В изменението на европейския регламент, което предстои да излезе, са предвидени компенсации за засегнатите риболовци от минната опасност в Черно море. И всички рибари ще можем да кандидатстваме за тях, като очакваме да ни бъдат зачетени няколко месеца в морето, заяви пред Maritime.bg Емил Милев, председател на УС на рибарско сдружение “Черноморски изгрев“. По неговите думи, тази новина е обявена от директора на дирекция „Морско дело и рибарство“ към Министерството на земеделието, Стоян Котов по време на кръглата маса (дискусия) на тема „Бъдещето на риболова в Черно море и перспективи за риболовния сектор на България“, организирана във Варна от сдружение „Черноморски изгрев“ с участието на представители на морския риболовен бранш, Министерството на земеделието, ИАРА и др.
Досега за компенсации можехме да бъдем допуснати, само ако сме пряко засегнати от вноса, износа, заради война в Украйна, тоест имаме някакви търговия с руския или украинския пазар. Сега се приема и минната опасност, като критерий за допустимост за кандидатстване, обясни Емил Милев.
Що се отнася до самия форум – организирахме го, заради необходимостта от по-широко разясняване пред бранша на политиките в областта на рибарството, на възможностите за финансиране в новия програмен период 2021 – 2027 г. и затова поканихме експерти от дирекция „Морско дело и рибарство“, коментира той.
Най-общо казано, обсъдихме бъдещето на риболова ни, на новите рестрикции, заложени в оперативната програма – продължи председателят на УС на „Черноморски изгрев“. Те са насочени към 8 вида риба, чиито ресурси минават на управленски режим: сафрид, барбуна, трицона, калкан, меджит, хамсия, акула, рапан. Горе – долу всички видове, които имат стопанско значение през следващите години ще бъдат обхванати от план за управление на ресурса им. В него е включен допустимият улов, който да бъде безопасен за размера на популацията, също определянето на размера на окото на мрежите и други технически мерки, които сега обсъждаме. В тази връзка ще бъдат направени изследвания.
От ИАРА поеха ангажимент за следващата година квотата за калкан да започнем да я изпълняваме още от 1 януари, както е в Румъния. И ако успеят да го изпълнят, ще бъде много добре за рибарите. Знаем как всяка година имаме забавяне от един, два месеца (за първи път тази година не беше по вина на администрацията, а на ЕК, която закъсня с обнародването на годишни регламент за Черно море). А за нас това означава намаляване на работните ни дни, подчерта Милев.
Другото важно нещо от форума беше, че със сигурност вървим към нулева квота за акулата. Никой в Черноморския басейн няма интерес към нея. Говорим за Турция, Грузия – страни членки на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (GFCM). Тази нулева квота означава да се забрани изцяло риболова й. От бранша настояваме пред държавата администрация акулата да остане поне като приулов и така поне някаква част да можем да изваждаме на брега. По-късно през годината ще стане ясно. Тогава ще разберем и следващата квота за калкана, която отново ще бъде обсъдена. Тук тежката дума е на учените, които да направят тралната снимка от изследването на този вид. Според нас е редно квотата да се повиши, защото виждаме как през последните години популацията му се увеличава. Спрямо данните, които имаме, черпим не повече от 5 процента. А учените казват, че е безопасно да се черпи до 20 на сто от наличния ресурс в морето. Нашият апел към ЕК, към нашата държава, е по-добре да защити интересите на рибарите и да вървим към увеличаване на квотата, обяви Милев.
Важно беше на срещата да получим информация за научните данни, които стигат до министерството, каза още той.
Притеснява ни това, че барбуната ще бъде един от следващите видове, за които се въвеждат рестрикции. Ние разработихме този вид през последните години и над 95 на сто от улова му отива за Гърция. Това е експортен вид и много е важно да продължим с неговия улов. Данните показват, че всяка година нараства размера на улова на барбуната и според учените запасите й вече за свръх експлоатирани и трябват мерки за тяхното управление. От наша страна вече сме поели ангажимента тази година да повишим окото на мрежите. Сами го качихме на 18 мм, което означава, че голяма част от по-дребната, тоест маломерна риба, ще успява да изтече през мрежата и да продължи да расте. Това е наш ангажимент, а не на държавата. Като бранш осъзнахме, че е редно сами да почнем да пазим рибата. Вървим към забранителен период за барбуната. И тази година изследване на учените ще установи през кои периоди е най- благоприятно да бъде забраната. Разбираме, че е правилно да се направи. В случая най-важното е, че и рибарите сами осъзнаваме необходимостта от управление на повече ресурси, за да има и в бъдеще поминък за нас, подчерта председателят на УС на „Черно морски изгрев“.
Извън основната тема на форума, наред с новината за компенсациите, заради минната опасност в Черно море, е засегнат и въпросът за стресовата среда, в която браншът работи вече втора година: първо от пандемията с Ковид- 19, а сега и от кризата с тока и горивата, заради войната на север от България. Последният удар върху рибарите е поскъпването на горивата близо два пъти и половина, докато цената на рибата остана на същите равнища. Към това сега се прибави и минната опасност в Черно море.
Според думите на Милев браншът е разочарован от държавата, тъй като властите го уверяват, че няма никакъв проблем, че рибарските кораби били малки и можели да избягват евентуалната поява на мина.
„Добре че не се случи инцидент. Господ да пази рибарите“, казва Милев.
Що се отнася до очакваната финансова подкрепа от страна на държавата, заради поскъпването на горивата и тока, до този момент – нищо. Ние сме част от бизнеса, силно сме засегнати от скока в цените на горивата и се надяваме да има решение и за нас, ако се стигне до такова за целия транспортен бранш, към който в случая сме причислени. Ще продължим да настояваме пред правителството, което трябва да влезе в ролята си на регулатор, категоричен е Емил Милев.
Той обаче не знае, дали това изобщо се обсъждало за риболовния бранш.
Милев предупреждава, че риболовният бранш може да спре работа, ако цените на горивата продължават да растат.
Годината върви много зле. От Никулден досега за тези четири месеца корабите ми имат по три влизания по четири дни или общо 12 работни дни в морето. Влязохме два пъти, появиха се мините, спряхме за около един месец, влязохме отново, като имахме уверение, че няма минна опасност и видяхме противолодъчна бомба, сега пък е двумесечния забранителен период за калкан, допълни Емил Милев.
