Юлиян Недев е световноизвестен подводен фотограф. Неговият баща Веселин Недев заедно с приятеля си Ангел Златанов са първите подводни фотографи у нас. В момента, когато Юлиян се ражда той е на подводни снимки, а още ненавършил пет години и му дава да захапе шнорхела и с маска и плавници го пуска под водата. Първия урок по подводно снимане му предава друг голям подводен фотограф и приятел на неговия баща Любомир Клисуров, който вече разказа пред Мaritime.bg своята морска история.
Юлиян Недев има над 65 участия в национални и международни изложби, 23 самостоятелни изяви в различни галерии. Създател и организатор е на Международния фотографски салон – Варна. Носител е на много престижни международни отличия за подводно снимане, както и на голямата награда на Фотоваканция 97. Сега работи заедно с жената до себе си в живота, Пламена Милева, също подводен фотограф, която е в световния топ 5 на фотографите, снимащи модели под вода.
Ето какво ми разказа подводният фотограф Юлиян Недев:
– Ще започна с нещо важно, не знам дали е известно – подводната фотография е втората най-опасна в света след военната, според статистиката на „Нешънъл Джиографик“. Но, ако във военната поемаш риска, заради хрониката на ужасите на войната, то в другата го правиш единствено от желанието да снимаш красотите на водните дълбини. Морето не ги разкрива току тъй пред всекиго и може да платиш много скъпо за тях. Вече имам над 2000 часа под водата и добре знам, какво може да ми се случи там.
Навремето на два пъти е имало ситуации, когато сме влизали петима и сме излизали четирима. Предпазлив съм под водата, но не от страх. Моят живот не ме притеснява, правя го, защото съм с други хора и отговарям за тях – това са жена ми Пламена, моделите, които снимаме. Там долу нещата могат да се объркат за една секунда, ако не си проверил предварително всичко по екипировката и това да струва човешки живот.
Рискови ситуации, колкото искаш! Но преди това да кажа, че с Пламена се запознахме през 2008 година покрай първия международен фотосалон в България. Тя живееше в Испания и изпрати свои снимки, стандартна фотография, с които спечели наградата за дебют. Дойде да си я получи, запознахме се, година по-късно вече бяхме заедно и така до днес. Тя има много силна лична връзка с морето и бързо се запали по подводната фотография. Когато се роди нашият син и беше на три месеца – направи първата си подводна фотография – гмурна се под водата с него и го засне. После изкара водолазен курс, започнахме да ходим заедно в различни държави, да участваме във фотографски състезания и още на първото тя взе втората награда на световно първенство в Червено море. Получи се серия от участия и награди от нейна и моя страна, станахме тандем и така до днес.
Най-дълбоководната фотография с модел в света (на 33 метра – пределната дълбочина без декомпресия) я направи жена ми Пламена Милева край остров Тенерифе, аз й бях осигуряващ водолаз. Там има подводна статуя на Мадоната с младенеца. Как става снимането? Моделът се задържа на дъното с 6 кг тежести под роклята. Подавам й да поеме въздух, дърпам се от кадъра и Пламена снима. За всеки случай близо до нея има скрита малка бутилка с регулатор (тя самата е леководолаз със степен инструктор), защото ако не мога да стигна до нея, няма шанс сама да изплава с тези тежести на кръста.
Най-опасните ни снимки бяха на жена модел заедно със скат на 22 метра дълбочина. Това е същата риба, която с шипа си уби онзи смелчага от „Дискавъри“. Стига до 2 метра дължина. Какво стана? Искаме да накараме ската да се приближи до модела, която държи в ръката си малко калмари. Неговите очи са от горната страна, а устата от долната. Тя му показва калмара, за да се приближи да го изяде. Като осигуряващ водолаз давам на модела да поеме въздух и се отдръпвам, за да стане снимката. В този момент скатът минава над нея и я обгръща цялата. Това е в мига, когато снимката е направена. Той я е обгърнал, иска да яде и няма как да й подам въздух. Пламена е на два метра от нея, но се минават за няколко секунди, които може да са фатални. В края на краищата успяваме да й дадем въздух. Не се уплаши и сама поиска да продължим снимането. Скатът веднага избяга. Той е много страхлив.
