Върху състоянието на запасите от вида Рапана (Rapana venosa) в Черно море и възможностите за неговото управление се фокусираха две работни срещи, национална и регионална, които се проведоха почти една след друга.
Първо мина националната среща във Варна, на която домакин беше Институтът по рибни ресурси (ИРР) към Селскостопанска академия. Тя е част от поредицата работни форуми, които се провеждат в няколко черноморски държави с подкрепата на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (GFCM) към ФАО. Това заяви пред Maritime.bg директорът на ИРР доц. д-р Елица Петрова, която е ръководител на екипа учени от ИРР по проекта за рапаните по програма „BlackSea4Fish“ към GFCM. Той стартира преди година с участието на България, Румъния, Украйна, Грузия и Турция, тоест обхвана почти целия Черноморски басейн. По нейните думи на форума във Варна се събрали представители на държавни органи, от сектор Рибарство, учени- изследователи и изобщо от всички заинтересувани страни, пред които тя представила извършените до момента изследвания по проекта. Били направени и няколко презентации върху нормативната уредба, свързана с рапана.
– Сега предстои да бъде изготвена оценка на запасите на вида и да бъдат предложени управленски мерки, обясни доц. Петрова. Всички участници се фокусирахме върху необходимостта да продължава събирането на надеждни и стабилни данни, включително социално икономически и на базата на резултатите от изследователската програма и от научните съвети да бъдат обсъдени евентуални изменения на съществуващата система за управление на рапана.
Малко по-късно през същия месец на регионален форум бяха обсъдени резултатите от всички национални срещи, като нашата във Варна – допълни доц. Петрова. А такива бяха проведени и в Турция, Румъния. Това стана онлайн с участието на над 50 представители от всички заинтересувани страни като риболовци, експерти, администрация. Бяха обсъдени предложенията на отделните държави върху съществуващите мерки за управление на рапаноулова.
Един от разгледаните основни акценти на регионалната среща беше зонирането на рапаноулова с евентуалното въвеждане на забранени зони – продължи доц. Петрова. У нас имаме опит в тази посока с въвеждането на времени ограничения. По принцип те съществуват, но трябва да бъдат прецизирани. А това може да стане с набирането на още данни за популацията на рапана, което бе и основният извод около който се обединиха всички държави, участници в проекта: да се разчита на научните институции за повече анализи върху които да стъпи определянето на бъдещите мерки. Неведнъж вече е говорено, че изследванията трябва да се правят в продължение поне на три години, за да има конкретни изводи. Сега по този проект имаме две години и очакваме да продължат и след третата година- подчерта доц. Петрова.
Общият извод от срещата, базиран на изводите на проведените национални срещи бе, че всички страни трябва да възприемем единен подход по отношение на експлоатацията на рапана, който да гарантира неговата устойчива експлоатация и в същото време да не води до прекомерен натиск върху морската екосистема и другите видови ресурси.
– Така е, защото рапанът като вид не може да се разглежда едностранно – коментира доц. Петрова. До преди две – три години уловът му беше на второ място след трицоната, а сега е на първо място в експортната листа на бранша, така че няма как да не го приемаме като стопански вид. От друга страна, обаче не можем да забравим, че той е инвазивен вид, който извършва натиск върху другите мекотели, но в същото време е станал и част от екосистемата. И точно по тази причина се изисква много внимателно вземане на решение за него.
Доц. Петрова и екипа, с който работи по проекта, още не са сигурни, до колко трябва да се увеличават мерките.
– В закона има определение, което разрешава тралирането с бим трал, определени са и зони, в които рапанолова е забранен, каза още тя. На регионалната среща представители от Генералната комисия и други експерти споменаха за необходимостта от алтернативни мерки за управление на вида, имайки предвид минимален размер, забранени зони, квота и т.н. Моето мнение е, че преди да сме извършили всички необходими изследвания трябва да сме много внимателни с предлагането на такива мерки и изобщо с въвеждането на рестрикциите.
В тази насока сега им предстои следващото изследване по проекта, за да станат две пълни години с по два сезона. Уточненена е методиката, начините на изпълнение, които за първи път са единни за всички черноморски страни участници в това мащабно изследване на рапана в Черно море. Изпълняват се синхронизирано в еднакъв диапазон от време, с едни и същи уреди и методика. По един и същ начин данните се подават в Генералната комисия, където ще бъдат обобщени и анализирани. Според доц. Петрова това е един от първите много добри примери за съвместна работа и синхронизирани действия между държавите, в случая по отношение рапана, като морски ресурс, който е обект на икономически интерес във всички държави от черноморския басейн.
Доц. Петрова не се ангажира с коментар за състоянието на запаса от рапани, тъй като изследванията продължават и данните все още се обработват. На този етап тя може само да сподели за впечатлението си от друго тяхно изследване от мониторинга по националната програма за събиране на данни, който върви от 2018 година. Налице е намаляване на размера на рапана особено в зоните на интензивен улов в северната и централна част от 15 до 35 метра пред българския бряг. За двете последни години има понижение с 10 %.
Всички черноморски държави, участници по проекта са единодушни- нужен е общ подход за неговото управление и устойчива експлоатация, както и продължителни изследвания. Според доц. Петрова, обаче въпросът за рапана трябва да се разглежда и в местен план, защото нещата не са еднозначни в България, Румъния и Турция. И тук на първо място стои социално икономическият ефект; в коя държавата, каква част от населението е ангажирано с този бизнес, какъв друг поминък могат имат и т.н. Хубаво е да се върви към общ подход, но трябва да запазим идентичността си като отделни държави със своите специфични проблеми, допълни в заключение доц. Петрова.