

Няма нищо пресилено. Имаме едно от най-големите и перспективни находища на газови хидрати в Европа, с площ 65 км. на 20 км., на дълбочини 300 – 500 метра под морското дъно. Неговото разработване със сигурност може да осигури енергийната ни независимост поне за 100 години, заяви пред Мaritime.bg д-р Атанас Василев от Института по океанология – БАН.
Той работи по тази тема от 20 години, сега е ръководител на екип учени в института и от Софийския университет, който разработва проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с краткото наименование “ГЕОХидрат“ като фокусът му е българското находище. В момента се изпълнява вторият етап на проекта, който трябва да приключи до средата на следващата година.
Темата за газовите хидрати почти беше затихнала през годините, както по геополитически причини, така и заради революцията с шистовия добив, която намали драстично цената на природния газ. Впрочем, точно обратът, предизвикан от енергийната криза в Европа, заради войната в Украйна, превръща сега в изключително важен въпроса за българското находище на газови хидрати.
За съжаление кризата с нефт и газ в Европа все още не е донесла очаквания интерес към газовите хидрати, каза д-р Атанас Василев.
Според мен затова е виновна ниската информираност на обществото, как точно тяхното разработване може да се отрази на развитието на икономиката ни. Защото българското находище на газови хидрати е с перспективи за лесна експлоатация и с очаквани съществени запаси. За съжаление те не са доказани; възможността беше пропусната след като не беше допуснат немски изследователски кораб със сондажна апаратура за научни проучвания да провери резултатите от геофизичните изследвания. Но факт е, че са установените големи размери на находището,
смята д-р Василев
Всъщност, големият проблем е, че все още не е разработена технология за добив на метан от газовите хидрати. Проведените тестове са с продължителност едва няколко месеца, а цената на добития газ е значително по-висока от цената на шистовия газ и поради това експлоатацията на такива находища не е рентабилна.
Направената оценка показва, че такъв добив е 7 пъти по-скъп, отколкото при конвенционален природен газ, продължи д-р Василев.
Но проблемът сега с доставките на газ и постоянното нарастване на цените правят този добив, дори със стандартни средства, все по-перспективен. Освен това компютърни модели и лабораторни експерименти установяват, че е възможно добивът на метан да се извършва като се замества в хидратите с въглероден диоксид (СО2), който ще остава надеждно погребан под дъното на морето, според учения.
В същото време постоянно нараства цената на операциите по погребване на въглероден диоксид, което прави добивът на такъв метан още по-печеливш. Нещо повече. Количеството въглероден диоксид от изгарянето на добития метан е по-малко от това, което е погребано и така е възможно такъв добив да даде първия енергиен източник със съществен отрицателен отпечатък върху атмосферните парникови газове.

Решава се климатичният проблем и едновременно с това енергийният.
При това бързо, евтино и без социални сътресения, защото отпада необходимостта от спешно закриване на добива на въглища, на тецове и преминаване на електрически превозни средства. Плавният преход към енергетика, основана на метан, добит от морски газови хидрати с погребване на въглероден диоксид, може надеждно и трайно да намали парниковия ефект на атмосферата, смята д-р Василев.
За тези свои твърдения той се опира на множество публикации с моделни изследвания и лабораторни експерименти. Представената визия за развитие на изследванията и експлоатацията на газови хидрати за съжаление днес е пъзел с липсващи части. Но той е убеден, че реализацията й е напълно възможна, особено ако сегашната извънредна ситуация бъде използвана, за да ускори процеса.
Направата на сондажно проучване е решаващата стъпка за установяване, дали добивът от находището може веднага да започне с традиционна технология за добив на природен газ. Според ресурсни оценки, българското хидратно находище попада във втората половина на списъка на дузината най-големи конвенционални газови находища в света, ресурс, който е в основата за проспериращата държава. Затова особено належаща задача е създаването и реализацията на национална програма за изследване и разработване на газови хидрати, категоричен е ученият.
Що се отнася до възможността техният проект „ГЕОХидрат“ да стане първа стъпка по пътя към насочване вниманието на големи инвеститори и институции за разработване на технологии за промишлен добив на метан от газовите хидрати, ръководителят на екипа е песимист по отношение на условията у нас и оптимист, очакващ в близките 5 години научни резултати да попълнят липсващите части на пъзела „Газови хидрати“.

За съжаление в България нарастват препятствията между научните резултати и реализацията им в практиката. Освен това при всяка промяна има засегнати икономически интереси и противодействие, които в случая са значими, защото газовите хидрати могат да променят геополитическата карта на света. Страни, които са сред най-големите вносители на въглеводородни горива, като Китай, Индия и Япония, имат големи находища на газови хидрати и влагат солидни средства за изследване и разработване. Само една такава сондажна платформа в Китай струва над 1 млрд. долара (с нея е осъществен първият тримесечен добив).
За другата възможност, без още да е разработена технология, да започне добив на метан от хидрати, д-р Василев даде пример с традиционното находище на природен газ Месояха в Сибир. След като експлоатацията му продължила по-дълго от очакваната и количеството добит газ започнали да превишават предварително установените запаси, открили причината – добив на метан от газови хидрати. Намаляването на налягането при изчерпване на традиционното газово находища стопявало газови хидрати и така се освобождавало количеството метан, с което са превишени първоначалните запаси.
Същата традиционна технология може да се използва и за промишлен добив от българското находище, ако се открият подходящи условия,
твърди д-р Василев
В този случай добитият метан ще е значително по-евтин, поради по-малката дълбочина под морското дъно на газовите хидратни находища в сравнение с традиционните с природен газ.
Тук припомняме за решението да започне отново работа по търсене и прочуване на нефт и газ в блок „Хан Аспарух“ от компаниите Тотал Енерджис ЕП България и ОМВ Офшор България. Стана известно, че по тяхно искане от Министерството на енергетиката са подписали допълнително споразумение, с което договорът на разрешителното на титуляра се удължава с още две години за нови геоложки и геофизически работи на стойност 900 000 евро.
От двете проучвателни компании се мотивират с идентифицирана до момента перспективна площ, която дава възможност за допълнително тестване на блока за перспективни залежи.
Според д-р Василев точно в този блок, който обхваща северната дълбоководна част от нашата изключителна икономическа зона в Черно море, се намира находището от газови хидрати, за което той говори.
В съседство са най-значимо румънско конвенционално находище на газ, както и турското – най-голямо в Черно море.
Д-р Василев е убеден, че и тези две взети заедно имат по-малък ресурс от българското находище на газови хидрати.