Подводни ливади от морски треви възстановяват крайбрежни екосистеми

Възстановяването на крайбрежните местообитания от морски треви може да се превърне в реална възможност за адаптация и устойчиво съществуване на крайбрежните екосистеми, които са подложени на предизвикателствата на климатичните промени. Тази амбициозна задача си поставя екип от Института по океанология към БАН в рамките  на мащабния международен проект REST-COAST – Широкомащабно възстановяване на крайбрежни екосистеми, чрез свързаност реки-море (Large scale RESToration of COASTal ecosystems through rivers to sea connectivity). Проектът е финансиран по програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации HORIZON 2020 и стартира в началото на октомври миналата година с продължителност 54 месеца, тоест до лятото на 2026-а. В него участват 38 партньора от общността, сред които научни организации и международни институции от Испания, Италия, Нидерландия, Франция, Германия, България, Полша, заедно с Обединеното Кралство, Израел, Турция.

Проектът е мултидисциплинарен и в българския екип са включени учени от няколко секции на института ни, заяви пред Maritime.bg неговият ръководител доц. д-р Николай Вълчев, директор на ИО – БАН. Фокусът на техните изследвания е върху местообитанията на морските треви в района на Бургаския залив и по-точно в по-малкия залив Форос (намиращ се непосредствено до защитена местност „Мандра-Пода“). Обект на изследване ще бъде и връзката с езерото Вая (Бургаско езеро).

– Усилията на екипа от Института по океанология ще бъдат насочени към експерименталното възстановяване на целеви местообитания и оценката на рисковете за тяхното съществуване и поддържане, обясни доц. Вълчев. Идеята е да моделираме екосистемните услуги в българския пилотен район за подобряване на условията в крайбрежните влажни зони. В рамките на изследването основните екосистемни услуги, които ще бъдат оценявани са: приноса на тревите за увеличаване на биоразнообразието, улавянето и задържането на въглерод и за защитата на крайбрежието от морското вълнение при съвременни и бъдещи климатични сценарии за повишаване на морското ниво. Избраният участък е част от мрежа от девет пилотни района, разположени в Балтийско, Средиземно и Черно море, и Северния Атлантик, които представляват „горещи точки“ в европейски контекст. Целта на REST-COAST е да покаже до каква степен възстановяването на крайбрежните екосистеми може да допринесе за ниско въглеродната адаптация, намаляването на рисковете от наводнения и ерозия в бреговата зона и осигуряването на полза за биоразнообразието в особено уязвимите крайбрежни екосистеми – например влажни зони, дюни и подводни ливади от морски треви.

Чрез преодоляване на съществуващите технически, управленски, икономически и социални бариери пред възстановяването на крайбрежните екосистеми, REST-COAST ще допринесе за възстановяване на свързаността между крайбрежните води и водосборната им област и ще увеличи пространството за осигуряване на полезни екосистемните услуги, допринасящи за устойчивостта на състоянието на околната среда.

– Избрахме Бургаския залив, защото е изключително интересен от изследователска и управленска гледна точка, каза още доц. Вълчев. Той е най-защитения от морското вълнение участък от българското крайбрежие и поради това е по-уязвим към акумулация на замърсявания, освен това представлява важен структурен и функционален компонент от един от нашите крайбрежни райони с висока концентрация на биоразнообразие – както видово, така и хабитатно – има функционална връзка с влажните зони „Бургаско езеро“ и „Мандра-Пода“ и се намира на миграционния път на птиците „Via Pontica”.

Районът е едновременно интересен и поставя предизвикателства пред нас – продължи ръководителят на екипа от ИО. Благоприятните природни условия тук и близостта до един от големите български градове – Бургас, са предопределили дългогодишната, активната човешка намеса. Заливът, прилежащата зона и водосборната му област са обект на продължителен антропогенен (от човешката дейност) натиск , изразяващ се както в изменения на естествения им облик и структура в резултат от зауствания, промени в земеползването, хидроморфологични (вълни, течения, дълбочини, тип дънни седименти) промени и др., така и в тяхното функциониране. Свързаността море – суша също се е изменила. Повечето от тези промени са необратими, но нашата текуща задача е да намерим и предложим на заинтересованите страни начин да съхраним тази зона като резервоар на биоразнообразие, и да предотвратим бъдещо влошаване. Устойчивото управление на района е предизвикателство пред учените, експертите по управление на околна среда и води, и пред обществото ни, защото на пръв поглед са налице две противоположни ценности: опазване на екосистемите и биоразнообразието, от една страна и социално-икономическата стабилност и развитие на региона – от друга. Вярваме, че ние заедно като общество, бихме могли да намерим разумни решения, които да не ги поставят в конфликт, а те да бъдат постигнати по начин, който удовлетворява всички заинтересовани страни и цялото общество. Надяваме се, че проектът ще допринесе в тази посока, допълни доц. Вълчев.

