Въпреки че са на върха на хранителната пирамида в Черно море, за китоподобните има редица заплахи. Това заяви в интервю за БТА Димитър Попов, ръководител на проекта за опазване на китоподобните в България към „Зелени Балкани”. Той обясни, че в Черно море живеят едва около три процента от световното видово разнообразие от китоподобни бозайници.
Предизвикателствата пред тези животни са свързани с човешката дейност като химическо и шумово замърсяване, свръхулов, военни дейности и др., уточни Попов.
Вицепремиерът по климатичните политики и министър на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов заяви в ефира на бТВ, че значително се е увеличил броят на умрелите делфини, които се намират по нашето крайбрежие. Той съобщи, че е разговарял за проблема с украинския ресорен министър. Значително по-голям брой мъртви делфини се намират тази година и това най-вече е заради войната в Украйна, каза Сандов. По думите му смъртта на делфините може да се дължи на военните действия – заради мините в морето, експлозиите, шумовите излъчвания от военните кораби.
Димитър Попов коментира, че за да може да се определи причината за смъртта, тялото трябва да е намерено сравнително скоро, за да е запазено, особено ако е лято, и, второ, да бъде проведена аутопсия от квалифициран експерт, като за предпочитане е това да стане в аутопсионна зала.
Необходими са мултидисциплинарни изследвания, за да може да се правят съответните изводи, посочи той.
Сдружение „Зелени Балкани“ вече повече от десет години работи за проучване на черноморските китоподобни с цел натрупване на данни, които да се ползват за научнообосновани мерки за опазването им, отбеляза също Попов.
Любопитна подробност е, че делфините раждат само по едно малко, за което полагат дълго време грижи. В зависимост от вида, тези грижи могат да продължат от две до над пет години, през което време майката не забременява повторно, разказа Попов. Всичко това, в комбинация и с факта, че бременността продължава около 12 месеца, повечето малки не преживяват първата година, а голям процент от останалите не доживяват полова зрялост, разкрива защо темповете на възстановяване броя на делфините е нисък, обобщи експертът от „Зелени Балкани“.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Попов, всяко лято новините за мъртви делфини се посрещат с особено внимание и като нещо, което е изключително тревожно. Така ли е всъщност?
Не може да се даде еднозначен отговор – смъртността сред морските бозайници може да бъде както в резултат от естествени процеси, така и причинена от човешка дейност. Нормално е през лятото, когато има повече хора по крайбрежието, да се откриват повече мъртви екземпляри, но това не означава, че морето ги изхвърля на брега само тогава.
За да може да се определи причината за смъртта, е нужно първо, трупът да е свеж, а през лятото това рядко се случва, и второ, да бъде проведена аутопсия от квалифициран експерт, като за предпочитане е това да стане в залата за аутопсия. Необходими са мултидисциплинарни изследвания, за да може да се правят съответните изводи.
Подаването на сигнали при наличие на мъртви делфини от страна на гражданите и концесионерите на плажове към компетентните органи е важно, за да може да се проследява броят на тези случаи и при наличие на завишаването им да се предприемат своевременни изследвания.
Кои са предизвикателствата пред делфините?
Въпреки че са на върха на хранителната пирамида в Черно море, за китоподобните има редица заплахи. Повечето от тях, за съжаление, са свързани с човешка дейност. Замърсяването и еутрофикацията в Черно море отдавна са идентифицирани като съществени проблеми за екосистемата и нейните обитатели. Към химическото замърсяване трябва да добавим и биологичното в резултат от заселването на чужди видове за Черно море, като най-значими са последствията от навлизането на рапана и ктенофората мнемиопсис, хранещи се съответно с черната мида и хайвера и личинките на хамсията. И двата вида (първият обитава Китайско море, а вторият – Атлантическия океан) се счита, че навлизат чрез баластните води на корабите и са резултат от повишения морски трафик от 20 в. насам.
Риболовът в Черно море – от една страна свръхуловът, а от друга риболовът на калкан чрез дънни мрежи, също е значим негативен фактор върху китоподобните. Особено уязвим от приулов (случайно заплитане в дънните мрежи) е муткурът, като последните оценки на нивата на приулов за Черно море са за над 10 000 муткура годишно, което е седем-десет процента от популацията на вида.
Като добавим и шумовото замърсяване в резултат от сеизмичните проучвания за нефт и газ и военноморски учения, става ясно, че предизвикателствата пред китоподобните в Черно море не са малко.
Извършат ли експертите мониторинг в морето, за да се неутрализират опасностите пред тези животни?
Сдружение „Зелени Балкани“ вече повече от десет години работи за проучване на черноморските китоподобни с цел натрупване на данни, които да се ползват за научно обосновани мерки за опазването им. Първоначално събираните данни са основно за изхвърлени на брега китоподобни, но впоследствие се прилагат и други методи.
Вече шест години ежегодно провеждаме проучвания с плавателен съд за численост и плътност на популациите на черноморските китоподобни в българските териториални води. Благодарение на сътрудничеството с рибари събираме информация за нивата на приулов на китоподобни при риболова на калкан, както и тествахме различни репелентни акустични устройства (пингъри) за смекчаване на това въздействие. Сътрудничим си активно с останалите колеги от Черно море, като наши експерти участваха в двете най-актуални самолетни проучвания на плътност и численост на китоподобните в Черно море, проведени през лятото на 2013 и 2019 г.
Изготвихме доклад за резултатите от проучванията на нивото на приулов и тестваните пингъри, който сме предоставили на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Подготвяхме становища по отношение на повеждани проучвателни сондажи и сеизмични изследвания за нефт и газ в българската изключителна икономическа зона.
Какви видове делфини се срещат в Черно море?
В Черно море се срещат три вида китоподобни, отделени като ендемични подвидове: два вида делфини – афала или бутилконос делфин (Tursiops truncatus ponticus) и обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus); и един вид морска свиня – муткур (Phocoena phocoena relicta). Тоест нашето море съдържа едва около три процента от световното видово разнообразие от китоподобни бозайници. Това, разбира се, се дължи на ограниченото общо видово разнообразие в него поради затворения характер на басейна.
Важно е да отбележим, че тези три черноморски подвида са ендемични за нашето море. Това означава, че се срещат само тук. Хилядолетията оцеляване в затворената система от условия на Черно море са ги адаптирали и променили до известна степен от близките им видове в Средиземно море, от които произлизат. Преди хиляди години, когато се разкъсва сухоземната преграда край днешния Босфор, в новообразуваното Черно море навлизат наред с други видове и нашите три вида морски бозайници. Дългата изолация след това е моделирала някои техни генетични и морфологични характеристики. Защо и как се е случило това можем да научим, като продължаваме да ги проучваме и събираме данни за биологията и социалните им особености.
Много интересен факт обаче е отсъствието на муткура от Средиземно море. Няма точни данни кога и защо е изчезнал там, но едно е сигурно – това е единственият възможен път, по който е достигнал Черно море. Най-близкият родственик на черноморския муткур си остава атлантическият му братовчед.
В българската акватория се срещат и трите черноморски вида китоподобни.
Какво е характерно за живота на тези морски обитатели?
Делфините са бозайници също като нас. Като такива те раждат малките си, кърмят ги, полагат грижи за тях. Мъжките и женските индивиди от различните видове достигат полова зрялост на различна възраст, като общо за всички може да се посочи, че това става сравнително късно.
Женските афали, например, достигат полова зрялост на около четири-пет годишна възраст, докато мъжките – на 10-12. Подобно е положението и при обикновения делфин. Изключение правят муткурите, при които и мъжките, и женските индивиди достигат полова зрялост на възраст около три-четири години.
На какво се дължи това?
Основно на социалната структура на групите, както и на факта, че болшинството китоподобни са полигамни. Като силно социални видове, те формират групи със специфична и строга йерархия, в която мъжките индивиди се конкурират за статус, достъп до женски и ресурси. Поради тази причина майките полагат по-дълго грижи за малки мъжките, които съответно съзряват по-късно от женските, което им дава по-голям шанс да се преборят за по-висок статус, да се размножат и да разпространят гените си.
Освен че съзряват полово сравнително късно, делфините също така раждат само по едно малко, за което полагат дълго време грижи. В зависимост от вида тези грижи могат да продължат от две до над пет години, през което време майката не забременява повторно. Всичко това, в комбинация и с факта, че бременността продължава около 12 месеца, че по-голямата част от малките не преживяват първата година, а голям процент от останалите не доживяват полова зрялост, ни показва защо темповете на възстановяване на популацията на тези деликатни същества са изключително ниски и обяснява защо вече над 35 години след пълната забрана на лова на делфини числеността им така и не успява да достигне нивата, наблюдавани преди това.
Реална ли е представата, която се създава от кино индустрията, че делфините биха се доближили до хората, които плуват или плават в открити води, че биха контактували с тях спокойно?
Това е по-скоро мит. Повечето експерти по китоподобните са силно против всякакви опити за плуване с делфини – все пак това са диви животни. Случва се понякога делфини да плуват в близост до носа на лодки или яхти, т.нар. bowride, но до голяма степен се счита, че това е възползване от подходящите хидродинамичните условия там, а не като желание за общуване с хората.
Как хората могат да помогнат за целия процес по опазване на делфините?
Различни са начините, като те зависят от личните възможности. Като най-лесен начин може да бъде подаването на сигнали за изхвърлени на брега делфини към компетентните органи. Много лесен начин би бил използването на мобилното приложение BLACK SEA WATCH, на което се качва снимка с координати.
Как оценявате разнообразието на видовете като цяло в нашето Черноморие?
В Черно море са установени около 1 520 вида животни, от които 164 вида риби и 4 вида бозайници. Срещат се и приблизително 600 вида растения – водорасли и морски треви. Повечето видове животни са проникнали в морето след неговото последно свързване със Средиземно море. А около 140 вида живеят от времето на сладководното Понтийско езеро (автохтонни, сарматски или понтийски реликти или т. нар. каспийски видове). Те обитават опреснените крайбрежни участъци, езера и речни устия, както и някои реки – най-вече Дунав и Днепър.
