Има ли нужда от строителство на морска палата, конгресен център или музей с държавни пари в района на Морска гара – Варна? Отговор на този въпрос дава справка за финансовите резултати на подобен обект, издигнат от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) в южния морски град Бургас, за който бяха разходени над 15 милиона лева.
Maritime.bg получи данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за проведените събития в т.нар. Международен конгресен център – Бургас (МКЦБ), приходите и разходите, които ДППИ прави за неговата поддръжка.
Накратко – ще бъдат нужни неизвестен брой години за възвръщане на направената инвестиция от държавното предприятие, което в предмета си на дейност няма вменени никакви туристически или социални дейности.
Макар да не е известно ДППИ да има одобрена инвестиционна програма за годината, която скоро ще бъде преполовена, източници от предприятието твърдят, че почти сигурно за района на Морска гара – Варна отново ще бъде планирано строителство на т.нар. морска палата или друг подобен на бургаския конгресен център обект.
За строителството във Варна отново ще бъдат нужни десетки милиони левове, осигурени от държавното предприятие.
Какво показват резултатите?
Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” отказа да отговори на въпроса колко средства е инвестирало в проектирането, последващото строителство и оборудването на Международния конгресен център – Бургас. От предприятието препращат към страницата на Агенцията за обществени поръчки.
През 2019 г. от Министерството на транспорта съобщиха, че стойността на градежа възлиза на 13,6 милиона лева.
Година по-късно стана ясно, че за оборудване ще бъдат разходени още близо 1,5 млн. лева.
“От откриването на Международен конгресен център – Бургас до днешна дата има проведени 45 събития. От откриването си МКЦБ е генерирал приблизително 235 369 лева, в която сума са включени приходи от проведени събития и приходи от отдавани под наем офиси”, гласи отговорът на ДППИ до Maritime.bg по ЗДОИ.
В същото време от ДППИ посочват, че пряко ангажирани с дейността на МКЦБ са петима служители, но в сайта на центъра са изредени имената на 8 души.
За заплатите на петимата “Пристанищна инфраструктура” разходва годишно над 110 000 лева.
От откриването на центъра през 2020 година до момента ДППИ е платило 73 800 лева за електроенергия и вода, 37 900 лева за охрана и 55 200 лева за поддръжка.
Или общо разходи за персонал, ток, вода, охрана и поддръжка – вероятно над 400 000 лева, при генерирани приходи от 234 369 лева без ДДС.
От предоставените данни става ясно, че центърът генерира негативен финансов резултат.
От “Пристанищна инфраструктура” все пак посочват, че e била налична забрана за провеждане на събития по време на коронавирус COVID-19 пандемията.
До края на настоящата година в центъра има заявени за провеждане още 24 събития.
Независими експерти коментираха пред Maritime.bg, че предимство на МКЦБ е наличието на два хотела в непосредствена близост, които могат да поемат нуждите от настаняване при провеждане на по-големи събития.
Броят на такива събития обаче се оказва твърде ограничен, става ясно от предоставена справка от ДППИ.
Какви са възможностите на Варна за провеждане на мащабни събития?
След пандемичните години, актуалната геополитическа обстановка и цялостното състояние на пазара, в момента Варна разполага с нужното, за да отговори на търсенето при MICE (Meetings, Incentives, Conventions and Exhibitions) туризма, свързан с организирането на срещи, конгреси и изложби, коментираха независими туристически експерти пред Maritime.bg.
“В резултат на пандемията, на дигитализацията, нещата се промениха в т.нар. MICE туризъм. Вече се провеждат много хибридни мероприятия, голяма част от събитията преминаха онлайн”, заяви пред Maritime.bg проф. Стоян Маринов, декан на Факултета по управление в Икономически университет – Варна и преподавател по туризъм в учебното заведение.
По думите му обаче е факт, че Варна не разполага с подходящи зали за големи конгресни събирания за над 1 000 души, както и за провеждане на изложения в чистия им вариант.
“Изграждането на бъдещи нови подобни обекти следва да се извърши при много задълбочен анализ с местни експерти, какво е необходимо, както като капацитет и като големина”, подчерта професорът.
“Провеждането на събития от MICE сегмента във Варна имат и пиков сезонен характер, но всички са обвързани с хотелското настаняване на участниците”, заяви експерт по организиране на подобни събития от голям хотелски комплекс в Златни пясъци.
Организираните от Община Варна събития и конференции пък не надхвърлят нуждата от наличие на зали с капацитет за повече от 300 души, обясниха от администрацията.
“Варна може да посрещне много атрактивни събития с над 1 000 души, друг е въпросът по какъв начин се организират и дали държавно предприятие, което работи в сферата на пристанищата, има капацитет да управлява и развива подобен продукт. Варна има Дворец на културата и спорта, Фестивален и конгресен център, Театрално-музикален продуцентски център, голяма хотелска и развита база с капацитет за провеждане на конгреси и събития по MICE”, заявиха от общинско предприятие.
