Възстановяването на крайбрежните местообитания от морски треви може да се превърне в реална възможност за адаптация и устойчиво съществуване на крайбрежните екосистеми, които са подложени на предизвикателствата на климатичните промени. Тази амбициозна задача си поставя екип от Института по океанология към БАН в рамките на мащабния международен проект REST-COAST – Широкомащабно възстановяване на крайбрежни екосистеми, чрез свързаност реки-море (Large scale RESToration of COASTal ecosystems through rivers to sea connectivity). Проектът е финансиран по програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации HORIZON 2020 и стартира в началото на октомври миналата година с продължителност 54 месеца, тоест до лятото на 2026-а. В него участват 38 партньора от общността, сред които научни организации и международни институции от Испания, Италия, Нидерландия, Франция, Германия, България, Полша, заедно с Обединеното Кралство, Израел, Турция.
Проектът е мултидисциплинарен и в българския екип са включени учени от няколко секции на института ни, заяви пред Maritime.bg неговият ръководител доц. д-р Николай Вълчев, директор на ИО – БАН. Фокусът на техните изследвания е върху местообитанията на морските треви в района на Бургаския залив и по-точно в по-малкия залив Форос (намиращ се непосредствено до защитена местност „Мандра-Пода“). Обект на изследване ще бъде и връзката с езерото Вая (Бургаско езеро).
– Усилията на екипа от Института по океанология ще бъдат насочени към експерименталното възстановяване на целеви местообитания и оценката на рисковете за тяхното съществуване и поддържане, обясни доц. Вълчев. Идеята е да моделираме екосистемните услуги в българския пилотен район за подобряване на условията в крайбрежните влажни зони. В рамките на изследването основните екосистемни услуги, които ще бъдат оценявани са: приноса на тревите за увеличаване на биоразнообразието, улавянето и задържането на въглерод и за защитата на крайбрежието от морското вълнение при съвременни и бъдещи климатични сценарии за повишаване на морското ниво. Избраният участък е част от мрежа от девет пилотни района, разположени в Балтийско, Средиземно и Черно море, и Северния Атлантик, които представляват „горещи точки“ в европейски контекст. Целта на REST-COAST е да покаже до каква степен възстановяването на крайбрежните екосистеми може да допринесе за ниско въглеродната адаптация, намаляването на рисковете от наводнения и ерозия в бреговата зона и осигуряването на полза за биоразнообразието в особено уязвимите крайбрежни екосистеми – например влажни зони, дюни и подводни ливади от морски треви.
Чрез преодоляване на съществуващите технически, управленски, икономически и социални бариери пред възстановяването на крайбрежните екосистеми, REST-COAST ще допринесе за възстановяване на свързаността между крайбрежните води и водосборната им област и ще увеличи пространството за осигуряване на полезни екосистемните услуги, допринасящи за устойчивостта на състоянието на околната среда.
– Избрахме Бургаския залив, защото е изключително интересен от изследователска и управленска гледна точка, каза още доц. Вълчев. Той е най-защитения от морското вълнение участък от българското крайбрежие и поради това е по-уязвим към акумулация на замърсявания, освен това представлява важен структурен и функционален компонент от един от нашите крайбрежни райони с висока концентрация на биоразнообразие – както видово, така и хабитатно – има функционална връзка с влажните зони „Бургаско езеро“ и „Мандра-Пода“ и се намира на миграционния път на птиците „Via Pontica”.
Районът е едновременно интересен и поставя предизвикателства пред нас – продължи ръководителят на екипа от ИО. Благоприятните природни условия тук и близостта до един от големите български градове – Бургас, са предопределили дългогодишната, активната човешка намеса. Заливът, прилежащата зона и водосборната му област са обект на продължителен антропогенен (от човешката дейност) натиск , изразяващ се както в изменения на естествения им облик и структура в резултат от зауствания, промени в земеползването, хидроморфологични (вълни, течения, дълбочини, тип дънни седименти) промени и др., така и в тяхното функциониране. Свързаността море – суша също се е изменила. Повечето от тези промени са необратими, но нашата текуща задача е да намерим и предложим на заинтересованите страни начин да съхраним тази зона като резервоар на биоразнообразие, и да предотвратим бъдещо влошаване. Устойчивото управление на района е предизвикателство пред учените, експертите по управление на околна среда и води, и пред обществото ни, защото на пръв поглед са налице две противоположни ценности: опазване на екосистемите и биоразнообразието, от една страна и социално-икономическата стабилност и развитие на региона – от друга. Вярваме, че ние заедно като общество, бихме могли да намерим разумни решения, които да не ги поставят в конфликт, а те да бъдат постигнати по начин, който удовлетворява всички заинтересовани страни и цялото общество. Надяваме се, че проектът ще допринесе в тази посока, допълни доц. Вълчев.
В рамките на проекта е предвидено да се направи научен експеримент по отглеждане и възстановяване на морски треви. Това са висши растения (не водорасли), вторично преминали към подводен начин на живот. Те са много чувствителни към вълновото въздействие и естествените им находища се намират в ограничени райони пред нашето крайбрежие, което ги прави още по-интересни и ценни. Загубата на местообитанията е съпроводена със загуба на някои ценни за хората ползи – тъй нар. „екосистемни услуги“ – например поддържане на биоразнообразие, участие в самопречиствателния процес в морската среда, защита на брега от ерозия, красиви места за подводни „разходки“ и т.н. Мащабна загуба на тези местообитания, вследствие на природни или антропогенни причини, е напълно възможна и би изисквала продължителен период от време, ако се разчита само на естествено възстановяване. Бихме желали да сме по-подготвени да подпомогнем процеса, ако възникне такава необходимост в бъдеще.
В рамките на проекта ще направим оценка на биоразнообразието в местообитания на морски треви и такива лишени от тревна растителност с прилагане на съвременен научен подход – ДНК от околната среда, каза още ученият. Предвидили сме също моделиране на вълновите процеси и теченията, както и оценка на ролята на местообитанията в качеството им на природна брегозащита при различни климатични сценарии, тъй като е установено, че тревите могат да понижат риска от крайбрежни наводнения и ерозия като намалят силата на морските вълни и подпомогнат утаяването и задържането на седиментите. Друг аспект от изследванията ще бъде оценка на приноса на тревите към улавянето и задържането на въглерод. Този процес в глобален мащаб се разглежда като важен елемент от адаптацията към климатичните изменения, който допринася за смекчаване на ефектите от високото му съдържание в атмосферата. Предвидили сме също подобряване на условията за почивка на птиците в Бургаското езеро, и възстановяване на свързаността море-суша в сътрудничество с НПО-сектора.
В проекта е предвидено прилагане на съвременни подходи за активно включване на гражданите и заинтересованите страни (управляващи, НПО, частния сектор) в процеса на установяване на конфликтни области и намиране на решения.
Що се отнася до бъдещото приложение на резултатите от проекта и за Северното Черноморие, доц. Вълчев подчерта, че тяхното желание е идентифицират всички места, които са подходящи за подобни възстановителни дейности на екосистемите, имащи подобен ефект върху морската среда. И ще ги препоръчат на съответните институции за бъдеща реализация.
