Васил Куртев: На 80 години осъществих мечтата на живота си!

Минаха 5 години, откакто ветроходецът, трикратен носител на Златния глобус „Кор Кароли“, д-р Васил Куртев извърши околосветско плаване със своята яхта „Одесос“. Направи го без много шум. Малцина изобщо знаеха, какво става с 80-годишния мореплавател в продължение на 22 месеца в океана, докато обиколи сам Земята. За сметка на това посрещането му се превърна в истински празник на Морска гара – Варна. Малко след това записах неговата моряшка история. Заслужава си да я припомним.

– Не обичам да казвам, че аз така и така правя голяма работа и затова въобще не обявих, къде отивам, така стана и през 2009 година, когато тръгнах с моята яхта да прекося за трети път Атлантическия океан. Сега вече спокойно мога да разказвам, какво е било и как е станало, защото най-после осъществих голямата мечта на моя живот, да обиколя с яхта цялата Земя, разказва д-р Васил Куртев. 

Много отдавна мечтаех да обиколя света със своя яхта. Винаги съм обичал морето, но специално тази идея в мен се зароди малко донкихотовски чрез книгите и не ме остави цял живот. Първата книга, която много ме впечатли беше „Кон Тики” на Тур Хейердал (по онова време бях студент в стоматологичния факултет на Медицинска академия – София). Първата ми лодка беше една рибарска сеферка. От нея се опитах да измайсторя тримаран, но допуснах грешка – двата му странични поплавъка ги направих като малки лодки и не можеше да развива хубава скорост. По- късно на екскурзия на остров Бали видях, как полинезийците са правили старите тримарани – просто един бамбук по-дълъг от лодката и свързан с въжета. Толкова хубаво направено, че не може да не възкликнеш: ”Браво!”.

Отначало като започнах не бяха много успешни начинанията ми. Човек се учи. Събрах много книги и списания на тази тема. Брат ми беше инженер и много ми помагаше да строим яхти. Първата, „Норд”, с която участвах в ОСТАР – 1984 година беше дървена по скандинавски проект и много популярна в чужбина.

След като се върнах от трансатлантическата регата, започнахме да си мечтаем за нещо още по- голямо. Брат ми събра колектив и така се роди проекта на новата 38-футова яхта. Направихме матрицата и от нея изляхме от стъклопласт две лодки- по една за мен и за него. Продадохме матрицата, което ни помогна да ги довършим и оборудваме.

Яхтата вече бях построил, но трябваше да я подготвя за голямото плаване, което беше в главата ми. Сам осигурих финансово плаването си, с което съм горд. Не, че нямаше кои да ми помогнат, но просто не исках.

И така вече в края на живота си можах да тръгна да направя последното плаване, върха на ветроходството, като обиколя света. Преди това през 2009 год. пак бях поел с идеята за дълго плаване с моята яхта „Бизоне” (брат ми кръсти неговата „Одесос”). Тогава, обаче се разболях в Карибския басейн – ядох отровна риба. Реших да оставя яхтата си на моя син, който живее в Щатите и също е запален по ветроходството.

Скоро след това почина братчето ми, той е 4 години по-малък от мен и изведнъж неговата яхта „Одесос” се оказа свободна. Говорих с племенника ми да я взема, да я постегна малко и най-после да осъществя голямата си мечта за околосветско плаване.

Дойде му времето, както се казва. Не съм мислил да поставям рекорди, просто исках да обиколя Земята и да видя свят. Пък и да сложа, както се казва, венеца на целия ми живот, минал все в мечти за плавания, строежи на яхти; две години бях зъболекар на траулерите на „Океански риболов” само, за да науча астрономическата навигация.

Този път вече нямаше какво да ми попречи. Стегнах яхтата. Награбих на бърза ръка това онова от супермаркета; нямаше смисъл да се запасявам с много провизии, защото, както съм чел и в книгите, навсякъде, където се отбиеш, има супермаркети.

Потеглих от Каварна на 5 август 2015 год. Спрях на Канарските острови, за да изчакам да мине сезона на ураганите в Карибския басейн и в началото на декември продължих да пресичам Атлантика.

Между другото синът ми взе много присърце моето плаване. Той ми купи сателитен телефон, който монтирахме заедно с племенника ми на тръгване. Научи ме да влизам в интернет, да вземам прогнози. Но накрая така стана, че всъщност синът ми изпращаше прогнозите за времето в района, където плавах. През цялото време беше моя гуру, водач, даваше ми всякаква полезна информация, например, за приливите и отливите.

Спрях във Френска Полинезия, минах петте обитаеми Маркизки острови, които са с общо територия, почти колкото Европа. Много зелени, много приятен климат през цялата година. Красота! Обиколих всичките, спирах да разглеждам. Ненапразно тази част от Полинезия наричат Дружествени острови,  защото хората са много дружелюбни. Имах много интересни запознайнства с местни хора, които ме каниха на гости.

Както съм застанал на яхтата с носа към понтона на кея, изведнъж чувам да говорят на български. Вдигам глава, не мога да повярвам, две много симпатични българки. С тях  прекарах много приятно в Тахити Нуй (Таити). Случихме ежегодното им голямо представление от музика и танци. Беше такава продукция, каквато няма дори в Холивуд. Накрая около 300 души танцуваха на сцената.

На Източен Тимор, пък отивам да си оформя документите за пред граничните и портови власти. Стоя пред гишето и служителят ме пита, от къде съм? Казвам: ”България”. И той така се развълнува: „А, България, България!” Зачудих се, толкова хора изобщо не знаят, къде е България, а този много го развълнува? По едно време той се обръща и  след малко идва и води за ръка една жена – оказа се българка. Тя пък ме започна с още една българска, нейна приятелка.

