Да не се намалява общият допустим улов на акула. И още, приуловът й да се запазва като улов, да се вписва в дневника и да се стоварва на брега без да извършват манипулации на цялостта на рибите, както изисква европейското законодателство. За това ще настояваме пред нашите контролни институции, заяви пред Maritime.bg генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов. Решението за тази препоръка към ИАРА – България и АМПА – Румъния ще бъде сведено и до знанието на ГД „Морско дело и рибарство“ и е взето на последното заседание на работната им група.
Коментирахме, че част от акулата, която се лови заедно с другите видове, като приулов не е нужно да се хвърля обратно в морето, както, примерно, се прави с калкана, обясни д-р Господинов. Рибарите хвърлят траловете за цаца, в тях попадат и няколко, а често и десетки акули, което поражда различни мнения, тъй като по регламента уловът и в Черно море е разрешен само с парагади (навързани куки на дълго въже). От рибарските сдружение в Румъния смятат, че това е приулов, който трябва се връща в морето. Българските представители от бранша, членове на Консултативния съвет, са на мнение, че попадналите в мрежите екземпляри следдва да се записват в дневниците като улов.
От ИАРА поставиха въпроса, дали този начин няма да се отвори вратичка уловът на акула да надхвърли общия допустим за година. Опасението им е безпочвено, защото след като всеки улов се отчита, от агенцията лесно могат да видят, кога количеството превишава допустимото и да издадат заповед за преустановяването му, подчерта д-р Господинов.
От данните на румънската агенция, които бяха изнесени на форума се вижда, че през миналата година рибарите в северната ни съседка са докладвали общо за 387 кг. улов с парагади и за 300 кг случаен улов или общо 687 кг. при определена квота от 13 500 кг и дадено разрешение на 40 плавателни съда за този вид риболов. Според официалната справка на ИАРА за последните пет години разтовареният улов варира от 50 451 кг. с 34 плавателни съда през 2017 г. до 47 511 кг. с 57 плавателни съда през 2020 г., като миналата година броят им е 51, а уловът е 19 652 кг.
Най-голям дял от улова на акула се пада на Варна.
Данните показват, че през 2018 г. на рибарско пристанище „Варна“ и „Родопа 1“ е разтоварен 55,6 на сто от улова, отчетен на 6 пристанища по българското Черноморие. Следващата година при общо 7 пристанища само на „Варна“ и „Родопа 1“ се падат 71,7 на сто от разтоварения улов. През 2020 г. начело е Балчик – 35,5 на сто, следвано от пристанище „Варна“- 24,3 на сто и „Аспарухово“- 13,4%.
Акулата не е целеви вид, но е важен за поминъка на българските рибари за разлика от румънските, които нямат интерес към нея и почти не я ловят, но за нас в един момент може дори да е алтернатива на калкана, подчерта д-р Господинов.
Става въпрос за сериозни количества, на пазара цената на акулата съвсем не е ниска и помага на рибарите да увеличат своите доходи през годината. Така че препоръката ни за акулата е актуална и ще настояваме за нея пред ИАРА, АМПА и пред Брюксел, допълни генералният секретар на КСЧМ.
На форума не бил подминат и особено актуалният въпрос за отражението на икономическата и енергийна криза върху бранша. От Консултативния съвет щели да излязат с препоръка за финансова помощ, както от страна на ЕК, така и на държавните власти в България и Румъния. Нещата вървели към все по-зле. В същото време на пазара, където всичко поскъпва неимоверно много, почти нямало промяна в цената й, рибата оставала най-евтината храна, богата на белтъчини. И за да не се стига до драстично вдигане, просто трябват мерки. Ето, в Румъния въвели 9 на сто ДДС на рибата, а у нас остава 20 процента.
Трябва да сме наясно, че продължаващото поскъпване на горива и на други енергийни източници, ще доведат до продоволствена криза, ще намалее производството на храна, ще се вдигнат още повече цените. Създава се ситуация, в която държавата трябва много да помисли за нашия сектор, защото осигуряваме важна част от снабдяването с храна. Рибата дава чудесна възможност да смекчаване на продоволствената криза, още повече – тя е незаменим здравословен продукт. Нашите рибари не че не искат да ловят, но те са стресирани от заливащите противоречиви информации и се нуждаят от подкрепа. Трябва да получат отговор и на въпроса за войната, която започва да влияе и върху видовете в морето. И този въпрос го поставихме като тема пред учените, да изследват примерно как падането на бомбите ще се отрази върху биологичното разнообразие, защото много от видовете са развиват в Азовско море, което стана арена на военни действия, допълни д-р Господинов.
Вижте още:
