За резултатите от най-високия форум, годишната асамблея на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA), която се проведе в навечерието на Международния ден на моряка, разговаряме с к.д.п. Димитър Димитров, президент CESMA и морски посланик на добра воля на IMO за България.
– С какви новини се завърнахте от годишната асамблея на Европейската конфедерация?
На форума бяхме двама делегати от България, кап. Иван Цонев, председател на Българската асоциация на морските капитани и аз, като президент на CESMA. Акцентът беше поставен върху две основни теми. Едната е за развитието на автономните кораби и нормативните изисквания, които те налагат, както и отговорностите на морските капитани при тяхното въвеждане в експлоатация. Втората, която разгледахме, беше за проблема с киберсигурността на корабите и безопасността на корабоплаването във връзка със засилените кибератаки в последно време. Уредите, с които се управляват съвременните кораби, са свързани в мрежа, обновяват се, използват информационни системи и тяхната работа може да бъде смущавана от тези кибератаки.
– Как се отразява войната в Украйна върху световното корабоплаване?
Асамблеята започна с притесненията, което имаме във връзка с войната в Украйна и с проблемите, които тя създава за корабоплаването, тъй като от там идва около 7 на сто от плавателния състав на търговските кораби. Това създава проблеми за всички, както за нормалното извършване на смените на екипажите, така и за освидетелстването на украинските моряци, които трябва да се качат на корабите. В момента много от тях не могат да напуснат страната си, а пък други не могат да се приберат. На повечето от тях свидетелствата за правоспособност изтичат или пък трябва да участва в курсове за квалификация, които са на всеки 5 години, което стана невъзможно в Украйна. Всичко това се отразява върху нормалното корабоплаване. Въпросът беше повдигнат от повечето членове на Европейската конфедерация и с първите две резолюции, които прие Асамблеята призоваваме европейските институции да намерят пътища и начини за решаване на проблема с освидетелстване на украинските моряци. Те да могат да посещават курсове за преквалификация и да подновяват своите свидетелства за правоспособност, за да продължат да плават по търговските кораби.
– Към кои институции се обръщате?
На първо място към Европейската агенция по морска безопасност, която е орган, координиращ всички тези процеси в Европа. При сегашната ситуация тя трябва да намери начин да се разреши на украинските моряци да присъстват на курсове на квалификация в други европейски държави, за да могат да поддържат квалификацията си, да удължават валидността на свидетелствата си и да ги подновяват.
– Какви са начините това да стане?
Един моряк, за да участва в такъв курс, първото изискване е да докаже, че има определен плавателен стаж в последните години. Тоест трябва да се намери начин да бъде изискана от Украйна базата данни, която имат за техните моряци и на тази основа да им се разреши да могат да докажат, че имат плавателен стаж, с което да участват в курсовете. И свидетелствата им за правоспособност да бъдат преиздадени, подновени или удължени в зависимост от решението във всяка отделна европейска държава, защото това е в прерогативите на техните национални законодателства.
Другият проблем, който продължава да съществува е свързан с прилаганите мерки по ковид пандемията и ограничаването на пътуванията и на достъпа на моряците до брега. Този проблем е решен в повечето европейски държави, но в много други по света все още има ограничения, както за извършване на смените на екипажи, така и за слизането на моряците на брега. С това се затруднява прилагането на Морската трудова конвенция и на нормалната почивка на моряците. Наблюдава се негласно споразумение при някои от корабособствениците да налагат ограничения за излизането на моряците на брега, за да не попадне вируса на кораба и държат капитаните отговорни това да не се случва. Налаганите допълнителни ограничителни мерки още повече обтягат обстановката на кораба и се влошава социалната среда. Качвайки се борда, моряците са принудени да стоят през целия си договор на кораба, което влияе на психическото им състояние. Това е проблем, който трябва да се реши на международно равнище, като IMO съдейства на всички държави, за да може да се осигуряват нормални смени на екипажите и нормални възможности за слизане на моряците на брега. Между другото в това отношение в България нямаме никакви проблеми, както със смените на екипажите, така и със слизането на моряците на брега.
На Асамблеята бяха засегнати и традиционните проблеми, които все още не са решени и са свързани с прекомерното натоварване на капитаните и съществуващите бюрократични процедури и многото документи, които трябва да попълват. Трябва да прибавим и намаляването на екипажите, умората, която постоянно следва плаващите по корабите, лишени от възможността за нормална почивка, което се отразява върху безопасността на корабоплаването.
Другото притеснение, което беше изразено на Асамблеята бе за постоянното намаляване на моряците от Европейския съюз, които плават.
– Сериозен проблем ли е?
Да. И най-тревожното е, че все по-малко млади хора се насочват към морските професии. Това се отбелязва във всички традиционно морски нации, членки на Европейската конфедерация, където се вижда застаряване на колегите, които плават по море, а млади хора не идват и ако има такива – идват за кратък период, след което се насочват към други дейности. А това означава че и натрупаният много ценен опит и експертиза полека лека започват да изчезват с намаляването на хората, които продължават професията.
