Новите защитени зони в Черно море лишават рибарите от поминък, твърдят от БГ Фиш

Обявените проекти на заповеди на министъра на околната среда в оставка Борислав Сандов за създаването на три нови защитени зони в морето не са законово издържани и ще лишат от поминък доста рибари по морското ни крайбрежие. Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор, представляващ рибарската асоциация БГФИШ и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море.

Такова е становището на браншовата организация, изтъкна той.

Същата тревога се споделя и в сигнала, изпратен до КСЧМ от Национална асоциация „Българско Черноморие“ (НАБЧ).

По думите на д-р Господинов не са възприети възраженията им за утвърдената вече нова зона „Корал“, където не се допуска дори преминаването на рибарски лодки с двигатели. Заповедта за малката, само 88 дка, нова зона „Отманли“ в района на Ченгене скеле край Бургас, засягала интереса на местните дребни рибари. За бранша, обаче най-притеснително било положението с обявените нови зони: „Емона“ (най- голямата по територия, 553 400 дка, от нос Емине до устието на река Камчия) и другата, „Аладжа банк“ пред Златни пясъци, разположена съвсем близо до брега върху площ от  9700 дка, за която никоя друга медия още не е споменала.

„Първи с остра реакция срещу новата зона „Емона“ се обърнаха, и към БГФИШ, и в КСЧМ от рибарското сдружение „Мена“ в Несебър, от сдружението в Бяла, където са много притеснени. Също от варненски сдружения, нагоре от „Одесос“ и др. До Консултативния съвет е изпратено становище на експертите от НАБЧ срещу проекта на заповед със забрани за морската защитена зона „Аладжа банка“. Очакваме и други да реагират, защото целият бранш сме силно засегнати“, каза д-р Господинов.

„Първо, ние не можем да преценим, къде точно се простират новите зони, защото са дадени само като декари; няма морски мили, няма морски координати, сякаш това са селскостопански площи. В обявените заповеди можем само да цитираме защитените видове и налаганите нови забрани, които не са професионално обмислени, но имат и текстове противоречащи на Приложение 2 в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), тоест не са законово издържани“, смята той.

По думите му в новата зона „Емона“, която е над половин милион декара и обхваща морската акватория на двете области Варна и Бургас, освен опазването на видовете, защитени в Закона за биологичното разнообразие: делфини, карагьоз (дунавска скумрия) и др., се забранява стопанския риболов на рапан (Rapana venosa), както и на черна мида (Mytilus galloprovincialis), които не фигурират в списъка на защитените видове в Приложение 2 на ЗБР.

Това са видове, които представляват интерес, както за стопанския, така и за любителския риболов.

„Много рибари разчитат за поминъка си на рапана през периодите, когато улова на риба е много слаб“, обясни председателят на БГФИШ.

„А да не говорим, че с тази заповед се стига и до парадокс около вид, чужд за Черно море, какъвто е рапанът. Това е пришълецът в Черно море, който унищожава голяма част от популацията на двучерупчестите; благородната черноморска стрида вече почти я няма по морето. Унищожи големите банки от запаси с черна морска мида. Унищожава голяма част от останалите видове бели миди, които също са обект на стопански риболов“, каза Господинов.

По думите на д-р Господинов рапанът няма естествен враг в Черно море, морската звезда, която може да се храни с него, не присъства в българската акватория.

И сега с тази заповед сме изправени пред защитата на инвазивен вид, подчертава още той.

Парадоксално е и това, че с тази министерска заповед се забранява риболова на рапана, за който Европейската комисия и нашите учени са на мнение, че той е достатъчно адаптиран в Черно море и вече представлява икономически интерес, тоест трябва да се експлоатира, изтъкна д-р Господинов.

Той допълни, че в България има 8 фабрики, които преработват рапани. Има и още нещо. В последните години рапанът по Черноморието е станал по-дребен и причината за това според рибарите е, че му липсва храна. И в този момент, когато още не знаем, какъв ще е доклада за управление на неговия ресурс, МОСВ  решава да излезе със заповед за забрана на неговия улов, което е крайно некомпетентно, според организацията.

 Още по фрапантен е случая със забраните в „Аладжа банк“- продължи д-р Господинов.  Всяка една защитена зона се обявява пред Европейската комисия чрез попълване и изпращане на стандартен формуляр. В този формуляр се обявяват и видовете, които трябва да бъдат опазвани и трябва да бъдат идентични с видовете, посочени в Приложение № 2 към ЗБР. Черната мида (Mytilus galloprovincialis)  не съществува като вид за опазване в списъка на приложението. Много странно тя се появява в стандартния формуляр като вид, който трябва да се опазва и в последствие черната мида се появява в проекта на заповед за защитена зона „Аладжа банка“ като забранен за улов. Същото се отнася и за рака Пагур. Той не фигурира в списъка на Приложение № 2, но е поставен в Стандартният формуляр като вид, който трябва да се опазва и се появява като забранен за улов в проекта на заповедта. Още по фрапантен е случая с трите вида бели миди : Donacilla cornea, Donax trunculus, Chamelea gallina. Те също не фигурират в списъка за опазване на видовете от Приложение № 2 към ЗБР, не фигурират и в Стандартният формуляр, попълнен от Института по океанология и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания- БАН, като видове за опазване.  Невероятно, но се появяват в проекта на заповед за защитена зона „Аладжа банка“, като се забранява дори техният любителски улов-посочи д-р Господинов.

Генералният секретар на КСЧМ припомни, че преди две години на заседание на работните им групи са настояли за пълна ревизия на определените зони в морето по „Натура 2000”, за което тогава информира Maritime.bg.

В тази връзка искаха от ИАРА да каже припокриват ли се тези зони с реалните риболовни полета, тъй като по неофициална информация зоните буквално били преначертани върху тях, което обезсмисляло самото начинание. Защото идеята не била просто да забраниш бизнеса на рибарите, а да бъда опазени определени видове в морето. Тогава Консултативният съвет подготвил препоръка до МОСВ, свързана с обявената за обсъждане заповед на Министерския съвет, с която се узаконят 53 зони, от които 8 в морето припомня Господинов.

„За съжаление от тогава досега не само че няма никаква реакция от страна на министерството, но тази практика да се убива бизнеса на рибарите продължава с пълна сила с новите проекти на заповеди за забранените зони „Емона“ и „Аладжа банк“. Според министъра на околната среда до 2030 г. защитените зони ще трябва да обхванат 30 процента  от морската ни акватория до 2030 г., като още 10 на сто ще бъдат строго защитени. В тях напълно ще бъде забранена всякаква стопанска и любителска дейност. Или там повече да няма риболов и рибовъдство, забранява се изграждането на трайни съоръжения, което означава да не могат да се изграждат мидени ферми. Защитата на морските видове, която всички рибари напълно подкрепяме, защото гарантира поминъка за поколенията напред, не бива да става по този начин с буквално ликвидиране на бизнеса ни и то в нарушение на закона, както се извършва в момента“, подчерта накрая д-р Господинов.

Последни новини

Последни новини

БАМК: Отвличането на „Galaxy Leader“ е грубо погазване на международното морско право от една държава членка на ООН

Отвличането на "Galaxy Leader" е грубо погазване на международното морско право от една държава членка на ООН. Това пише в декларация до премиера Николай Денков на Българската

Сомалийски пирати, а не хути, са били на борда на танкер „Central Park“

Сомалийски пирати, а не хути, са били на борда на танкер CENTRAL PARK, в екипажа на който има двама български моряци. Това стана ясно от думите на говорителя на Пентагона

Израелската ZIM: Предприемаме временни проактивни мерки, за да гарантираме безопасността на нашите екипажи

Израелската ZIM Integrated Shipping Services (ZIM) потвърждава постоянния си ангажимент да обслужва източносредиземноморските и израелските пристанища. Това обявиха пред