Хуан Мартинес (Joan Martines), е картограф, живял и работил в Месина (остров Сицилия) през 1556-1587 г. Умира в Неапол през 1591 г. Произходът му е неясен – испански, майоркански, каталански (най-вероятно родителите му са покръстени евреи). През 1591 г. се премества в Неапол, след като става картограф на испанския крал Филип II (1556-1598).
1.1. Хуан Мартинес, „Карта на Средиземно и Черно море“, 1570 г. Австрийска национална библиотека. Отсечка с Варна. Над Варна (barna) е представено знаме – златен полумесец върху червен фон.
1.2. Joan Martines, Chart of the Mediterranean and Black Sea, 1570. Austrian National Library (Österreichische Nationalbibliothek, Cod. 356).
Картата “Chart of the Mediterranean and Black Sea” от 1570 г. се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена. Тя е върху пергамент и има размери 720 x 555 мм. Тя е богато украсена със знамена, изгледи на градове и изображения на владетели. На картата Варна (barna) е означена с червено мастило, знак за важен град и пристанище*. С червено мастило по западния бряг на Черно море са нанесени Калиакра (taiaceia), Варна (barna), Несебър (misenbra) и Инеада (staicinai); на картите имената на селищата и пристанищата са изписани перпендикулярно на брега. Над Варна е представено знаме – златен полумесец върху червен фон, знак за принадлежност на териториите към Османската империя**.
2.1. Хуан Мартинес „Източно Средиземно и Черно море“, 1572, Национален морски музей, Гринуич, Лондон (National Maritime Museum, Greenwich, London). Отсечка с Варна. Над Варна (barna) е представено знаме – сребърен полумесец върху червен фон.
2.2. Joan Martines, East Mediterranean and Black Sea, 1572. National Maritime Museum, Greenwich, London, ID: P/6(10). https://www.rmg.co.uk/collections/objects/rmgc-object-541157
Картата “East Mediterranean and Black Sea” се съхранява в Националният морски музей, Гринуич, Лондон. Тя е част от атлас (с 10 карти) на Хуан Мартинес от 1572 г. и има размери 30 x 41,5 cm.
Над Варна (barna), нанесена с червено мастило, е представено знаме – сребърен полумесец върху червен фон, знак за принадлежност на териториите към Османската империя. С червено мастило по западния бряг на Черно море са нанесени Калиакра (tayaceya), Варна (barna), Несебър (mesenbra) и Инеада (staichinai).
3.1. Картата „Карта на Средиземно море, Черно море и западното крайбрежие на Европа с Британските острови“ е от “Portulan de Juan Martinez. 1582” от 1582 г. Френска национална библиотека „Галика“. Отсечка с Варна. Над Варна (barna) е представено знаме – сребърен полумесец върху червен фон.
3.2. Portulan de Juan Martinez. 1582. (Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l’Arsenal. Ms-8323). https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b55013730x/f12.item.r=
Картата „Карта на Средиземно море, Черно море и западното крайбрежие на Европа с Британските острови“ е от „Морски атлас на светаа“ на Хуан Мартинес от 1583 г. Той се съхранява във Френската национална библиотека „Галика“. Атласът е с размери 425 х 300 мм.
Над Варна (barna) е представено знаме – сребърен полумесец върху червен фон, знак за принадлежност на териториите към Османската империя. Същото знаме е представено и над Константинопол (Constantinopoli) / Истанбул.
4.1. Atlas nautique du monde composé de sept cartes manuscrites sur vélin / Joan Martines en Messina, any 1583. Отсечка с Варна. Над Варна (barna) е представено знаме – златна корона на червен фон (1).
4.2. Atlas nautique du monde composé de sept cartes manuscrites sur vélin / Joan Martines en Messina, any 1583. Отсечка с Варна. Над Варна (barna) е представено знаме – златна корона на червен фон (2).
4.3. Océan Atlantique Nord-Est et Mer Méditerranée. Atlas nautique du monde composé de sept cartes manuscrites sur vélin / Joan Martines en Messina, any 1583. Bibliothèque nationale de France, [Ge DD 682 Rés]. https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b5901113x/f16.item.r
Картата “Océan Atlantique Nord-Est et Mer Méditerranée” е част от „Морски атлас на света“ от 1583 г., състоящ се от седем карти върху пергамент. Той се съхранява във Френската национална библиотека „Галика“.
На картата Варна (barna) е означена с червено мастило, знак за важен град и пристанище. По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени Калиакра (tayacoya), Варна (barna), Несебър (mesenbra) и Инеада (staichinai). Над Варна (barna) е представено знаме – златна корона на червен фон. Същото знаме (златна корона на червен фон) срещаме и над Несебър (missenbria) на карта на Хуан Мартинес от 1575 г., съхранявана във Френската национална библиотека „Галика“***. https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b53103904q/f5.item.r=Res
Бележки:
* И. К. Фоменко. Образ мира на старинных портоланах. Причерноморье. Конец XIII – XVII в. Издание второе. Москва, Издательство „Индрик“, 2011, с. 359.
** Пак там, с. 375.
*** В своята работа „Несебър в световното картографско наследство (текст и приложени карти, гравюри и детайлни отсечки) IV – XIX век“ (План за опазване и управление на Несебър – стар град, 2011 – Геопан) https://morskivestnik.com/compass/news/2012/102012/images/kartografsko_nasledstvo.pdf д-р Стефан Пейков пише:
„Над голямото и добро пристанище Несебър (missenbrja) се вее владетелски флаг. Специалистите по старите карти считат, че това е флагът на българския цар Иван Александър (1341-1371). Има обаче мнение, че това гордо развято знаме е по-късно и принадлежи на деспот или член на царската фамилия. Дали наистина това е флага на българския цар Иван Александър или е по-късна тамга (знаме на едър феодал)?“.
Авторът не е посочил литература в подкрепа на това твърдение, а и то трудно може да бъде защитено. На карта от 1570 г., съхранявана в Националната библиотека на Испания (Biblioteca Nacional de España, GMG/103), Хуан Мартинес е представил над Несебър (misenbra) знаме със златен полумесец на червен фон, знак за принадлежност на териториите към Османската империя. http://bdh-rd.bne.es/viewer.vm?id=0000000796
