Любомир Клисуров е известен български подводен фотограф – първият, който успя да представи подводния свят в Черно море в цялото му вълшебство. След близо 30 години, които прекара под водата с фотоапарат в ръце, той осъществи мечтата си и да събера във фотоалбум, сниманите от него приказки от света на мълчанието, както сам ги нарича. В луксозен алманах „Черно море под водата” подбра 248 уникални свои снимки. Те наистина са като приказки от вълшебен свят, който остава невидим за всички нас. Но нека се опитаме поне да надзърнем в този негов свят.
Ето какво ми разказа преди време изявеният подводен фотограф:
Бях 13-годишен, когато за първи път гледах филма на Жак Ив Кусто ”В света на мълчанието”, имаше седмица на френското кино във Варна. В нашите представи водолазите бяха с големи каски на главите, овързани с разни въжета, маркучи и бавно пристъпваха по морското дъно. А тук Кусто и неговите хора се рееха, като птици под водата. Беше толкова впечатляващо, че направо полудях от видяното. Сън не ме ловеше седмици наред.
Това беше първото, което ме запали. След това се появи вуйчо ми, Коста Стойчев, който се беше увлякъл по гмуркането под вода от големия кинорежисьор Захари Жандов, любител на подводния риболов. Спомням си една сутрин майка ме събужда и казва: Ела, да видиш вуйчо ти, какво си е купил! Беше донесъл вкъщи цяла екипировка – маска, плавници, шнорхел. Моментално с едно комшийче грабнахме маската му, оставихме плавниците, защото не ни беше много ясно предназначението им. Потопих си главата в морето, беше някъде край бившия офицерски плаж, водата бистра и видях едни големи риби да се въртят край нас, оказа се, че били кефали. Гледах захласнат и не щеш ли една вълна се разцепи над главите ни, издърпа маската от лицето ми и я захвърли някъде във водата. Не можах да я намеря и вуйчо щеше да ме пребие. После надянах и плавниците му, за да видя, какво ще се получи, защото ходех на басейна да се уча да плувам. Станах добър на кроула, а движенията при него са основни за плуването с плавници. За щастие поне тях не загубих.
В Бургас имаше малка занаятчийска работилница „Садала” на Здравко Ранков, в която произвеждаше екипировки за подводен риболов. Започнаха да правят и първата българска маска по проект на художника Сашо Денков – малко неугледна, тежка и неудобна. Купих си я, помолих да ми направят и харпун. Така започнах първо с харпунджийството и станах много добър, въпреки че не участвах в състезания по подводен риболов.
А към подводната фотография ме насочи Веселин Недев, чийто син продължава и днес да се занимава с нея. Заедно с нашия общ приятел Ангел Златинов бяха приспособили непромокаем бокс за един руски фотоапарат. Усещането беше зашеметяващо, когато с него се опитахме да правим първите си снимки в девненския извор „Вълшебника. По късно през 1972 година заминах по програма на ЮНЕСКО в САЩ и там една приятелка ми подари фотоапарат „Никонос 1” – първият амфибиен за подводно снимане. След това две години живях в руски подводен дом на 20 метра дълбочина – беше 1973-1974 година. и с моя „Никонос 1” направих първите по-сериозни снимки в Черно море. Трябва да си на дълбоко, за да видиш, какви невъобразими неща станат там. Имаше периоди, когато температурата на водата ставаше 6 – 7 градуса, а пък от морето идваше по-топла – 12 – 15 градуса. На около 20 метра дълбочина съм, тази топла вода се смесва със студената и я виждам, като облак, който приближава към мен.
Снимал съм подводния свят и на Червено море, Егейско море, Средиземно море, край Малдивските острови, бил съм край океанските брегове на Флорида, в Куба. Но най-много снимах в Черно море и от години правя само това. Повечето колеги гледаха да избягат на юг по кораловите рифове, където снимането под вода е по-атрактивно и красиво. Черно море оставаше в страни за фотокамерите и затова реших да се съсредоточа към снимането в него. Аз съм природолюбив човек, интересува ме природата в нашето море и имам голям респект към нея.
Правя снимките си само на гмуркане. Ако съм с акваланг, мехурчетата, които изпускам при дишането, гонят черноморската риба и никоя няма да се доближи до мен. Иначе това са изключително любопитни и доброжелателни същества. Всъщност похватите на харпунджийството много ми помогнаха в подводната фотография. Спускам се на свободно гмуркане със задържане на дишането (апнея) и така снимам. В по-ранни години издържах до 2 минути – през това време трябваше да намеря обекта на моите снимки, да го издебна, да намеря кадъра, който искам, да го заснема и да изплувам. Последните 10 години апнеята ми намаля и сега мога да издържам без да дишам под пода някъде минута и половина. Това е максимума от време, което използвам за моите снимки. Стоиш минута и половина, излизаш да поемеш въздух и пак се гмуркаш, както делфините.
Последните 20 години на активна работа правих снимки в Черно море, както денем така и нощем. Съвсем случайно открих, че нощната фотография е много привлекателна. Първо, защото наоколо няма други плувци, които да те смущават. Освен това можеш да се доближиш много близо до обекта, който искаш да снимаш. Нощно време направих най-красивите си снимки. Нося фенер с едната си ръка и с него оглеждам под водата. И като си намеря обекта и реша да го снимам, светва светкавицата на апарата ми, която е мощна, достатъчна за осветяване на кадъра. Многообразието на цветовете се губи под определена дълбочина. Значи след третия, четвъртия метър започват да изчезват топлите, най-пищни цветове на дъгата – червените, оранжевите, жълтите. Светкавицата, с която просветвам ги изкарва в светлинния топлинен спектър на слънцето. И на практика обекта, който съм осветил, се получава в различни от реалните цветове в кадъра ми. Ако го снимам без светкавица ще бъде само в едни сиво-зеленикави тонове. Освен това винаги гледам да се приближа максимално близо до обекта, особено при тъй наречените портретни снимки. Иначе се убиват цветовете на кадъра.
