Празнота в закона разпилява силите в борбата с морските отпадъци

В законодателството ни още няма дефиниране на понятията морски отпадъци и речни отпадъци. От доста време чакаме това да стане, за да помогне за по-ефективното координиране на усилията за решаване на тежкия екологичен проблем – отпадъците в морето, заяви пред Мaritime.bg доц. д-р Даниела Тонева, ръководител на катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Техническия университет – Варна. По нейните думи, без запълването на тази празнота в нормативната ни уредба, няма как ясно и точно да се определя, кой и какво точно трябва да извършва по програмата за управление на отпадъците, също и как всяка черноморска община да се включи в нея. Защото отпадъците в морето са огромен проблем, много са причините за негово възникване и справянето  с тях не е по силите само на една или друга институция, крайбрежна община и на който и да било друг.

А отпадъците в морското пространство наистина са огромен проблем, както за Черно море, така и за целия Световен океан, продължи доц. Тонева. И даде за пример стряскаща цифра от официалните статистически данни: близо 6,4 млн тона се изсипват в моретата и океаните всяка година. Само пластмасовите отпадъци, попадащи в моретата и океаните чрез реките са между 1,15 и 2,5 млн. тона годишно. 

Проблемът е влязъл вече дневния ред на обществото, има рамкова директива за морска стратегия, която разширява концепцията на една друга директива, за водите. Общата цел и на двата документа е да се постигне добро екологично състояние на европейските морета. За всеки морски басейн то се определя по десет дескриптури, като последният под номер 10 е специално за морските отпадъци. Благодарение на него в България от 2016 г. се извършва мониторинг, като морските отпадъци са разделени на три типа: плаващи по повърхността, отложени на бреговата ивица и такива, които остават на морското дъно. Извършват се наблюдения и по различни европейски проекти.  В тези системни наблюдения участват и преподаватели от катедрата ни, както и студенти от специалност „Инженерна екология“, допълни доц. Тонева. Но тя смята, че само с мониторинга не можем да спасим морето от отпадъците, които непрекъснато го заливат. Особено опасни за човешкото здраве са микропластмасите, които преминават по цялата хранителна верига и се връщат при нас. 

От участията си в различни проекти, включително международни, доц. Тонева забелязва едно и също нещо през годините: големи концентрации на брегови отпадъци и навсякъде над 64 на сто от тях са пластмаси. От най-разпространените са фасовете от цигари, наред с тях са опаковките, бутилките, различните капачки, пластмасови клечки и др. И тя намира за жизнено важни подетите кампании за прекратяване използването на пластмасата за еднократна употреба, за спиране или поне  ограничаване на продуктите с пластмаса. Според нея една от положителните стъпки в тази насока е въведеното задължително етикиране на продуктите, за които хората дори не подозират, че съдържат пластмаси. Например, масово ползваме мокри кърпички, а в тях има пластмаса и на етикетчетата им сега е указано, че тяхното изхвърляне е потенциално опасно за околната среда.

– Това, което правим, включително със студентите от нашата катедра, е да подкрепяме не само кампаниите по почистване, но и да подпомагаме целия мониторинг и определянето на горещите точки на замърсяване с морски отпадъци, каза още доц. Тонева. За съжаление и тук имаме голям проблем, защото липсва единна методика за определяне, кое е гореща точка. В случая горещи точки най-общо означават местата по дъното на морето или по крайбрежните зони, където има отлагане и натрупване на големи количества отпадъци. Ако ги знаем, бихме могли да насочим вниманието си към разкриване на източниците и предотвратяване на замърсяването. Има опити за картиране на горещи точки. По различни проекти по международната програма Черноморски басейн с участието на университети, научно изследователски институти на БАН и др. са правени опити да се покаже взаимосвързаността, например между теченията и зоните на отлагане на  отпадъци. 

Доц. Тонева посочи проект, по който са определени известен брой горещи точки, като една от тях е плавателният канал към Варненското езеро. Други застрашени в сезонно отношение зони са бреговете край Дуранкулак, заради трансграничния пренос на отпадъците.

Факт е, че течението буквално „бие“ в нашия бряг през някои месеци на годината.

Знае се къде точно става, защото системата Коперникус за сателитните наблюдения на моретата и океаните дава информация за всички водни течения и се правят симулации на движението на отпадъците. Разглеждайки реалните данни за тригодишен период, доц. Тонева отчита, че има месеци, в които категорично това е мястото, където директно ще бъдат отложени.

Обаче има и моменти, в които морето става благосклонно за нас и връща част от отпадъците към румънския бряг. Има и други периоди, в които те се насочват далеч от българския бряг по посока към Босфора.

За съжаление данните показват, че няма абсолютна повторяемост и не можем да кажем: през всеки месец юни тази или онази територия са най-уязвими. Това е проблем на моделирането на разпространението на отпадъците, допълни доц. Тонева.

Тя е била експерт в международни проекти по програма Черноморски басейн. На база на своя опит и на обработената информация по други проекти  може да каже, че през 2017 г. има тревожни данни за плаж Дуранкулак – север, плаж Шкорпиловци – север, плаж Бяла- Карадере, за плажа северно от Черноморски солници, плажа при залива Вромос. От всички тези данни, от симулациите, става очевадно, че не може да се разчита само на индивидуалните усилия. Още повече натрупват се и други зависимости: при наводнения, големи бури, когато бързо се вдига равнището на реките, повличат огромно количество отпадъци, които в крайна сметка завършват пътя си заклещени по бреговете им или  отиват морето. 

