За пореден път са сериозно заплашени българските фериботни превози в Черно море.
Украинската компания “Укрферри”, която дълги години блокираше развитието на българските фериботни превози в Черно море, ще стартира линия между Бургас и грузинското пристанище Батуми. Такова обявление е налично в сайта на базираната в Одеса компания. Линията ще се поддържа от построения през 1987 година моторен ферибот VILNIUS (IMO: 8311900), плаващ под флага на Панама.
“Нов голям ферибот ще плава по линията Бургас – Батуми от 4-и юли”, каза със задоволство директорът на “Пристанище Бургас” ЕАД Диян Димов при откриването на Международен морски форум в града.
В същото време корабите на санкциониран руски олигарх, участвали в окупацията на Крим през 2014 г., продължават да обслужват друга фериботна линия от и до Варна.
Преглед на морската ни история от последните 20 години показва, че страната ни е била подложена на успешни атаки за ограничаване растежа и развитието на българските фериботни превози в Черно море.
Историята
Кражбата на българските вагони
По времето на социалистическия блок България е била включена и работила по фериботна линия със СССР. Страната ни тогава е участвала в създаването на общ железопътен парк с около 900 вагона, които са превозвани с фериботи. След разпадането на съюза, Русия предоставя целия условен вагонен парк на Украйна. Точно тогава изчезва частта от вагоните, за която сме платили. Украинската страна обявява, че въпросните вагони изобщо ги няма, макар да сме дали пари за 1/3 от 900-те единици. Украинците изтъкват тогава, че е изтекъл амортизационният им период и че никога не са били поименно именувани и разпределени между България, Русия и Украйна. Дълги години по-късно България прави опити да открие и прибере анексираните от Украйна вагони. Не успява.
Нарушената тристранна спогодба
Изчезването на българските вагони в Украйна вече е забравено, настъпил е посткомунистическият век и на 2 януари 2001 г. в сила влиза тристранна междуправителствена спогодба между България, Украйна и Грузия за фериботни превози. През първите няколко години всички страни я изпълняват стриктно. Работи се на принципа на фрахтов пул – всички приходи се набират общо, а се разпределят според разходите за осъществените фериботни и жп превози между всяка от страните. Формулата работи до настъпването на Световната финансово-икономическа криза през 2008 г. Използвайки умело този тежък за шипинга период, съвпаднал и с приватизацията на БМФ, възползвайки се от господстващото си положение в Украйна, “Укрферри” започва да нанася високоточни удари по българските превозвачи по тристранната спогодба, припомнят работили по проблема в страната тогава. Украйна създава постоянни административни спънки, свързани с потвърждаването на превоза на вагони, местната държавна железница дори отказва да предоставя вагони за превоз с българските фериботи. Вторият удар е с наложени ограничения за превоз на товарни автомобили с българските фериботи. Украинската администрация по-късно е осъдена от назначения от наша страна морски оператор БМФ и заплаща над 1 милион долара обезщетения. Въпреки това ефектите от водената политика срещу България стават причина за практически постоянен негативен тренд при фериботните ни превози в Черно море до идването на 2019 г., когато двата държавни ферибота са изведени временно от експлоатация.
Вълкът влезе в българската кошара
Преди четири месеца Руската федерация осъществи пълномащабно военно нахлуване на територията на Украйна. В капан на войната между двете държави се оказаха два български кораба – по един в Мариупол и Черноморск. Премиерът Кирил Петков (към момента в оставка) получи лични обещания от украинския президент Володимир Зеленски и външния министър Дмитро Кулеба, че те ще бъдат освободени. Обещанията на украинците избледняха с изминалите месеци, също като изпълнението на ангажиментите на Украйна по тристранната спогодба за фериботни превози.
Войната в Украйна стана причина за пренасочване на количествa товари от Азия към Европа, които досега преминаваха през територията на Русия, към други транспортни коридори – и Черно море остава на техния път. Твърденията, че товаропотокът е толкова голям, че работа ще има за всички, са силно преувеличени и изглежда украинската компания опитва да набере скорост, изпреварвайки българските превозвачи. За пореден път.