Веднъж, какво ми се случи! Ходехме със съпругата ми Мариана есенно време, след 15 септември, като вземахме всички възможни отпуски и изкарвахме 30 – 40 дни по южното крайбрежие, където за мен е по-привлекателно за снимане. А точно през есента става основния улов на паламуд и пощуряват рибарите от Царево и околните крайбрежни селища. Тогава паламуда се лови предимно нощно време, защото като се движи около него се образува светещо петно във водата, което показва на рибарите, къде да хвърлят мрежите си. Ефектът на светене се получава от фосфорисценцията на планктонните организми. И така, една нощ, гмуркайки се в района на къмпинг Арапя, чувам тихо буботене на рибарска моторна лодка. В един момент мотора й спря. Казвам си – дай да изляза да видя, какво става на повърхността. Показвам се над водата и рибарите моментално взеха да ми викат: „Ей, ти, какво си бе“? Отговарям: „Човек съм“. А те: „Абе, знаеш ли, че бяхме готови да стреляме със сигнален пистолет“! Уплашили се хорицата.
Като се гмурна с този фенер, който има сравнително слаба светлина, те виждат едно сияние на дъното. Чудят се, какво е това и в един момент светва светкавицата. А да не говорим, че преди да снимам от време на време загасям фенера, което още повече ги е стреснало.
Казвам им: Я ми запалете една цигара! Отидох до лодката, за да ме видят по-добре, запалиха ми я, дръпнах си няколко пъти и пак се гмурнах. След 3 – 4 години седя в ресторантчето на пристанището в Царево и чувам през няколко маси един от рибарите да разправя тази случка за мен. Как щели без малко да убият един глупак. Обаждам се: Вижте, какво, аз съм този глупак. Разговорът стана по- сериозен, разбраха, от къде съм и сред тамошните рибари ми излезе името Лудият от Варна.
Обичах да се вглеждам в малките детайли, да се заровя в скалите, да наблюдавам дребни рибки и всякакви други на вид микроскопични организми. И като видя нещо необичайно правя всичко възможно да го заснема. Така открих и двата нови пришълци в Черно море. Една година, както си плувам, виждам нещо с медузна структура, което прилича на лале и по ръбовете му преминават нежни светлинки в зелено. Когато е на повърхността те преливат в оранжево до червено и синьо. Оказа се, че съм първият, който е заснел новия пришълец в Черно море, ктенофората Мнемиопис лейди. После пак първи снимах другия нов пришълец, Берое овата.
В един момент се снабдих с последния модел на „Никонос”, подарък от жена ми и тогава вече, чувствайки се силен с апарат с много добро качество, буквално се втурнах в подводната фотография. Захвърлих харпуните, раздадох ги на приятели и почти се отказах да ям риба и морски продукти, въпреки че много ги обичам. Защото как да си ядеш моделите? Рибата има някакво шесто чувство, усеща, кога я дебнеш с харпун и кога – за да снимаш. Моят девиз под водата е: Не взимай нищо със себе си и не оставяй нищо след себе си.
Любимите ми модели за снимане под вода бяха морските кончета. Много са красиви! Не знам, дали ти е известно, но мъжкото водно конче износва в торбичката си малките. Женското хвърля яйцата си в коремната му торбичка, то ги опложда и ги износва до тяхното раждане. После с едни резки движения кончето се свива и ги изхвърля във водата – видях този процес. Появяват се малки, тънички водни кончета около 3 – 4 мм. Не можах да снема от детското им поколение, но имам доста хубави снимки отблизо на водни кончета и то като се спускат от повърхността към дъното. Другият ми любим модел са медузите. Имам една известна снимка на голяма черноморска медуза, застанала на фона на повърхността и слънцето. Гмурках се и дълго я дебнах, като се движех с лицето нагоре, чаках медузата да ми съвпадне в кадъра със слънчевите лъчи. Оказа се доста трудна работа. После тази снимка влезе в един алманах, посветен на 100-годишнаната на подводната фотография,който издадоха в Люксембург.
Калканът също е много симпатичен за снимане. А да не говорим за актиниите (анемониите). Те представляват като разцъфнало цвете в червено, оранжево. През деня се свиват като неугледни топчици, залепнали по миди, скали, камъни на дъното, за да разцъфнат през нощта.
Снимал съм и в други морета. Най- много ме е очаровало Червено море с неговите колоритни корали. Те са в най- различни форми. Има меки, които се полюшват от вълнението, други са с кълбовидни форми, приличащи на мозък.
И без коралови рифове, за мен подводният свят в Черно море е не по-малко уникален и красив. Направих над 3000 снимки и показах отблизо повече от 90 представители на черноморската флора и фауна. Сигурно има още много, какво да се снима под водата, защото при всяко гмуркане откриваш все нещо. И ако успееш да го заснемеш и покажеш, ще прибавиш още една нова приказка от света на мълчанието. Не случайно Кусто точно така беше озаглавил своя велик филм, който дълго сънувах.
