Бюрократични бариери спънаха подпомагането на сектор „Рибарство“ по ковид мерките, отпуснати с европейски регламент, продължават и сега силно да ощетяват бранша с парите за бизнеса в условията на тежка икономическа криза и редица фирми вече са пред фалит. Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ рибарската асоциация „БГФИШ“. Той е и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море. Думите му са по повод на последните действия на ДФ „Земеделие“ към МЗХ за предоставяне на индивидуална минимална помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, което според него прелива чашата на търпението на риболовния бранш.
Бюрократични бариери спънаха подпомагането на сектор „Рибарство“ по ковид мерките, отпуснати с европейски регламент, продължават и сега силно да ощетяват бранша с парите за бизнеса в условията на тежка икономическа криза и редица фирми вече са пред фалит. Това заяви пред maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ рибарската асоциация „БГФИШ“ Той е и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море. Думите му са по повод на последните действия на ДФ „Земеделие“ към МЗХ за предоставяне на индивидуална минимална помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, което според него прелива чашата на търпението им.
До 30 000 евро (58 000 лв) за три години са определени в условията за кандидатстване за помощите по de minimis за сладководната риба, които пусна МЗХ чрез ДФ „Земеделие“. Общо за бранша размерът е максимално 1 млн. лв., което е пренебрежително малко в сравнение с останалите сектори към министерството, възмущава се д-р Господинов. Не стига това, ами в условията за кандидатстване е записано, че фактурите трябва да са на фирми, регистрирани по закона за фуражите. Пореден бюрократичен парадокс. Защото в страната има около 10 големи ферми, които произвеждат 90 на сто от пъстървата и различните видове есетра и шаран и нито една от тях не купува фураж от български заводи. Изпратихме писмо до ДФ „Земеделие“, че условието, както е поставено, ощетява реалните производители на риба, които работят на светло.
А че бюрократичните спънки не са от вчера, д-р Господинов даде за пример, как преди 10 години пак по de minimis било сложено условието един от коефициентите, по който са давани да е за декар развъждане на риба, което нямало нищо общо с технологиите на производството на различните видове. Примерно, шарана се развъждал на стотици, че и хиляди декари, обаче пъстървата само на един – два декара, защото това са интензивни производства. Явно тези, които са разписали мерките, са много далече от знанията за сектор „Рибарство“. А и до днес липсвала практиката да се допитват до експертите от бранша, смята той.
За още едно силно неглижиране на сектор „Рибарство“ сподели д-р Господинов. По неговите думи още при ковид мерките регламентът позволявал да се изплащат до 160 000 евро помощи за кораби, аквакултури. Обаче у нас било решено размерът им да не нахвърля 160 000 лв, давани на два равни транша. Това поставило бранша в неравностойно положение спрямо румънските им колеги, които получили цялата сума по регламента, тъй като пазарът е общ. Не стигало това, ами и отпускането им много закъсняло.
И това не е най-голямата беда, защото към нея трябва да се прибави и кризата, свързана с войната, която засегна и Черно море – продължи д-р Господинов. Рязко поскъпнаха горивата, тока, имахме пазар в Украйна, риболовствахме в техни води, нарушиха се доставките на фураж за аквакултурите. Бяха обещани помощи и всички ги очаквахме, ЕК взе решение и подготви две мерки за подпомагане. Едната е по старата програма, като разпореди да се дадат остатъчните пари по нея за подпомагане на риболов, аквакултури и рибопреработка. Другата е и по новата програма, като изрично бе казано: преди да е изготвена, дайте помощите на хората. Министърът на земеделието обаче официално заяви (и то неведнъж), че когато бъде готова програмата, тогава ще бъдат разписани мерките, тоест за нас скоро няма да има пари. “На всичко отгоре това не са пари на държавата, а европейски. Така че недоумяваме, защо правителството в лицето на МЗХ отлага даването на помощите след като целият сектор е притиснат до стената? В същото време отпускат се милиони за други сектори на земеделието, които нямат нищо общо с морето, където се води войната”, коментира още той.
“Факт е, че сме неглижирани! Веднъж ни намалиха помощите, като ни дават само тавана по основния регламент, въпреки че ЕК определи за още 35 000 евро върху тях за сектор „Рибарство“, подчертава д-р Господинов. После немалко фирми за аквакултури бяха лишени от подпомагане по ковид мерките, защото, видите ли, били регистрирани по някакъв код. Няма фирма, която да продава пъстървата, неизчистена от червата. Прави го в свой цех и понеже я продава от там измислиха, че не били рибопроизводители. А в случая става дума за едни от най-големите ни рибопроизводители, които останаха без финансово подпомагане, смята той.
Вярно, отпуснаха ни някакви помощи за тока, които са в минимален размер. Но и тук бюрократични бариери, които обезсмислят тяхното даване. Определиха подпомагане за фуража до 90 лв., а той вече е поскъпнал до 200 – 400 евро за тон. Големите ферми произвеждат по 500 – 1000 тона пъстърва, която изяжда по 800-1000 тона фураж, а им дават не повече от 50 000 лв. Толкова получават и малките ферми, които произвеждат по 20 тона.
Остана неразбран и нашият апел за намаляване на ДДС за храните, в случая за рибата – на 10%. В цяла Европа само три държави имат ДДС за рибата над 10% и сред тях е България. Сега е 20%. Нашият сектор е силно в сивата част на икономиката, защото не могат да се контролират продажбите от нерегламентирани места, не могат да се контролират всички язовирчета, които произвеждат риба, лодките, които стоварват улова си.
Явно сектор „Рибарство“ се поставя на последно място и никой не се интересува от него. Председателя на комисията по земеделие в парламента е обърнат с лице към нас, но той е само един председател на комисия, която може да даде само предложение за някои законови промени. Писахме до Брюксел и ни отговориха, какво трябва да се случи, но кой да чуе? Не искаме да излизаме на протест с трактори на „Дондуков“, защото имаме само кораби и лодки или искат да им изсипем един камион развалена риба пред Парламента. Браншът сме проевропейски ориентирани и ще продължаваме да изнасяме в публичното пространство нашите проблеми и да се борим за тяхното решаване. Обаче, ако продължават да ни притискат с това незнание или нежелание за помощите след месец-два секторът ще бъде реално пред фалит, предупреди д-р Господинов.
