Центърът по хидро- и аеродинамика във Варна има натрупан опит в моделните изпитания за офшорната индустрия и по-специално за морско базираните ветрогенератори. Затова се обърнахме към неговия ръководител проф. д-р инж. Румен Кишев за коментар на появилата се нeотдавна в публичното пространство новина, че България предлага на северната ни съседка проект за съвместно изграждане на голям вятърен парк в Черно море, като интерес към него имат инвеститори от Дания и Германия. Региона на Шабла в близост до морската граница с Румъния се смята за най-перспективен за бърза реализация. Aко Румъния не прояви интерес към такъв общ проект, България ще го реализира сама.
Припомняме за според стратегията, която Европейската комисия обяви преди повече от година, за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), разположени в крайбрежните води, тяхната мощност трябва да достигне 60 ГВ до 2030 г. и 300 ГВ до средата на века.
В нея се посочва, че крайбрежните води на Черно море са определени за място с голям потенциал в тази посока. В стратегията се подчертава, че за целта ще бъде използван, както Планът за възстановяване и устойчивост на ЕК, така и програмите „Инвест ЕС“ и „Свързана Европа“, също механизмът за финансиране на ВЕИ, Иновативният фонд и други. Тоест пари има, остава да се действа.
Още повече, според изнесените данни на време на конференци за нисковъглероден преход на страната ни, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и фондация „Фридрих Еберт“, потенциалът на морски ВЕИ се оценява на 116 ГВ, дори има готови проекти за 26 ГВ за реализация с налични технологии.
Чувам от трети лица за такъв проект и за съжаление, както много други неща у нас и той може би се обсъжда на някакво бизнес равнище. Кой ще даде пари за построяването на този парк, кой ще го експлоатира, кой ще дели печалбите, но на техническо ниво специално с нас нищо не е обсъждано, коментира проф. Кишев.
Не за първи път се случва това нещо и е хубаво да го подчертаем. Защото е много хубаво и по цял свят, и специално в Европа да се изграждат такива паркове с плаващи ветрови генератори. Строят се в Холандия, в Средиземно море. Редът на пускане на такъв парк в експлоатация е ясен. Първо се прави проектирането му, след това са моделните изпитания, после се строи пилотно на някакво удобно място и работи в продължение поне на една година, като се замерват всички параметри: обороти, посоки на вятъра. В акваторията, където смятат да бъдат поставени вятърните генератори също трябва да се извършат дългосрочни наблюдения на определеното място: за главните посоки на вятъра, силата му в годишен разрез или да бъде направена т. н. роза на ветровете. И то с всички специфики , например, ако е близо до висок бряг, какви изкривявания на вятъра се получават. И едва след всичко това вече да се отиде в корабостроителницата, където да бъдат изработени понтоните или полупотопени секции в зависимост от проекта и да се инсталират кулите с ветровите генератори. Впрочем, ветровите генератори, че и кулите се купуват готови, производството им е стандартизирано и се предлагат масово. Така че не е проблем да бъдат поръчани в Германия, сигурно и в други държави. Въпросът е в поддържащата плаваща част, дали ще е понтон или друг вид платформа. И тук има богат опит на западните държави, от който може да се черпи. Но това нещо трябва да се направи в цялата тази последователност, за която говорим, коментира проф. Кишев.
И за да охлади страстите на онези, които са на принципа: купуваш, инсталираш и почваш да печелиш (нещо често срещано у нас), ръководителят на ЦХА обясни, че може и нищо да не спечелиш, ако не е замислено правилно. Защото досегашният опит на ЦХА показвал, че имало много технически проблеми, които трябвало предварително да бъдат решени.
Това, което ние в Центъра можем да направим е проектирането на носещата платформа и свързаните с това изпитания, които са много важни и минават на няколко етапа, допълни проф. Кишев. Имаме опит в тази насока. А що се отнася до последващото конструктивно проектиране, което е специфично в зависимост от зададените параметри на генераторите и също е много важно, има проектантски бюра във Варна и не само тук.
Що се отнася до натрупания опит на ЦХА в тази насока, неговият ръководител посочи цифровите симулации, които са правили на ветрови генератор разположен на обикновен правоъгълен метален понтон. Провеждали са и моделни изпитания на няколко типа конструкции, които биха могли да бъдат използвани като носеща платформа на този плаващ генератор по утвърдените международни процедури и стандарти. И затова нямало никакъв проблем тези моделни изпитания за бъдат направени при тях.
Тук има много тънкости с установяване на устойчивостта на платформата, тъй като перката на ветровия генератор е голяма десетки метри в диаметър, което означава че кулата е много висока. Когато духне вятър на големите височини, скоростта му е по-висока от тази непосредствено над морската повърхност и се създава опасен обръщащ момент. Така че ако плаващата основа няма достатъчна устойчивост, вятърът може да обърне цялото съоръжение в морето. Нещо което още в началното проектиране трябва да бъде проверено изпитано и гарантирано, че на практика няма да се случи, каза още професорът.
