сценария на проиграното учение имаше трима загинали и двама ранени,
Прочетете

Американският флот проявява интерес към пристанище Александруполис

Североизточното гръцко пристанище Александруполис е на път да се превърне във "втора Суда", пише електронното издание на в. "Катимерини", визирайки голямата гръцка и натовска военноморска база на остров Крит. Високопоставени
Прочетете

Декарбонизацията и липсата на работна ръка са главните проблеми пред морската индустрия за…

Декарбонизацията на корабоплаването и новите екологични разпоредби се разглеждат като най-въздействащите проблеми за втора поредна година в доклада "Глобален мониторинг на морските проблеми" (Global Maritime Issues Monitor, GMIM), изготвян
Прочетете

Последни новини

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас.

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент