Весконте Маджоло (Vesconte Maggiolo, 1475-1549) е италиански картограф роден в Генуа. Работи между 1504 и 1549 г. През 1511 г. се премества в Неапол, където създава три морски атласа.
Тук представената карта: „Карта на източното Средиземноморие и Черно море“, е от атласа издаден през 1519 г. в Генуа. Атласът е с размери 37,5 x 25,5 см. и съдържа 7 карти върху пергамент. Той се съхранява в Държавната библиотека на Бавария в Мюнхен (Bayerische Staatsbibliothek, München, Cod. icon. 135).
Картата е украсена с изгледи (винетки) на градове, най-голямата от които е на Константинопол (Costantynopolly), и в центъра – с роза на ветровете с 32 посоки, ориентирана на север. Крайбрежието е представено в златист цвят, по-важните пристанища са означени с червено мастило. По западното крайбрежие на Черно море, с червено мастило са представени cagassa (Калиакра), varna (Варна), mesenber (Несебър) и stanara (Инеада). С червено мастило са представени остров fidonixi (Змейний) и два безименни острова в Бургаския залив, единият от които е Кешиш адасъ (Света Анастасия).
Топоними по западното крайбрежие на Черно море: grosea (лагуна Разим), zanauarda (нос Мидия), costança (Костанца), pangalay (Мангалиа), loxilucio (нос Шабла), cagassa (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrisa (резиденция „Евксиноград“), varna (Варна), rossicho (местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив), gallato (нос Галата), mauro (Черни нос), lauiza (Обзор), c. delemano (Емона), misenber (Несебър), scafida (Димчево), sisopoli (Созопол), axme (Маслен нос), verdixo (нос Урдовиза), gattopoli (Ахтопол), stanara (Инеада).
Със знак „+“ пред нос Шабла (loxilucio) Весконте Маджоло е означил опасния за корабоплаването в тази част на Черно море подводен риф.