Всъщност, има  вече положителна промяна от националния мониторинг, подчерта доц. Тонева. На територията на редица общини започва да се забавя темпа на натрупване на морските отпадъци с произход от сушата.

В община Варна това също се очаква да стане факт с направената крачка напред, поставянето на новия тип улични контейнери за смет. За съжаление същото не може да се каже за курортните районите на града, където се увеличават леките отпадъци от строителството. Още едно доказателство за необходимостта от интегриране на целите за опазване на околната среда във всички секторни политики. От неспазване на правилата на обектите става така че леката строителна пяна, стиропорът, издухани от вятъра отиват в морето, по плажовете. Същото се отнася за разпиляването на битови отпадъци – в тази връзка очакванията са скоро да проличи ефекта от поставените нови улични контейнери във Варна. Чисто организационно, обаче трябват и други мерки, като почистването на деретата, което да се прави не само при риск от  наводнение, а регулярно, за да не допуска този дял от отпадъците да проникват в морската среда. Друг пример- при концесионирането на плажовете. Сега концесионерите на много от плажовете почистват само тази част от пясъчната ивица, която е платена за сезона, а това е безобразие, защото всичко отива в морето; при буря не можеш да спреш вълните  да навлизат на 12 метра навътре на пясъчната ивица и да я покриват с  изхвърлените отпадъци от водата, допълни доц. Тонева. 

По нейните думи има декларирана политика от страна на държавата, включително с прилагането на Рамковата директива за морската стратегия (РДМС). Въпросът е как тя се прилага на практика. Истината е, че това не е по силите само на общините, не и на отделните институции, но за да се постигне координирана политика трябва да се тръгне от законовите промени, за които доц. Тонева вече подчерта: дефиниране на понятията морски отпадъци, речни отпадъци, ясна методика за горещите точки.

Дори само въвеждането на тези понятия в законовата уредба, мерките, които ги уреждат, да влязат в нормативната база, това ще развърже ръцете на компетентните органи и все повече черноморски общини ще се включват. Защото, ако това залегне в указанията за изготвяне на техните програми за управление на отпадъците, не може да не го спазват, категорична е доц. Тонева.

Последни новини

Флотът унищожи морска мина край Маслен нос

На 23 септември 2022 г. формированието за разузнаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби от състава на Военноморските сили, след получен факс от
Прочетете

Варна върху морска карта на португалския картограф Лазаро Луис от 1563 година

1. „Карта на Средиземноморието, Черно море и Западна Европа“, Лазаро Луис, 1563 г., отсечка с Черно море и част от Европа: Унгария (Umgria) и Гърция (Grecia). Академия на науките, Лисабон, Португалия. Морските карти (портолани) се
Прочетете

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и България. Срещата бе във връзка с работата по проекта MARS-NET на
Прочетете

Откриха първи офшорен вятърен парк във Франция

Президентът на Франция Еманюел Макрон откри първия офшорен вятърен парк във Франция, предадоха световните агенции. Паркът се намира край Сен Назер, пристанище в западната част на страната, на разстояние от 6 до 10 nm от бреговете.
Прочетете

Задържаха лодка с 38 мигранти край нос Шабла

38 души, сред които 22-ма мъже, 8 жени и 8 деца, от които едно е бебе, представящи се за сирийци и афганистанци, бяха безопасно доведени до българския бряг от представители на Гранична полиция рано тази сутрин при сложна операция в
Прочетете

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас. Това става ясно от изпратено уведомление до политическите
Прочетете

Румънският президент очаква допълнително разширяване на Пристанище Констанца

Пристанището в Констанца трябва да се подобри или поне да се адаптира към настоящите условия, заяви румънският президентът Клаус Йоханис, като изрази надежда, че споразумението за транзит на зърно от Украйна през Черно море ще бъде
Прочетете

Край Видин тренираха реакция при авария с кораб в р. Дунав

Пристанище Видин - Център, снимка: "Пристанище Видин" По време на проведено пожаро-тактическо учение кораб се преобърна в Дунав, в района на видинското пристанище. В сценария на проиграното учение имаше трима загинали и двама ранени,
Прочетете

Американският флот проявява интерес към пристанище Александруполис

Североизточното гръцко пристанище Александруполис е на път да се превърне във "втора Суда", пише електронното издание на в. "Катимерини", визирайки голямата гръцка и натовска военноморска база на остров Крит. Високопоставени
Прочетете

Декарбонизацията и липсата на работна ръка са главните проблеми пред морската индустрия за…

Декарбонизацията на корабоплаването и новите екологични разпоредби се разглеждат като най-въздействащите проблеми за втора поредна година в доклада "Глобален мониторинг на морските проблеми" (Global Maritime Issues Monitor, GMIM), изготвян
Прочетете

Последни новини

Курсанти и студенти от четири държави пристигат в Морско училище по проект MARS-NET

В началото на септември морската столица на Литва – Клайпеда, беше домакин на ползотворна среща на научни колективи от морски университети на Турция, Полша, Румъния и

Морският бизнес очаква спешна реакция от властта за увеличените тарифи за преминаване през Проливите

Морският бизнес в България очаква бъдещата власт да приеме спешни мерки, които да намалят негативния ефект и влиянието на конфликта между Украйна и Руската федерация у нас.

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент