

Планираме да основем научноизследователски и иновационен център в Морско училище през тази година, съобщи пред Maritime.bg капитан I ранг професор доктор Калин Спасов Калинов, заместник-началник по учебната и научна част на Висшето военноморско училище “Никола Й. Вапцаров“.
Как са стигнали до тази идея?
През последните 4 години имаме сериозни постижения в научноизследователската дейност и направихме много добри контакти с партньори, обясни проф. Калинов. В няколко направления училището разви много добре капацитета си и вече имаме специалисти с доказани постижения. Разумно е тези постижения да тръгнат към реализация на прототипи, да търсим тяхната последваща пазарна реализация. В тази насока определено ни трябва по-широко партньорство. И по тази причина решихме класическата научна секция в училището да я развием в научноизследователски и иновационен център, който да включва в състава си и партньорите, с които работим. Тоест той ще бъде паралелна на училището структура, обясни проф. Калинов.
Тази година смятаме да ситуираме новия център, най-вероятно ще го направим в подходящо време през лятото или есента, за да придобие по-голяма гласност още от самото му начало. Това е събитието, което ще отбележи нов качествен ръст на училището в посоката на изследванията, подчерта проф. Калинов.
Що се отнася до направеното към този момент, зам.- началникът на ВВМУ тръгна от една проведена среща с всички партньори, на които представили портфолиото на стратегическите изследователски интереси на училището и постигнатите конкретни резултати.
Тази среща имаше за задача да анонсираме пред партньорите ни готовността на училището да се включваме в проектни разработки по конкретни теми. И второ, да направим началната стъпка към същността на центъра, като инкубатор на идеи, продължи проф. Калинов.
По редица причини ние имаме много сполучливи попадения като резултати от изследвания, но те трябва да получат допълнително финансиране. Вариант е финансирането да става за сметка на училището, но обикновено можем да го ползваме в самото начало на дейността, за да стигнем до теоретичното ниво и да кажем, какво смятаме да направим. За по нататъшната реализация, когато вече тръгнем към дизайна, прототипа, е нужно допълнително финансиране. И първото нещо, което ще направим в този изследователски център, е да сформираме няколко колектива по различни направления. Всеки от тях ще има задачата да синтезира идеите си, да ги оформи като концепции, с които при подходяща възможност веднага да кандидатстваме за финансиране. В центъра ще поканим колеги от консултантски фирми, от бизнеса, които инвестират в изследвания, ще поканим и колеги от институти и университети, с които работим. Така че неговата задача ще бъде най-вече да стане генератор на идеи и банка, където те да се съхраняват, доразвиват и при подходяща възможност веднага да се насочват за финансиране към конкретна програма, разясни капитан I ранг професор доктор Калин Спасов Калинов.
По думите му, първото конкретно направление, по което ще работи центърът, буквално е текущо към сегашния момент и е в сфера на пръв поглед нетрадиционно за училището – интелигентното растениевъдство. Наистина, какво правят тук морските специалисти, че да се занимават с неща далеч от техните интереси?!
В случая правим заснемане, термо снимки и фотограметрия на земеделските райони с различни управляеми апарати, обработваме снимки, изработваме софтуер, който по различните характеристики да оценява количествата на реколтата, степента на нейната зрялост. Алгоритмите ги получаваме от нашите партньори от Аграрния университет, а колегите ни имат задачата да ги оформят на съответния софтуер, обясни проф. Калинов.
Нашето участие в тази програма е свързано с управлението на безпилотни системи, обработването на изображения, писането на софтуер. Предстои да я надградим, като прекараме мост към околната среда и водите. Като следващата стъпка в тази програма ще бъде отново да съчетаем нашите възможности с тези на Селскостопанска академия и да се предложи вариант на система за прецизна обработка с торове и химикали срещу вредители на земеделски площи в ограничени райони. Само там, където има нужда, а не както досега, това да се прави в поголовен вариант. Паралелно с това искаме да влезем в сферата на дифузното замърсяване. Защото всички замърсители, които се внасят в почвата в крайбрежните райони, после се процеждат през водните пластове, потоци и водят до тъй нар. дифузно замърсяване на морето. Така че в крайна сметка се връщаме пак към морето, което е нашата основна тема. В тази връзка много искаме да демонстрираме и нашите възможности за геодезични снимки. Работната група по тази идея вече стартира и след проведената среща в София с ръководителите на звената, които ще участват, сега преминаваме към оперативната работа, за да можем в края на годината да стартираме инициативата и да получим финансиране, каза проф. Калинов.
Второто направление също е належащо – трябва да се подготвим за амбициозна изследователска дейност в антарктическите географски ширини. Това е свързано с очакването ни наесен нашият научно-изследователски кораб да потегли да осигурява първата си арктическа експедиция. И ще бъде неразумно, ако не се възползваме от случая да качим на него наши специалисти и оборудване, които през времето на престоя да извършат някои изследвания, добави проф. Калинов.