Най-пресният случай беше преди няколко години на фотосафари на подводно снимане с кораб в Червено море, Египет. Имаше сериозно мъртво вълнение, но успяхме да слезем в лодките, отидохме до мястото за гмуркане на около 500 метра от кораба. Бяхме около един час под водата и дойдоха две гумени лодки да ни вземат. Вълната много се беше вдигнала и едната се обърна, същото стана и с другата. Останахме във водата, бяхме общо 12 човека. Яхтата не можеше да се приближи до рифовете. В първата лодка, която се обърна, бяха Пламена заедно с другите жени от групата. Виждах, как вълната почна да я бута към рифовете и да я търкаля в пяната. Изкара я върху тях заедно с още осем човека, стояха стъпили до кръста във водата, целите изранени, със счупени водолазни екипировки и много уплашени. Не бяхме близо и нямаше как да стигнем до тях.
Междувременно, какво стана? Втората лодка, която беше за нас, бе хваната с въжета и като се обърна едното рязко се опъна, мина през моя бокс с фотоапарата, който държах с ръце и го пречупи на две, като остави по тялото ми огромна синина. Направо отряза дръжките му, а можеше като нищо това да се случи и с главата ми. Виждах как Пламена вървеше по коралите, за да се доближи до яхтата, а ние почнахме да плуваме. Това беше второто гмуркане за деня, което започна в 5 часа след обяд, а в Червено море залеза продължава само към 20 минути и става пълен мрак.
В 6 часа и нещо – половин час след като се обърнаха лодките и тръгнахме към яхтата, отгоре вече имаше звезди. Нямахме фенери. Бяхме група от пет човека, отстрани имаше още двама, половин час по-късно излезе под водата група от още 13 човека. И така общо 20 човека повече от два часа бавно плувахме към яхтата. Наоколо пълен мрак.
В това време на яхтата ремонтираха едната лодка и тръгнаха да ни вземат, отказахме и ги насочихме към другата група с жените, които бяха почнали да плачат, някои повръщаха. Макар че имах толкова часове под вода, почнах да се изморявам с тежката екипировка. На бокса имах фенерче, казва се фокус лайт – светлина, която се пуска във водата като снимам, за да фокусирам обектива. То има и SOS светлина, която се дава с три натискания. Бях единствен в групата с такова фенерче на бокса си и почнах да натискам на функцията SOS. Видяха от яхтата, къде се намираме в тъмното, за да ни вземат с лодки. Ако не беше това фенерче в мен, не знам как щеше да завърши цялата тази история. Беше първият случай, в който бях започвал да виждам поне десет човека положени в бели чаршафи на яхтата.
Атеист съм, но морето за мен е Бога, на който се прекланям. Толкова е силно и в същото време безпощадно, че хората трябва да се прекланяме, когато застанем пред него. Безпощадно, а с толкова красив подводен свят! Едното върви с другото.
Бяхме на експедиция за подводно снимане в Червено море, близо до курорта Хургада, където са едни от най-красивите коралови рифове, има и много потънали стари кораби, пълно е с живот. Там имах щастието да наблюдавам любовната игра на две мурени – на вид чудовищни змиорки дълги по два метра. Приличат на извънземни същества под водата. Мурената застава срещу теб, започва да ти се зъби, което е защитната й реакция, иначе е страхлива. Като те опознае, позволява да я доближиш. Та тези две мурени ги виждам в коридора на един от потъналите кораби, „Салем Експрес”, движат се една до друга и изведнъж влизат в трюма, където почват да се въртят в кръг една до друга и да се оплитат една в друга. Беше уникално, но за съжаление заснех само два кадъра, защото в трюма беше на черен фон и нямаше светлина.