Обяснението е с наличието на пазара на по-евтини кадри от Далечния Изток и от източните страни. Впрочем това е сериозен проблем на Европа и в много други области.
– Споменахме за автономните кораби?
Съветът на конфедерацията беше предшестват от семинар с няколко доклада относно автономните кораби и киберсигурността. Бяха изнесени данни за тестванията с автономни кораби, включително вече има и пуснати в експлоатация на кратки разстояния. Международното законодателство в тази сфера засега изостава. Не е решен проблемът, кой е отговорен за управлението на такъв кораб, тъй като няма екипаж на борда му, но има хора, които го управляват от брега. Това все още са хора, обаче в бъдеще могат да бъдат и автоматизирани системи. Всичко това все още не е регламентирано и притесненията са, че когато стане инцидент в морето, там няма кой да бъде задържан от кораба без екипаж и може да бъде търсена отговорност от другия кораб, който е с екипаж. И накрая от крайбрежната държава вината да бъде прехвърлена върху този, който може, защото е ясно, че от другия кораб без екипаж няма на кой да бъде физически задържан и да му бъде потърсена персонална отговорност. Опасенията на капитаните по корабите са, че те ще трябва реално да се разминават с такива кораби, да се срещат с тях и при инцидент отговорността пак ще бъде прехвърлена на този, на когото може да бъде направено. Все още сме далече във времето, когато масово ще бъдат въведени автономните кораби, но оставаме нащрек да следим и винаги сме готови да съдействаме с експертиза, какво и как трябва да бъде направено, за да бъдат защитени интересите на всички участници в превозите на море.
– Отливът от морската професия в Европа важи ли и за България?
Не толкова. В България морската професия все още е привлекателна. Може да се каже, че броят на тези, които плават по корабите от търговския флот се запазва у нас и дори повече хора започват да учат в морските учебни заведения, но голяма част от тях не остават на море, както беше преди за цял живот- практикуват професията за известно време и след това се насочват към други дейности. Това е нормално. Така че все още при нас няма такъв отлив, какъвто има в традиционните морски европейски държави от Западна Европа.
Традиционно морската професия се запазва и в Хърватия. Там все още тя е на висота след младите хора.
– Още нещо като новина от приключилата Асамблея?
По предложение на Българската асоциация на морските капитани следващата годишна асамблея на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани ще бъде проведена във Варна през май 2023 г. Сега на заседание на УС на асоциацията на капитаните взехме решение и направихме организационен комитет, в който изцяло сме предоставили организаторските функции на по-млади колеги, които ще се заемат с подготовката на годишната асамблея. Естествено като президент на конфедерацията ще им помагам, но организацията оставяме в техните ръце, за да могат полека лека да поемат това, което ние сме правили през годините, за да задържат този престиж, който сме успели да постигнем.
– В навечерието на Международния ден на моряка да попитам и какво става с бъдещия Паметник на моряка, символ на морска Варна?
– В момента сме осигури средствата за леенето на фигурата – основната част са предоставени от “Параходство Български морски флот” АД.
Скоро ми се обади колежка, която доскоро работеше в администрацията на Параходството и дари 100 лева лични средства, което ме зарадва. Очевидно трябва да популяризираме тази идея, защото има хора, които смятат че на Варна е нужен такъв символ. Досега общо взето са изхарчени около 90 000 лв., но са необходими поне още два пъти по толкова за техническото проектиране на фундамента и за изготвянето му.
В момента спънка е това, че все още Общинският съвет не е взел окончателно решение за мястото, което е определено от Съвета по естетизация на градската среда към кмета и това донякъде спъва процеса на проектирането. Не, че имаме средства за изграждането на фундамента – тепърва ще ги набираме, но чисто юридически трябва да имаме решение на Общинския съвет. Тогава ще можем с чисто сърце да подходим пак към дарителите, за да подпомогнат по-натъшните процеси, тъй като никой не би дал пари за нещо, което все още нормативно не е решено.
Преписката е минала съгласувана през всички дирекции в Общината и сега всичко е в ръцете на кмета и на Общинския съвет. Надяваме се в скоро време и това да се задейства.
– Няколко думи и за предстоящия Международен ден на моряка?
Това, което традиционно се организира от инициативния комитет. В него най-активно участие взема Моряшкият професионален съюз, подпомага се и от другия морски посланик на добра воля на IMO за България кап. Андриян Евтимов и от мен. Тази година отново със съдействието и на Община Варна се проведоха конкурсите за детска рисунка и за стихотворение и разказ на морска тематика „Диря в морето“. Наградените ще бъдат обявени на тържествения концерт на 25 юни във ФКЦ. В същия ден ще има и традиционната разходка във Варненския залив на деца от Общинския детски комплекс и на наградените в детския конкурс, което ще стане със съдействието на ДППИ и на други. В събитията традиционно се включват и ВВМУ и Морска гимназия.