Какво всъщност трябваше да се построи?
През месец май м.г. ДП “Пристанищна инфраструктура” обяви готовност да строи Морска палата в зоната на Морска гара – Варна. За градежа й бяха отделени 17 милиона лева от бюджета на предприятието. По-късно стана ясно, че средствата няма да бъдат достатъчни и предприятието планираше да разходи над 25 милиона лева.
“Целта на обществената поръчка е да бъде изграден мултифункционален-интерактивен център за жителите и посетителите на гр. Варна от всички възрастови групи, в който ще бъдат извършвани дейности с образователно-развлекателен характер, водещи до стимулиране на интерес и вдъхновение към науката, технологиите, инженерството и изкуството”, гласеше тогавашното обявление.
По план в т.нар. Морска палата трябваше да има и морска историческа експозиция. Неслучайно месеци по-рано във Варна практически бе превзето управлението в Сдружение “Национален морски музей” (НММ).
“Доколкото помня, целта на смяната на тогавашното ръководство на “Националния морски музей” може би бе свързана именно с възможността за експониране на притежавани от сдружението експонати в тази сграда. Това практически щеше да дублира дейността на Военноморския музей. Смятам, че дори една шеста от планираната тогава инвестиция може да помогне за мащабното разширяване на експозициите на Военноморския музей”, каза пред Maritime.bg кап. Андриян Евтимов, тогавашен председател на НММ.
Във Варна има и 10 действащи музеи, които пряко стимулират интерес и вдъхновение към науката. Други 9 културни институции в града пък извършват дейности с образователно-развлекателен характер.
От създаването си в края на XIX век до днес, Регионална библиотека – Варна заема особено място в обществения и културния живот на града. Основана през 1883 г. от изявени личности в полза на интелектуалните потребности на варненските граждани, тя е духовното средище, пространство за изява на изгряващи и утвърдени таланти, за хора, споделящи общи интереси в сферата на литературата, изкуството, науката.
По-късно от ДППИ съобщиха, че спират варненския проект заради пандемията.
Конгресен център – Бургас междувременно бе избран за победител в категория “Проекти, свързани с развитието на градовете – градска среда и култура” в националния конкурс “Сграда на годината”. Наградата тогава получи бившият кандидат-депутат от ГЕРБ Ивайло Иванов, директор на клон – “Пристанище Бургас” към ДППИ, в който сега се води досъдебно производство за съставяне на неистински документи.
Признанието
“Спрях тази обществена поръчка за строителство на подобна сграда във Варна, защото нямаше или поне на мен не бе представена никаква икономическа обосновка, нямаше и никаква обосновка по целесъобразността за строителство на т.нар. мултифункционален-интерактивен център. Аз не виждам и пазарен смисъл, не виждам нито публичен, нито обществен интерес от строителството на подобен обект”, каза пред Maritime.bg вече бившият генерален директор на ДП “Пристанищна инфраструктура” Добромир Янев.
Припомняме, че Добромир Янев бе освободен от настоящия транспортен министър Николай Събев.
Янев спря обществени поръчки за близо 30 милиона лева в ДППИ, за прозрачността на които изрази публично съмнения.
“Ние дори нямахме реална оценка колко ще струва строителството на този мултифункционален-интерактивен център. Първо беше 17 милиона лева, а после стойността му достигна фрапиращите 25 милиона”, спомня си още Янев.
По неговите думи е странно в регионален град с мащабите на Варна да се изгражда обект с такова публично предназначение и със средства на държавно предприятие при наличието на десетки музеи, галерии, университети.
“Развитието на Зоната за обществен достъп във Варна следва да се извършва при осъществен ясен икономически анализ. Аз възложих изработката на такъв анализ за възможните приложения на съществуващия сграден фонд на ДППИ, но той е предаден в предприятието след моето освобождаване”, заяви още Янев.
Той коментира, че не му е известно анализ да е правен и преди строителството на Международния конгресен център – Бургас.
“Това ясно се вижда от резултатите, които колегите от ДППИ са ви предоставили”, подчерта той.
“Обект, който няма никакви допирни точки с основната дейност на ДППИ, трябва да се прави само и единствено след обстоен икономически анализ за целесъобразност, възвръщаемост и прозрачно остойностяване на нужните средства”, заключи Добромир Янев.
Неотдавна зам.-министърът на транспорта Владимир Върбанов заяви, че в Зоната за обществен достъп на Морска гара – Варна ще се изградят музей и конгресна зала.
Никакви музеи, никакви конгресни зали, няма да позволим да се построят на новоотнети терени от Пристанищен терминал Варна – Изток, коментираха след неговото изказване пристанищни синдикати и заплашиха с протести.