1. Ibrahim Müteferrika, “Bahriyye-i Bahr-i Siyah” (Map of the Black Sea), 1724–1725, Istanbul, 66 x 96 cm. (Гравирана карта на бреговете на Черно море, Ибрахим Мютеферика, 1724-1725). Beinecke Rare Books & Manuscript, Library, Yale University, 492 1723.
1.2. Картата на Ибрахим Мютеферика, 1724 г. Отсечка с Шабла.
Едно, от четирите запазени, копия на картата на Ибрахим Мютеферика “Engraved map of the coasts of the Black sea” се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“, Ню Хейвън, Кънектикът (Beinecke Rare Book and Manuscript Library, New Haven, Connecticut (Call Number 492 1723) [1].
Ибрахим Мютеферика (Ibrahim Muteferrika, 1674-1745) e унгарец от Трансилвания, роден в Колошвар (днес Клуж, в днешна Румъния). който приема исляма и е на служба в османския двор [2].
Картата на Ибрахим Мютеферика е отпечатана в Константинопол / Истанбул. Тя е гравирана върху 4 медни плочи и е ръчно оцветена. Картата е с размери 66 х 96 см, и мащаб (приблизително) 1: 1 350 000. Картата е украсена с пет галери, две компасни рози, с 32 и 16 посоки на ветровете, и картуши с обяснителни надписи на арабски. Крайбрежието на Черно море е представено в тъмно-червено и розово. Представени са и планините, горите, реките и опасните за корабоплаването рифове и подводни камъни. Варна е представена със знак за голяма крепост, Бургас – със знак за малък укрепен град. В Бургаския залив е нанесен (в зелено) остров Кешиш адасъ (Света Анастасия). Със знак за село, в южния край на Бургаския залив, е представено и пристанището Ченгене искелеси. На картата са нанесени и два от островите срещу Созопол (Свети Иван, Свети Кирик и Юлита). Шабла, Галата, Несебър и Созопол са представени със знак село.
Картата на Черно и Азовско море на Ибрахим Мютеферика има и няколко копия – османско, от 1724 г., руско (преди 1740 г.) и френско от 1768 г. [3]. Тук ви представяме османското и руско копие на картата.
2. Османско копие на картата на Черно и Азовско море на Ибрахим Мютеферика от 1724 г. Картата се съхранява в Руски(я) държавен архив за древните актове в Москва (РГАДА, ф.192, раздел „Морски карти“, с. 274а, № 3).
2.1. Османско копие на картата на Черно и Азовско море на Ибрахим Мютеферика от 1724 г. (отсечка с Шабла).
3. Географическая карта Черного моря, скопированная Кeрoм с карты Турецкой, выгравированной и напечатанной в Константинополе в 1724 г., исправленная и умноженная им. Ръкопис. Картата се съхранява в Руския държавен архив за древните актове в Москва (РГАДА, ф. 419, оп. 1, д. 221).
3.1. „Географическая карта Черного моря“. Недатирано копие на Георг-Якоб Кер. Отсечка с Шабла (Шаплеръ).
Картата се съхранява в Руския държавен архив за древните актове в Москва (РГАДА), ф. 419, оп. 1, д. 221. Тя е преписана на ръка и преведена от арабски на руски език, коригирана и размножена от немския ориенталист, работил в Русия, Георг-Якоб Кер (Kehr) (1692-1740).
Картата е украсена с роза на ветровете с осем лъча и надпис „Черное море“. На картата Шабла е означен с формата „Шаплеръ“. Пред нос Шабла, с точки и знак „+“, са представени опасните за корабоплаването в тези води плитчини и подводни камъни.
На картуша, долу вдясно, е отбелязано:
… „от устието на Килизка (Килия) до устието на Санелск (Сулина) – 30 мили, от устието на Санелск до нос Калтаринск (Калиакра) – 230 мили, от нос Калтаринск до Варна – 80 мили, от Варна до Сузеполи (Созопол) – 100 мили, от Сузеполи до устието на Константинопол – 150 мили. Анадолската, Грузинската, Абазинската, Черкезката, Кримската и Румелийската провинция с техните крайбрежия са с обща дължина 2938 мили“.
Бележки:
1. Kaan Ucsu. „BAHRIYYE-I BAHR-I SIYAH”, 1724–1725. Ibrahim Müteferrika’s map of the Black Sea and its copies in the Bibliothèque Nationale de France. // IMCOS Journal, March 2019, No. 156, p. 29-39.
2. Орлин Събев. Първото османско пътешествие в света на печатната книга (1726–1746): Нов поглед. Авангард Прима, София, 2004, с. 27, 76-100.
3. https://morskivestnik.com/compass/news/2022/042022/042022_33.html
Анастас Ангелов