В рамките на проекта е предвидено да се направи научен експеримент по отглеждане и възстановяване на морски треви. Това са висши растения (не водорасли), вторично преминали към подводен начин на живот. Те са много чувствителни към вълновото въздействие и естествените им находища се намират в ограничени райони пред нашето крайбрежие, което ги прави още по-интересни и ценни. Загубата на местообитанията е съпроводена със загуба на някои ценни за хората ползи – тъй нар. „екосистемни услуги“ – например поддържане на биоразнообразие, участие в самопречиствателния процес в морската среда, защита на брега от ерозия, красиви места за подводни „разходки“ и т.н. Мащабна загуба на тези местообитания, вследствие на природни или антропогенни причини, е напълно възможна и би изисквала продължителен период от време, ако се разчита само на естествено възстановяване. Бихме желали да сме по-подготвени да подпомогнем процеса, ако възникне такава необходимост в бъдеще.

В рамките на проекта ще направим оценка на биоразнообразието в местообитания на морски треви и такива лишени от тревна растителност с прилагане на съвременен научен подход – ДНК от околната среда, каза още ученият. Предвидили сме също моделиране на вълновите процеси и теченията, както и оценка на ролята на местообитанията в качеството им на природна брегозащита при различни климатични сценарии, тъй като е установено, че тревите могат да понижат риска от крайбрежни наводнения и ерозия като намалят силата на морските вълни и подпомогнат утаяването и задържането на седиментите. Друг аспект от изследванията ще бъде оценка на приноса на тревите към улавянето и задържането на въглерод. Този процес в глобален мащаб се разглежда като важен елемент от адаптацията към климатичните изменения, който допринася за смекчаване на ефектите от високото му съдържание в атмосферата. Предвидили сме също подобряване на условията за почивка на птиците в Бургаското езеро, и възстановяване на свързаността море-суша в сътрудничество с НПО-сектора.

В проекта е предвидено прилагане на съвременни подходи за активно включване на гражданите и заинтересованите страни (управляващи, НПО, частния сектор) в процеса на установяване на конфликтни области и намиране на решения.

Що се отнася до бъдещото приложение на резултатите от проекта и за Северното Черноморие, доц. Вълчев подчерта, че тяхното желание е идентифицират всички места, които са подходящи за подобни възстановителни дейности на екосистемите, имащи подобен ефект върху морската среда. И ще ги препоръчат на съответните институции за бъдеща реализация.

Последни новини

Флотът унищожи морска мина край Маслен нос

На 23 септември 2022 г. формированието за разузнаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби от състава на Военноморските сили, след получен факс от
Прочетете

Варна върху морска карта на португалския картограф Лазаро Луис от 1563 година

1. „Карта на Средиземноморието, Черно море и Западна Европа“, Лазаро Луис, 1563 г., отсечка с Черно море и част от Европа: Унгария (Umgria) и Гърция (Grecia). Академия на науките, Лисабон, Португалия. Морските карти (портолани) се
Прочетете

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и България. Срещата бе във връзка с работата по проекта MARS-NET на
Прочетете

Откриха първи офшорен вятърен парк във Франция

Президентът на Франция Еманюел Макрон откри първия офшорен вятърен парк във Франция, предадоха световните агенции. Паркът се намира край Сен Назер, пристанище в западната част на страната, на разстояние от 6 до 10 nm от бреговете.
Прочетете

Задържаха лодка с 38 мигранти край нос Шабла

38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в
Прочетете

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас. Това става ясно от изпратено уведомление до политическите
Прочетете

Румънският президент очаква допълнително разширяване на Пристанище Констанца

Пристанището в Констанца трябва да се подобри или поне да се адаптира към настоящите условия, заяви румънският президентът Клаус Йоханис, като изрази надежда, че споразумението за транзит на зърно от Украйна през Черно море ще бъде
Прочетете

Край Видин тренираха реакция при авария с кораб в р. Дунав

Пристанище Видин - Център, снимка: "Пристанище Видин" По време на проведено пожаро-тактическо учение кораб се преобърна в Дунав, в района на видинското пристанище. В сценария на проиграното учение имаше трима загинали и двама ранени,
Прочетете

Американският флот проявява интерес към пристанище Александруполис

Североизточното гръцко пристанище Александруполис е на път да се превърне във "втора Суда", пише електронното издание на в. "Катимерини", визирайки голямата гръцка и натовска военноморска база на остров Крит. Високопоставени
Прочетете

Декарбонизацията и липсата на работна ръка са главните проблеми пред морската индустрия за…

Декарбонизацията на корабоплаването и новите екологични разпоредби се разглеждат като най-въздействащите проблеми за втора поредна година в доклада "Глобален мониторинг на морските проблеми" (Global Maritime Issues Monitor, GMIM), изготвян
Прочетете

Последни новини

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас.

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент