За мястото на доброволческата организация БУЛСАР „Кап. Никифор Герчев“ в националната система за търсене и спасяване на море, разговаряме с председателя на неговия Управителен съвет, флотилен адмирал (о.з.) Коста Андреев. Това е първото интервю, което той дава пред Maritime.bg след като оглави БУЛСАР, чиито патрон е покойният вече създател и дългогодишен ръководител на доброволческата организациия, кап. Никифор Герчев. Светла му памет!
Флотилен адмирал (о.з.) Коста Андреев е извървял всички стъпала на военната кариера във ВМС – от командир на минно артилерийска бойна част на базов тралчик до заместник командир на ВМС, след което (през май 2016 г.) е назначен за военен аташе във Великобритания. Междувременно през 2012 г. участва в операцията на НАТО за възстановяването на Босна и Херцеговина след кървавия конфликт в бивша Югославия.
– На колко години стана БУЛСАР?
Доброволческото сдружение е учредено на 20 април 1996 г. във Варна или стана на 26 години. В него вече членуват към 80 предимно физически лица, в последно време се включиха и юридически лица. Имаме и организации, споделящи ентусиазма ни, които са пожелали да се присъединят и да подкрепят логистично и финансово БУЛСАР. Да не ги изреждам, само ще спомена, че най-голямата организация, която последно стана наш член е “Пристанище Бургас” ЕАД. Искрено се надявам, че благородната идея за спасяване на човешкия живот на море, продължава да докосва хората, свързани с морето.
Морската общост не е преставала да ни разпознава като част от активното гражданско общество и адмирира благородните ни цели. Наскоро бяхме приети за член на Българска морска камара, което е признание за идеята ,която защитаваме.
Да не забравяме, че от 2005 година сме единствената българска организация член на Международната морска спасителна федерация по търсене и спасяване IMRF (International Maritime Rescue Federation).
– А като реално присъствие в националната система за търсене и спасяване на море?
БУЛСАР работи активно с морския бизнес и хората, свързани с морето и споделящи нашите ценности. По обясними причини свързани със състоянието на к. д. п. Никифор Герчев през последните няколко години, дейността на организацията леко беше дръпнала назад. Сега се опитваме по различни начини да я оживим отново. Влизаме във връзка с нашите членове, които са по морското крайбрежие. Те не са само от Варна, въпреки че тук е основният ни център, имаме членове от Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Царево, както и съмишленици на север от Варна. Сега първата ни задача е да възродим вътрешната организация, да уточним хората, които все още радеят за съществуването на БУЛСАР, да видим с какви лични плавателни съдове разполага всеки от тях като средства и какво са готови да предоставят в интерес на благородната идея за спасяване на човешкия живот на море. В същото време идеята е да се свържем с общините по крайбрежието, за да бъдем припознати от тях съгласно националното законодателство, което е заложено на този етап на регионално ниво. Това е важно, защото от една страна сме признати като доброволческа организация член на IMRF, а в същото време БУЛСАР не съществува в Единната спасителна система на България. Вярно, ние сме юридическо лице с нестопанска цел, но дефакто не фигурираме като доброволческо сдружение в регистрите на общината и държавата. Във всяка община, има регистър на доброволческите сдружения, но ние все още не сме вписани в него. И това ще е една от задачите ни за тази година, да направим обиколка по черноморските общини, където да представим БУЛСАР и да бъдем признати на общинско равнище, за да могат по някакъв начин нашите членове да получат подкрепа и от местната власт, и от държавата като цяло.
Другата задача, която сме си поставили е участието със средства на наши доброволци в учението на ВМС „Бриз 2022“, както и да участваме в инициативите на IMRF.
– Как върви диалогът с държавната власт?
Заедно с БМК в края на миналата година се включих лично в срещите с министъра на транспорта. В няколко точки декларирахме становището на БУЛСАР относно развитието на морското търсене и спасяване. Изразихме готовност да подкрепим Министерството на транспорта, респективно ИА “Морска администрация“ – организационната държавна структура, отговорна за организиране и провеждане на търсенето и спасяването на море, съгласно националното ни законодателство. На декларираното от министъра намерение след случая с кораба “Вера Су” да се направи преглед на състоянието на тази спасителна дейност и се вземат мерки за възстановяване способноститен на България, гледаме положително, на този етап.
Знаете, че през годините кап. Герчев беше непримирим към някои нередности в ИА „Морска администрация“ и Министерство на транспорта, които снижиха значително капацитета на страната ни в сферата на морското търсене и спасяване. Нещо, което доста ясно се видя като липса на организация, на стриктно изградена структура за морско търсене и спасяване при последния инцидент с „Вера СУ“. В общи линии представихме няколко основни неща, които смятаме като организация, че държавата трябва да направи.
– Кои са основните им аспекти?
Първо, преглед на организацията по търсене и спасяване на море с оценка и дефиниране, къде тя трябва да се намира в Единната спасителна система на държавата.
Второ, преглед, актуализация и синхронизиране на националните документи по търсене и спасяване с международните, където на България като крайбрежна държава е възложено и тя е поела като отговорност да извършва търсенето и спасяването в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване в Черно море.
Нужен е преглед и актуализация на Национален план за търсене и спасяване на море.
Дефиниране на параметрите за нов спасителен кораб (беше декларирано от министъра закупуване на такъв) и стартиране на процедура за придобиването му, което е жизнено необходимо за поетите отговорности от нашата държава на международно равнище, за да се избегнат случаи като този с „Вера Су“. Също е необходимо пълно ресурсно и кадрово осигуряване на структурата отговорна за ТиС на море.
