Повече от два тона различни видове пластмаса бяха събрани по време на тридневната мащабна акция за почистване от макроотпадъци на река Дунав, която се проведе по международeн проект Tidy (up) и обхвана 10-километровия участък от Тутракан до село Козарево. Резултатите от нея предизвикват тревожни размисли за продължаващото сериозно замърсяване на водната среда, заяви пред Мaritime.bg доц. д-р Виолин Райков, ръководител на екипа от Института по океанология – БАН в международния проект по Дунавската програма, който обхваща държавите по поречието на Дунав и един от големите й притоци, река Тиса: Австрия, Унгария, Словакия, България, Румъния и Украйна. Задачата е да бъде проследен пътят на отпадъците до изливането им в Черно море. Нещо особено важно, тъй като става дума за втората (след Волга) по дължина река в Европа, която минава през най-големите индустриални райони и е носител на огромно количество вторични продукти от целия континента.
– Акцията се проведе по вода и сушата с участието на екипа от Института по океанология, доброволци от Техническия университет – Варна, Шуменския университет, от София, Стара Загора, Тутракан и много други населени места, имаше и от Румъния – каза доц. Райков. Включиха се от училище за деца в неравностойно положение в Стара Загора, имаше и едно сляпо дете. Министърът на околната среда и водата Борислав Сандов също взе участие .
По първоначални впечатления от събраните над два тона отпадъци основно са пластмасовите бутилки всякакъв размер. Обяснението е, че когато реката прилее, залива бреговете и след като се отдръпне всичките отпадъци, носени от различни държави, отиват в нея, а от там в морето. Много грозна гледка, коментира доц. Райков. От етикетите на бутилките се вижда произхода им и от къде идват.
Най-много са бирените бутилки и те основно са дошли от Румъния (техните се различават като разфасовка), голям процент са и българските. Има и такива, на които етикетите са паднали, явно дълго влачени от страни, които са в по-горното течение на река Дунав и нейните притоци. Така че проблемът е трансграничен и нещата са много сложни по отношение на управлението им.
Тук искам да засегна и една друга тема, за незаконните сметища – продължи доц. Райков. Наскоро сам се сблъсках с невъзможността на село да намери законно сметище, където да изхвърля някакви отпадъци. Такова е положението в почти всички малки населени места и много други по отдалечени села. Никъде в тях няма организация за събиране на отпадъците, които да отиват в близка община, където има законни сметища. Проблемът е в голямото разстояние, пък и трудно е да се поръча контейнер, тъй като става въпрос за малко количество отпадъци и хората ги изхвърлят, където им падне. Говорим за отпадъци от почистване на къщи, мазета, от обори, всичко каквото може да ти мине през ума се вижда изхвърляно около селата, малките градове. През селищата обикновено минават реки, дерета, които се пълнят при дъждове. Няма организация, пък и не се осъзнава, че всички тези малки реки имат връзка с по-големите и всичко от тях в крайна сметка отива в морето. А да не говорим че отпадъците могат да бъдат и силно опасни, защото там изтичат различни вещества от стопанската дейност, които замърсяват и подпочвените води. Така че проблемът е много сериозен. Няма контрол, не ми е известно да има и санкции. Всъщност този въпрос ще бъде обхванат на следващ етап от проекта, подчерта доц. Райков.
Като първи изводи за правилното управление на отпадъците, ръководителят на българския екип, слага най-напред справянето с незаконните сметища, за да спре безразборното изхвърляне на всякакви боклуци.
– Една мащабна акция като тази играе някаква роля за почистването от пластмасовите отпадъци (повече възпитателна), но след един месец ситуацията пак ще бъде същата – продължи доц. Райков. Може и още повече да се натрупа. И това е навсякъде. Трябва да се атакува източникът на замърсяването, оттам трябва да започне процеса. В противен случай се получава затворен кръг: ние почистваме, и след малко време пак става същото.
После, проблемът не е само до сметищата. Събирането на пластмасовите отпадъци и депонирането им на места, където да се заравят също не е решението, защото те не се разграждат и стоят така на склад дълги години. Затова особено важно става разделното им събиране и вторичната преработка в сепарационни предприятия. Впрочем, пластмасата, която е за дълготрайна употреба, лесно се рециклира. По сложен е въпросът с бъркалките, сламките и особено с торбичките за еднократна употреба, които ежедневно използваме и изхвърляме, където ни попадне. Не случайно точно към тях беше акцентът в регламента на ЕК за отпадъците от 2021 год. С него беше въведена забрана за използване на еднократната пластмаса, но у нас бизнесът поиска гратисен период, в който да бъдат пласирани вече произведените и закупени количества. Измина една година, от както забраната е в сила и по регламента вече трябваше да минем изцяло към биоразградими материали. Те се въведоха тук- таме. И толкова. Остава открит въпрос, къде са контролните органи, държавните структури, които трябва да администрират този процес?!
В крайна сметка не може бизнесът да диктува всичко. А се получава така, че продължава производството на тази пластмасови опаковки за еднократна употреба и естествено е това да се прави, защото са евтини и има голямо търсене. В тази връзка като част от изпълнението на проекта ще продължаваме да контактуваме с всички заинтересувани страни, за да се стигне най-после до ефективни бъдещи мерки. Защото отдавна сме закъснели със справянето на този проблем и навсякъде сме зарината с отпадъци.
Що се отнася до ползата като цяло от този проект, доц. Райков припомни, че първо са обхванали микропластмасата от всички категории по цялото протежение на река Дунав и след като обобщят резултатите щели официално да ги публикуват. По същия начин щели да постъпят и за макропластмасите. Предвиждали и финална конференция, като преди това им предстояла още една много интересна акция, каквато също не била правена досега- плаваща изложба по реката.
-Колегите от водещия партньор Унгария подготвят плавателен съд, баржа, в която ще бъдат разположени корабни контейнери адаптирани в изложбена зала. Тя ще тръгне от Будапеща и ще продължи до делтата на Дунав. Като през септември се очаква да акустира в Русе, където ще остане няколко дни и всички ще могат да влязат вътре и да се запознаят с дейностите, които извършихме по проекта, ще видят и продукти от рециклирани пластмасови отпадъци. Това производство вече много е напреднало в Унгария и други дунавски страни, докато в България и Румъния този процес на управление на пластмасовите отпадъци- всички да се рециклират, е много забавен. Такъв е извода. Така че плаващата изложба ще бъде много интересна и с висока образователна стойност, допълни доц. Райков.
