Снимка: Поглед към мостика на Титаник, автор Емори Кристоф | National Geographic | NOAA
Учени от Университета в Нюкасъл откриха нови видове бактерии, които се развиват върху пластмасовите отпадъци в Световния океан. Екипът доказва за първи път, че тези дълбоководни и обичащи пластмаса бактерии съставляват само 1% от общата бактериална общност. Отчитайки своите констатации в списание Environmental Pollution, екипът установи, че тези бактерии се придържат само към пластмасата. Според изследователите, прикрепените към пластмасови отпадъци бактерии могат да се носят с теченията, подобрявайки микробната свързаност в привидно изолирани среди.
За да разкрие тези мистерии на дълбоководната „пластисфера“, екипът използва дълбоководен робот в Североизточния Атлантик, с който потопява умишлено два вида пластмаса – полиуретан и полистирол, на дълбочина от 1 800 м. и след това възстановява материала, за да разкрие групата бактерии, обичащи пластмасата.
Учените наблюдават смесица от разнообразни и екстремни живи бактерии, включително Calorithrix, която също се намира в дълбоководни хидротермални системи и Spirosoma, която е изолирана в арктическата Вечна замръзналост. Други бактерии включват Marine Methylotrophic група 3 – бактерии, изолирани в дълбоководни метанови проби, и Aliivibrio, патоген, който е засегнал отрицателно рибовъдната индустрия, подчертавайки нарастващата загриженост за наличието на пластмаса в океана.
От най-новите изследвания на учените стават ясни и нови характеристики на бактерия, първоначално изолирана на потъналия ТИТАНИК, наречена Halomonas titanicae. За микроба, за който досега бе известно, че “яде ръжда”, изследванията показват, че той също обича да се развива и придържа към пластмасата и е способен да разгражда пластмаси с ниска кристалност.
„Световният океан е най-голямата екосистема на земята и вероятно мястото, което поглъща по-голямата част от изхвърляната пластмаса, но това е предизвикателно място за изучаване. Комбинирайки дълбоководни експерти, инженери и морски микробиолози, нашият екип помага да се изясни бактериалната общност, която може да се придържа към пластмасата, за да разкрие крайната съдба на пластмасата, попадаща в моретата и океаните”, казва Макс Кели, водещ изследването на Университета в Нюкасъл.
„Микропластмасите (фрагменти с диаметър по-малък от 5 мм) съставляват 90% от пластмасовите отпадъци, открити на повърхността на океана, а количеството пластмаса, влизащо в нашия океан, е значително по-голямо от оценките за плаваща пластмаса на повърхността на океана. Въпреки че обичащите пластмаса бактерии, открити в изследването тук, представляват малка част от общността, колонизираща пластмасата, подчертават възникващите екологични въздействия на замърсяването с пластмаса в околната среда”, коментира съавторът на изследването и професор по морски биотехнологии Грант Бърджис от университета.