На 15 август 2014 г. започна първото плаване на нов за България ферибот – “Дружба”, от пристанище Бургас до грузинския черноморски порт Поти. През годините ферибот “Дружба” осъществява превози по тази линия, включително и до Новоросийск. В момента корабът е на ремонт във Варна и около месец няма да обслужва българо-грузинската фериботна връзка.
И именно сега украинският вълк, който има силно представителство в Грузия, избра да влезе в българската кошара. Планира се от началото на следващия месец кораб на украинската компания да поддържа връзка от държавния пристанищен терминал Бургас Изток 1 до Грузия. Не е ясно защо “Укрферри” избира именно този терминал, след като там са необходими допълнителни инвестиции от българската държавна компания за стартиране на линията. Работещи терминали, които могат да приемат кораба на украинците, има както в Бургас, така и във Варна и Констанца. Странното решение на украинската страна за обработка на кораба в бургаския държавен терминал, което ражда изключително много въпроси и съмнения, ще генерира и друг проблем – с маневрите в бургаското пристанище.
Докато украинците се възползват от липсата “Дружба”, защитавани от някои анализатори, че просто правят бизнес, връзката между Варна и Поти ще обслужва ферибот “Героите на Севастопол”, чартиран от БМФ, а тази между Бургас и грузинското пристанище – кораб VILNIUS на “Укрферри”. Има информация за подготовка и на руски кораби, които да работят по линията Грузия – България.
Кой отвори кошарата?
Към момента на този въпрос трудно може да се даде еднозначен отговор. В публичното пространство се появиха данни, че бургаски народни представители са оказали съдействие на украинската компания. В разговор с Maritime.bg представители в парламента на ПП “Продължаваме промяната” от Бургас отрекоха.
“Нямам отношение. Моята работа като народен представител е свързана с подобряването на транспортната инфраструктура, оптимизиране на трафика и пропускателната способност, с което можем да привлечем повече товаропотоци за обработка”, каза Константин Бачийски, депутат от ПП.
“Тази информация, разбирате, не може да бъде дадена”, каза в телефонен разговор представител на фирмата-агент на украинския кораб “Трайдънт Фрейт”, попитан как “Укрферри” са привлечени у нас.
Същата варненска компания е агент и на руските кораби SLAVYANIN (IMO: 8300169) и AVANGARD (IMO: 9522403).
Тези кораби са включени в “Черния списък” на Украйна за плавателни съдове, които са посещавали пристанища на Кримския полуостров след анексирането му от Руската федерация, а капитаните им са заплашени от лишаване от свобода по Наказателния кодекс на страната. Собственик на двата кораба е компания на енигматичния бивш зам.-министър на руските железници Александър Аненков, който е в санкционния списък на Украйна, според проекта за журналистически разследвания “Scanner”.
В момента двата кораба свободно посещават български пристанища, тъй като европейските санкции, наложени след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., не включват руски кораби, превозващи енергоносители, а SLAVYANIN и AVANGARD транспортират основно газ в жп-цистерни.
Тамуна Макхарадзе, пресаташе на Морската администрация на Грузия, бе потърсена в телефонен разговор за коментар дали и двата руски кораба на “АнРуссТранс” ще обслужват линия до и от България.
“Към момента не мога да отговоря”, заяви тя и обеща проверка.
До няколко седмици ще стане ясно дали довеждането у нас на чужда компания, което следва дългогодишното неизпълнение на междуправителственото споразумение за фериботни превози, съвпаднало с настоящата геополитическа ситуация в Черно море, минира курса на развитие на фериботните ни превози.
Освен липса на отговор на въпроса кой стои зад украинската компания в България, не е ясно дали има и обоснован финансов анализ за инвестициите на “Пристанище Бургас” ЕАД, които ще осигурят работата на “Укрферри” у нас.