Изготвянето на ясна процедура за действие с точно дефинирани отговорници и срокове при възникване на инцидент, както и начини на взаимодействие с доброволчески организации и други държавни институции, НПО и частни партньори, които биха могли да съдействат на държавата да не бъдат допускани скандални инциденти, като този за който вече споменах. В същото време е нужно изработването на ясна процедура (тъй като държавата няма такава) и прозрачност за възстановяване на ресурсите по провеждането на операция по търсене и спасяване на море когато се привличат други държавни институции, НПО и частни субекти. Това са в общи линии нещата, които поставихме пред Министерството на транспорта.
-Покойният кап. Герчев неведнъж е давал за пример Великобритания, най-морската държава, където основно доброволци извършват морско спасителната дейност и имат специален фонд за поемане на направените разходи. А у нас една от големите болки е точно това, покриването на направените разходи от доброволците, които са направили със своите плавателни съдове, коли…
Така е, говорим за нация с над 200 годишна история в търсенето и спасяването на море. При тях доброволческата структура RLNI (Royal National Lifeboat Institution) е част от националната система за търсене и спасяване под егидата на главата на държавата (кралицата). Културата на нации като Великобритания в отношението към доброволчески структури може да бъде като пример за много държави. На аналогичен принцип е изградена дейността на почти всички европейски (и на САЩ) доброволни морски спасителни организации.
БУЛСАР е доброволческа организация – юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза и ние също изцяло разчитаме на дарения на нашите членове, които, разбира се, имат такава възможност като физически или юридически лица, съгласно устава на организацията ни. От там нататък търсим донори, за да ни помогнат да покрием поне част от задълженията, които имаме като членове на международната организация, да поддържаме и подпомагаме нашите членове в високохуманната мисия за спасяване на човешкия живот на море. Стремежът ни е освен получаване на признание и включване в Националната система за борба с бедствия, аварии и катастрофи и в Единната спасителна система, така и да осигурим подготовката на членовете ни по образец на водещите нации и дороволческите сдружения, включени в националните структури по търсене и спасяване на море. В разговори сме с ВВМУ за организиране на Програма за подготовка на нашите доброволци. За нас, като ръководство е важно да подпомогнем максимално хората, готови да жертват време и ресурси за благородната идея да спасят живота на хората изпаднали в беда в морето.
За разлика от страните, които споменах, у нас институцията, която се занимава с търсене и спасяване на море, съгласно националното законодателство, е в състава на ИА „Морска администрация“. Ние от БУЛСАР сме заявили нашата готовност да им съдействаме при инцидент на море с наличните средства на нашите доброволци и на оперативно ниво, след като бъдем включени в самата операция по търсене и спасяване. Още повече, благодарение на кап. Герчев и споразумения с телефонните оператори, разполагаме с телефонен номер 161. Всеки, който го набере може да се свързва директно с нас и да подаде сигнал за инцидент в морето. За съжаление, този номер се бърка с един друг на охранителна фирма и доста често ни звънят по всяко време на денонощието. Това е едно от нещата, които трябва да изчистим със самата фирма СОТ 161, тъй като хората, имащи друг вид проблеми, свързани със защита на лица и имущество, всъщност звънят на нас, а не по предназначение.
– А обсъждате ли възможността за създаване на специален фонд, от който да се поемат част от разходите при спасителна акция?
Да. Впрочем, на практика ние имаме разкрита банкова сметка, в която се набират средства от хората и организациите, които ни подкрепят. През годините една от най-големите организации, която ни е подкрепяла е МТГ “Делфин“ и винаги се е отнасяла с разбиране към проблематиката, за която говорим и заради която съществуваме като доброволческа организация. Има и други компании и юридически лица от морския бизнес и не само от там, приветстващи нашата благородна дейност, изразяващи готовност да ни подкрепят финансово.
В момента сме в процес на подготовка да възобновим нашия сайт. В него ще бъдат показани адресната ни регистрация, номера на нашата банкова сметка, където наши подръжници, хора, милееещи за това, което правим, да могат да ни подпомогнат като организация, за да поддържаме нормална структура с хора, готови да се включат и да помогнат на държавните институции, отговорни за търсенето и спасяването на море.
– Очаквате ли членството в БМК да помага в усилията за усъвършенстване на законодателството по отношение на доброволческите организации като БУЛСАР?
Определено помага. Като част от най-представителната структура на морския бизнес, се надяваме че ще има по-добра чуваемост на това, което считаме, че трябва да се направи, за да имаме адекватно търсене и спасяване на море. Има Национален план за борбата с бедствията и авариите. Има регионални планове за действие на морските аварийно спасителни отряди, които са в областите Добрич, Варна и Бургас. Отделно ИА „Морска администрация“ е изготвила План за операциите по търсене и спасяване в Българския морски отговорен район за ТиС. Всички тези планове изискват ново прецизиране и осъвременяване, тъй като за голяма част от тях това не е правено от години. И в този процес трябва да се обърне по-голямо внимание на нашето участие като доброволческа структура, готова да подпомога отговорните органи и институции в страната. Така, както примерно планинските спасители са включени в действията по бедствия и аварии като част от БЧК, така и БУЛСАР да влезе в Националния план за защита на населението при бедствия и аварии.