От това, което следях в интернет, знаех, че има и млада двойка българи от Варна (от 10 години живеят в Канада), които с яхтата си плаваха след мен, но не се засякохме. Още плават.

След всички тези чудесни преживявания дойдоха и големите изпитания на моето плаване. Продължих през Тихия океан с много трудни места. Минаването ми през протока Торес между Австралия и Папуа – Нова Гвинея се оказа едно от най-тежките изпитания. Цялото място – плитчини, много лъкатушения, силни течения. Навремето, когато още нямало джипиеси минаването му било рисковано.  За късмет случих, когато има отливно течение, то ме носеше и посред нощ излязох от този много труден участък.

После другият труден момент беше в края на Индийския океан, където се навлиза в Аденския залив и там трябва да пропътуваш 600 мили (колкото ширината на Черно море). От южна страна е Сомалия, където са пиратите. Много се притесних и гледах да карам по средата. Извадих късмет! Бях изчакал в Индонезия сезона на мусоните, защото и в книгите пише, много е приятно да плаваш с тях. При мен, обаче не се получи. Мусонът беше непостоянен, имаше затишия и точно в Аденския залив бяха най-много. След това се влиза през един тесен участък в Червено море, Баб ел Мандеб (на арабски, Мястото на плача). Там не можеш да очакваш подходящ вятър. Много трудно е, когато имаш насрещно течение, с насрещен вятър и трябва да лавираш непрекъснато. Имаше случаи през нощта да измина 12 мили, течението ме връщаше и реално правех само две мили за ден.

Бях със стари ветрила, купени втора ръка. И трите основни ветрила се скъсаха от силните ветрове. Един шквал сцепи голямото ветрило (генуа), което много се използва. Чудя се как да издържа, яхтата не слуша вече автопилота,  държа руля с едната ръка, с другата се опитвам да навия предното ветрило, но не ми стигат силите. Пак за мой късмет това беше вече към края на шквала, който ми направи белята.

Много ми се спеше след изминалите две много тежки денонощия, през които не бях мигнал. Вятърът слаб, яхтата правеше едва два възела и си казах, ще легна за малко. Беше 10 часа вечерта, заспал съм много яко и без да усетя съм заседнал. Събуждам се някъде към 2 часа през нощта и чувам странен шум. Какво стана? Не мога да се ориентирам, спал съм твърде дълго и още съм замаян, поглеждам – брегът до мен. Заседнал съм в корали пред един плаж. Веднага паля двигателя и се опитвам да развъртя яхтата, за да я снема от коралите, не се получава. Опитвах още няколко пъти и накрая се отказах. На сутринта пуснах дингито (малка работна лодка), пуснах и котвата надалече, опитах се с нея да се изтегля. Уви! Обадих се по укавето за помощ. Оказа се, че съм попаднал в полето на една мощна нефтена компания (там има много такива). Дойдоха двама нейни хора на брега, огледаха, как съм заседнал. Само на три метра от мен беше дълбоко, трябваше само да ме дръпнат. За нещастие точно тогава дойде голямо поле от разлят суров нефт. Голям ужас беше! Не успяхме нищо да направим, само се изцапахме целите, също и лодката. Ама кой да ти мисли за това! Хубаво, че не се вдигна вълна, защото иначе бях загубен. Щеше да я разбие за нула време. Отново късмет. Дойде влекач и ме изтегли. Нямах никакви повреди, запалих двигателя и отидох в едно тяхно пристанище, за да се изчистя от петрола. Бях изкарал две ужасни нощи. Ако дойдеше вълна, загубвах яхтата и бях почнал да се подготвям психически да си грабна багажа и да замина.

Имах и друго премеждие. Суецкия канал може да се премине само на мотор и това е задължително. Дълъг е 120 мили и не можеш да го минеш за едно денонощие – разрешено е само през светлата част на деня. После, подписваш предварително декларация, че можеш да поддържаш скорост минимум 5 мили.  Ако стане нещо с двигателя ти, идва влекач да те изведе, за което се плаща. Не дай Боже, да опреш до това, по-добре е да изоставиш яхтата и да бягаш. И пак под психическо напрежение, защото моята машина не се оказа много добра. Дизеловият двигател по принцип рядко спира. Това става само, ако горивото свърши или горивната система отнякъде поема въздух. 

По едно време моят взе да работи час и половина и откаже. Ако спреше, какво щях да правя?! Преди да вляза в канала се отбих в едно пристанище, където основно го прегледах и оправих. Успях да мина Суецкия канал и като излязох в Средиземно море ми олекна. 

Обаче изведнъж се оказа, че в скоростната кутия влиза солена вода от охлаждането на двигателя. Спрях в Мармарис, Турция, за да го купя резервна част. И от там – направо в България.

Бях много щастлив. Когато дълго време  си бил далеко, много мили са ти всички, и близки, и приятели, и познати. Когато пристигнах от все сърце го казах: „Прегръщам ви всички!”

Наистина съм много доволен, на 80-годишна възраст осъществих мечтата на живота си.

Последни новини

Последни новини

Пристанищата на България ще бъдат блокирани, ако “Лукойл Нефтохим” спре работа

Възможното спиране на работата на най-голямата компания за нефтопреработване на Балканския полуостров - "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", ще доведе до блокиране на българските пристанища

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент