Откриха антични кариери по морския ни бряг

Снимка: Ал. Тодоров, Maritime.bg

Следи от антични кариери по морския ни бряг откри екипът учени от Института по океанология – БАН и от Австрийската академия на науките. Това стана по време на първата полева експедиция в изпълнение на проект за изследване на старите пристанища по нашето черноморско крайбрежие, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Преслав Пеев, научен секретар на ИО, ръководител на проекта от българска страна. По неговите думи финансирането е от Фонд Научни изследвания на МОН по проекта, договорен двустранно между България и Австрия. Заради пандемията от Ковид 19 имало забавяне в неговото изпълнение и миналата година успели да извършат първите теренни изследвания, които обхванали цялото ни морско крайбрежие, на север от нос Шабла и на юг до Созопол.

– Основно се насочихме към места, които освен с предполагаеми археологически обекти са интересни и от геоморфоложко отношение и можем да проследим по-добре, каква е била динамиката на бреговата линия от късната античност до наши дни, каза доц. Пеев. Голяма част от старите пристанища са добре известни и в случая важното бе да обърнем повече внимание на археологическия ландшафт през определените исторически периоди. Резултатите от първия полеви сезон все още са на етап лабораторна работа, но може да каже, че са изключително интересни. И на моменти доста ни озадачиха. Винаги знаем, че нашето крайбрежие е богато на археологически обекти, но с новооткритите австрийските ни колеги бяха много изненадани от огромния потенциал за бъдещи проучвания. И сега те са готови след приключване на проекта да кандидатстваме и по друга по-голяма програма. Имали такива програми и ще съдействат да продължим проучванията по някоя от тях.

Едно от интересните открития по време на първата полева експедиция е при нос Свети Атанас край град Бяла. С уговорката, че ще бъдат нужни допълнителни наблюдения,  доц. Пеев каза, че там открили видими следи от антична кариера, която в момента е съвсем леко под вода, тъй като равнището на морето се е качило през вековете. Древна кариера са намерили и до античното селище край нос Шабла. Та буквално на прибоя се виждали следи от откъртвани каменни блокове. По време на експедицията наблюдавали подобни следи и на различни места по южното крайбрежие, някои от тях в близост до археологически обекти.

Доц. Пеев е убеден, че наличието на такива древни кариери може да ги отведе и до нови археологически обекти, тъй като добития от тях материал евентуално е бил използван при строителството на крепости. Ако лабораторните анализи покажели, че камъните при тях са различни, това можело пък да означава, че материалът от кариерите бил обект на търговия по море. Имало много подобни примери от малоазийското крайбрежие, дори знаели за един потънал кораб с готови колони в северната част на Егейско море, който бил предназначен за Рим. Така че от подобни кариери са изнасяни материали и на по- далечни разстояния.

– Нещата вървят на добре и тази пролет- втората половина на месец май, се надяваме да успеем да осъществим още една полева експедиция по нашето крайбрежие- каза още доц. Пеев. В заключителния етап на проекта смятаме съвместно да организираме международен научен симпозиум във Виена. На него ще представим всички получени резултати събрани в сборник, който ще издадем. Той ще бъде полезен на всички, които се интересуват от история, археология, ако щете и географията на българското Черноморско крайбрежие.

Като цяло идеята на проекта била да инвентаризират всички средновековни обекти, свързани с корабоплаването по нашето крайбрежие. До момента били известни 33 на брой: градове, пристанища, крепости. Впрочем всички били пристанища, тъй като и най-малкото селище, разположено на морския бряг имало поне стоянка за лодки и малки кораби, тъй като газенето им тогава не било голямо – до метър и половина. Повечето от тези 33 обекта са използвани непрекъснато от късната античност, през средновековието, периода на  османското владичество до наши дни. И от практическа гледна точка събирането на цялата информация в сборник ще бъде интересно, както за научните среди, така и за всички, които се интересуват от историческото минало на черноморското ни крайбрежие. Ще бъде от полза и за туристите, за да могат да видят, къде какво има. Освен това някои от обектите се намират частично или напълно под вода и в такава агресивна природна среда са подложени на непрекъснато разрушаване. Затова по скорошното събиране на пълната информация за тях ще я запази за бъдещите поколения. 

– Историческите паметници по морското ни крайбрежие са основно под заплахата от природни фактори: вълнение, ерозия, непрекъснатата промяна на конфигурацията на бреговата ивица. Но в наши дни към тях се прибавя и строителната инвазия. Доста се говори за изчезнали плажове в резултат на строителството. Впрочем пясъкът от тях се отмива от едно място и се натрупва на друго. И така огромни пясъчни маси могат да доведат до затрупването на археологически обекти, които са все още неоткрити или никога да не бъдат открити. Точно такава е ситуацията при пристанището на Карантината, където има античен вълнолом, който в момента е напълно неоткриваем, каза в заключение доц. Пеев.

Последни новини

Последни новини

Пристанищата на България ще бъдат блокирани, ако “Лукойл Нефтохим” спре работа

Възможното спиране на работата на най-голямата компания за нефтопреработване на Балканския полуостров - "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", ще доведе до блокиране на българските пристанища

Варна върху карта на Петрус Весконте от 1311 година – най-ранната оцеляла до наши дни морска карта

1. Петрус Весконте, „Карта на Централно и Източно Средиземноморие и Черно море“, 1311 г. Отсечка с Варна (varna). Държавен архив на Флоренция, Италия. Петрус Весконте (Petrus

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент