Царево е малко живописно градче в Югоизточна България, сгушено в полите на Странджа планина. В миналото се нарича Василико, после Царево, Мичурин и днес отново Царево. Векове наред основен поминък за региона е риболовът и морската търговия. Въпреки това изграждането на съвременното пристанище започва едва в началото на ХХ в.
На 10.09.1926 г. е подписан договор между министъра на Земеделието и държавните имоти и английската фирма „Англо-българско горско индустриално акционерно дружество“ за отдаване на концесия и експлоатация на държавните гори. Изграждането на самото пристанище започва на 10.05.1927 г. и трябва да приключи на 14.07.1929 г. Времето, белязано от началото на световната икономическа криза, известно като „Голямата депресия“, оставя своя отпечатък и върху българската икономика. В този тежък период строителството на пристанището е забавено с 10 г. За построяването му са изразходени 28 400 000 лв.
Новото пристанище има вълнолом с дължина 276 метра, състоящ се от две праволинейни части. Средната височина на вълноломната стена е 2,40 метра от нивото на водата, а дълбочината при челото е 14 метра. Общата дължина на кейовите стени е 165 метра: едната е 65 метра и е с дълбочина 3,50 метра, а другата – 100 метра, с дълбочина 4,40 метра. Акваторията на пристанището е с обща площ от 25 000 кв.м, при средна дълбочина 4,10 метра. Тези характеристики позволяват акостирането на неголеми параходи и ветроходи, както и на многобройните гемии, които обслужват връзките на града с другите черноморски селища и износа на дървен материал за Цариград.
В церемонията при откриването участва цар Борис III, който пристига в Царево на борда на парахода „Цар Фердинанд”. Преходът до официалната трибуна той прави с миночистачна лодка „Вяра”, станала известна като „Царската яхта“. Откриването на новото пристанище на град Царево става със специален ритуал, при който цар Борис ІІІ разсича лентата върху нактоуза на торпедоносец „Дръзки”. Днес този нактоуз е част от постоянната вътрешна експозиция на Военноморския музей.
