Изтеглянето на руснаците от Змийския остров е истински успех за украинците и болезнен удар за Москва, но не е сигурно, че ще промени хода на войната, смятат експертите.
„Това е важно развитие на войната, което разхлабва обръча на руските морски сили“, разсъждава френски военен източник.
„Поражение за Русия, несъмнено унижение“, коментира военноморският експерт Хай Сътън.
Това парче скала, разположено на няколко десетки километра от украинския и румънския бряг и от устието на Дунав – важна европейска речна артерия, бе превзето още през първите дни на конфликта след прочутия случай, когато украински граничари се опънаха на руския крайцер „Москва“ (потънал няколко седмици след това) и го пратиха „да ходи на майната си“.
Главоломна цена
„Русия наистина искаше да го запази, тя пожертва за целта много човешки ресурси и ценни материали“, обясни Хай Сътън за АФП, описвайки системите за противовъздушна отбрана (ПВО), разположени там от Москва от началото на войната досега.
„Цената за Русия, за да запази острова, се оказа далеч по-висока от предвиденото“, каза пред АФП Тайфун Йозберк, друг военноморски аналитик, бивш офицер от турския военен флот.
„Разходваха се материали, средства“, посочва Игор Деланое, зам.-директор на Френско-руската обсерватория и специалист по руските военноморски сили. А френският военен източник изтъква „удължаването на логистичната верига за снабдяване под огъня на украинците“.
Защото това руско отстъпление се дължи предимно на западните оръжия, доставени на Украйна – от противокорабни ракети „Харпун“ до артилерийски комплекси като „Сезар“ и реактивни системи за залпов огън „Хаймарс“. Украинците се опитаха най-малко веднъж до щурмуват островчето, но бяха отблъснати. Затова неспирно го обстрелваха.
„Пристигането на далекобойна артилерия и противокорабни ракети в Украйна лиши руснаците от възможност да бранят острова“, смята Хай Сътън.
„В очите на силите, членуващи в НАТО, които захранват Украйна с оръжия, Змийският остров ще оправдае позицията, че трябва да изпращат повече материали“ за съпротива срещу руснаците в други точки от фронта, казва Игор Деланое. Но според него това все пак е малко „рисковано“.
В крайна сметка това късче земя несъмнено ще остане като празен гроб, заровен и от западни оръжия, и от руски ракети, дори украинците да твърдят противното.
„Змийският остров изглежда ще пустее до края на войната, освен ако Украйна се оборудва със сериозна система за ПВО“, прогнозира Тайфун Йозберк.
И наистина, щом еднакви причини водят до еднакви последици, ако украинците дръзнат да разположат на тази скала войници и техника, те ще попаднат под огъня на Русия, която все още е хегемон на море въпреки понесените загуби.
„Русия може да постигне абсолютно същия ефект, но с различни средства“, подчертава Хай Сътън. При това положение те „ще бъдат обсипани с дъжд от ракети“ по думите на Деланое.
Йозберк отбелязва по-специално, че украинците не разполагат с оръжия срещу подводници.
Докато „Русия има четири подводници клас „Кило“, твърде труднооткриваеми и въоръжени с ракети „Калибър“. Ако Украйна изпрати хора на острова, Русия ще ги неутрализира“.
„Засега наши войници не са стъпили на Змийския остров, не, но това ще стане. Вярвайте ми“, увери вчера зам.-началникът на Генщаба Олексий Громов.
За Киев „ще е по-ефективно да побие на острова украинско знаме“ с пропагандни цели, казва Йозберк.
Зърно
Опустял, Змийският остров все още е като глътка въздух за Одеса и украинското крайбрежие, или колкото е останало от него. „Русия може би не се решава да започне щурм по суша и по море едновременно“, споделя турският адмирал в оставка Дениз Кутлук.
Колкото до товарите зърно, блокирани в Одеса, не е сигурно как изтеглянето от Змийския остров ще се отрази на проблема.
Естествено, след като Украйна успя да създаде зона на сигурност по дължина на крайбрежието си, теоретично има възможност „кораби със зърно да плават между брега и острова. Но без съгласието на Русия това ще е все така трудно, тъй като по маршрута от Одеса до румънските брегове те ще бъдат в обсега на руските оръжия“, обяснява военният източник.
„Руската блокада няма нужда от острова. Той, разбира се, я улеснява, но тя не зависи от него“, казва Хай Сътън.
Остава предположението, че с изтеглянето си Москва прави опит да спаси своя имидж, твърдейки, че прави „жест на добра воля“ и може да продължи, като разреши износа на зърно.
„Това е жест, който може да се развие със създаването на коридор за превоз на зърно“, предполага Деланое. И добавя: „Турците се опитват да се представят като посредници под егидата на ООН. Това може би е жест на Москва в полза на Турция, която ще получи дипломатическите изгоди от него. Също и жест към африканските страни, които чакат това зърно“.