Какви?
Предвиждаме отново най-вече картографски снимки от въздуха в района на остров Ливингстън. Ще се опитаме малко да навлезем в направлението на дисекцията на глобалното затопляне и да преценим как се променя ледената покривка на базата на налагани изображения през различни години и разбира се на проби от океанското дъно. В училището вече имаме дълбоководен апарат с механична ръка, оперираме и с още един, който ни предостави община Бургас (наши специалисти са там в момента и правят точно това, да вземат с такъв апарат проби от морското дъно, отделни образци от дънната флора). Тези изследвания трябва да ги подготвим в спешен порядък и да обучим екипа, който да има програма и отивайки наесен, когато е полярната пролет в южните географски ширини, да уплътни познанията ни със съответните изследвания. Това е второто направление, което залагаме с официалното стартиране на иновационния център – всъщност е формалната стъпка, защото работните колективи вече работят, каза Калинов.
Третото нещо, към което се насочваме е сглобяването в една система на резултатите от няколко паралелни изследвания в областта на сензорните системи, позиционирането, снемане на физиологични показания на човека, обработката им за нуждите на персонализираната медицина, обяснява проф. Калинов. По неговите думи материалната основа вече е създадена – центърът за компетентност е напълно оборудван и развърнат в училището и започват с ускорени темпове изследователската работа в него.
Сега тествали и сглобявали нещата и следващата година щели да демонстрират прототипа на системата. Тя ще решава широк кръг задачи в областта на безопасността и сигурността, започвайки от пожарната и стигнем до антитерористичните действия. В училището вече имали екип, който гравитира към тази инициатива с много важни постижения. Този екип разполага с лицензиран симулатор от норвежка акредитационна агенция. В него виртуалната и физическата реалност се смесвали в тъй нар. добавена реалност, което е изключително авторско постижение на хора, които работят в училище.
Другото направление традиционно ни интересува и в него също много напреднахме. Това е разработването на софтуерни модели на физическата среда за нуждите на широк комплекс от морски операции, продължи проф. Калинов. Започвайки от прогнозирането, развитието на разливи, през разпространение на дифузно замърсяване при вливане на замърсители с речната вода до задачата по търсене и спасяване на море. Математическият модел вече е готов и сега предстои да бъде адаптиран в доста по-голяма система, която ползва спътникова информация за основа на метеорологичните си прогнози. И ще може да се прогнозира с голяма достоверност за доста широк период от време, къде и кога някакъв предмет би могъл да попадне, някое замърсяване, примерно в северните големи реки, кога може да достигне нашето крайбрежие. Все неща от голяма важност за нас, допълни проф. Калинов.
Към тези четири направления той добавя и още едно – работата в акустични и подводни системи. Тук ВВМУ партнира с много широк кръг и в ход е многонационален проект, в който училището изпълнява основната задача по формирането на задание за сглобяването на система за подводни интервенции. Тя е най-вече за нуждите на сигурността. Новаторството тук било, че към нея ще бъде интегриран комплексът за хипербарна медицина и ще се позволява едновременна работа на управляеми подводни средства и водолази, които по принцип сега са физически разделени, когато работят под вода в различни райони. Така че целият комплекс, особено що се отнася до хидроакустичните сигнали, тяхната обработка, предаване на информация, ще бъде тестван в едно направление, по което ще се работи в по-дългосрочна перспектива, обясни Калинов. Тук ВВМУ стартира и един проект под ръководството на Басейнова дирекция – Варна, където една от задачите на училището ще бъде подводното звуково замърсяване от човешката дейност.
Тези пет задачи са доста амбициозни и са интеграционно свързани – коментира проф. Калинов. Имаме много разработки по тези въпроси, но намерихме и партньори, които също имат такива разработки. И сега искаме да ги реализираме в конкретни приложни продукти, което е най-важното. Ето, да вземем въпроса за обработването на сензорната информация за физиологичните параметри. Няма да е трудно в един скорошен момент да предложим вариант на робот с гривна, да речем, в която си поставяш ръката и тя е със сензори и ти прави диагностика. Тази идея тръгнахме да развиваме, когато беше пандемията и се търсеха системи, които да мерят температурата, честотата на дишане и други такива параметри. Сами разбирате, че това лесно може да позволи, на хората, живеещи в отдалечени населени места, периодично да си правят автопрегледи и данните да ги изпращат до личния си лекар. Като голяма система може да бъде насочена към противопожарната безопасност, антитероризма, сигурността. Могат да бъдат вадени фрагменти, които да имат собствена реализация в по-близки до ежедневието на хората сектори. И именно заради това сега искаме да направим този иновационен център, за да срещнем техническите възможности с реалната необходимост и потребност, допълни проф. Калинов.