По принцип има два начина за намиране на обектите. Единият е да тръгнеш като ловците на слука и да дебнеш – не го предпочитам. Другият начин е да си намериш един камък, на него има разни неща – рибки, корали…
Това място ти е за цялото гмуркане. Стъпваш на колене или лягаш и почваш да обикаляш този камък – тук има морска звезда, там охлюв, после някоя рибка, която ти харесва, но е плашлива, изчакваш няколко минути, може и повече, докато тя почне да свиква с теб, опознава те, става любопитна и се доближава.
Има случаи, когато рибата идва толкова близо, че става невъзможно да я снимаш…
Особено сепията е много любопитна. Тя е страхлива, но има моменти, когато можеш дори да я погалиш. Други интересни риби – стоиш на дъното и тупаш по него с ръка и понеже те ровят, за да търсят храна, става им любопитно, че някой също рови и идват до теб.
Има много начини за „ловуване” на подводния фотограф. Можеш да снимаш как скарида чисти устата на мурена. Отваря я, защото има полипи, с които се храни скаридата. Стои като на зъболекарски стол и скаридата идва, влиза в нея и почва да чисти полипите. Получава се много ценна снимка, но трябва търпеливо да изчакаш момента.
Много са моментите, в които затаяваш дъх от възхищение пред красотата на подводния свят.
Плуването на медузите е невероятно нещо! Има сезон, когато стават страшно много. Ти си на дъното и над теб има 200 – 300 медузи, които се движат в страхотен ритъм.
Ами, когато мине пасаж от няколко хиляди риби, примерно сардини и наоколо става абсолютно бяло, почват да се въртят около теб, не виждаш никаква вода. Всичко блести като от сребро.
Покаже се китова акула, напълно безопасна, но е дълга 12-14 метра и като мине покрай теб възкликваш – Боже колко съм малък и колко е велика природата!
В Червено море има едно място нарича се Блу хол (Синята дупка). Значи, вървиш по полегатото дъно и след около 30 метра започва страховита бездна, която стига до 150 метра. И гледаш как лъчите от слънцето, които проникват във водата, заминават някъде в безкрая.
На Канарските острови, които са вулканични! Както плуваш на дълбочина 20 метра, стигаш един ръб на скалата, заставаш на него и поглеждаш – преди това са ти казали – от тук надолу е 1800 метра. Не можеш да асимилираш, че на крачка от теб е абсолютна бездна.
Това са все неща, които не могат да се забравят. Това е възхищението към океана, морето и колкото са по-непредвидими, толкова повече им се възхищаваш.
Пет години може да влизаш на едно и също място, всяка седмица по веднъж и пак да откриваш нови неща. И те да са много красиви. Само на едно място съм правил по 20 – 30 уникални фотографии.
Защо почнах фотосесиите с модели под водата?
Идва момент, когато усещаш, че не стига да снимаш само рибки, рачета, медузи, колкото и да са красиви. Липсва още нещо. Човекът също е в симбиоза с морето. През 1991 година взех да снимам и модели, тоест хора във водата.
Бях първият подводен фотограф у нас, който го прави.
По-късно се запали и Пламена Милева.
Какво ме беше привлякло ли? Стоейки безтегловно в среда, която е 800 пъти по плътна от въздуха, тялото на човека се чувства освободено, нещата по него се реят в пространството. Човек започва да изглежда по друг начин – все едно, че лети.
Истинска магия!
Псевдонимът ми е Протей – това е синът на Посейдон. В митологията има задачата да предвожда стадата с тюлени на бога на морето. Застанеш на брега, погледнеш вълните и в момента на тяхното разбиване виждаш как приличат на гривата на кон. Това е богът, той те кара да си представяш такива неща.
Нарекох „Протей“ първия у нас международен салон по подводна фотография, който бях подготвил за Деня на Варна – 15 август.
Събрах най-добрите фотографи на света и хората можаха да се насладят на цялото това вълшебство под водата, за което говоря.
Ако леководолазната маска е прозорец към подводния свят, то окото на камерата дава възможност на другите хора от разстояние да се докоснат до неговите красоти.
И става нещо силно заразяващо.
Подводни фотографии: © Юлиян Недев и © Пламена Милева
