Отсечка от военната карта на Черно море на Жак Никола Белин, 1772 г. с подводния риф при нос Шабла. Тук представената карта е от колекцията на Бари Лорънс Рудерман (Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States).
Carte réduite de la Mer Noire, Jacques Nicolas Bellin, 1772. Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc. La Jolla, California, United States.
Най-ранното представяне на подводния риф при нос Шабла е на военната карта на Черно море от 1772 г. на френския картограф Жак Никола Белин Белин (Jacques Nicolas Bellin, 1703-1772).
Жак Никола Белен е сред най-значимите френски картографи на 18-и век. През 1721 г. той е назначен за хидрограф на френския флот. През 1741 г. става първият морски инженер във Френската хидрографска служба (Dépôt des cartes et plans de la Marine) и е обявен за официален хидрограф на френския крал Луи ХV.
Картата на Жак Никола Белен е със заглавие “Carte réduite de la Mer Noire dressée pour le service des vaisseaux du roy par ordre de M. de Boynes*, secrétaire d’état ayant le département de la marine / par le Sr Bellin, ingénieur de la Marine; Croisey sculp**” (Умалена карта на Черно море, съставена за нуждите на корабите на краля по заповед на М. дьо Бойн, държавен секретар на департамента на военноморския флот / от сеньор Белин, морски инженер; гравирана от Кроази). Картата е с размери 62 x 92 см. Картата е включена под номер 50 в том първи на атласа на Жак Никола Белен от 1772 г. „Френска хидрография“ (Hydrographie françoise: Recueil des cartes marines générales et particulieres dressées au dépôt des cartes, plans et journaux, par ordre des ministres de la Marine, depuis 1737 jusques en 1772). Копие от атласа се съхранява в картната колекция на Дейвид Рамзи (The David Rumsey Map Collection)***.
На картата са отбелязани нос Шабла (Chabler Seghi), подводният риф и плитчините (Banc de Roche, Roche sous l’eau / скална банка, скала под водата), както и котвените стоянки в залива при нос Калиакра (Chelegra ou Varna Cap élevé) и Балчик (Baltchik), Варна (Varna), Несебър (Mescure), Анхиало (Ahioli), Бургас (Bourgas), Ченгене искелеси (Skelesi), нос Урдовиза (Ak-limani ou Port blanc) и Инеада (Jneada)****.
За опасния подводен риф при нос Шабла в руската „Лоция на Черно море“ (1851 г.) е отбелязано:
„Край нос Шаблер понякога се разбиват кораби и това породи слухове, че от него в морето се простира дълъг риф. Трябва да се отбележи, че на Западния бряг на морето срамните спекулации в ущърб на застрахователните компании не са рядкост, а Созопол дори е известен с подобни сделки. Често отиват там, за да продават товари, след което разбиват умишлено кораба на друго място. С изключение на много неравномерната дълбочина около Шаблер и малките рифове, споменати по-горе, слухът за опасностите в тази точка на носа не беше потвърден по време на сондажите през 1850 г.“*****
Бележки:
* Пиер Етиен Буржоа дьо Бойн (Pierre-Étienne Bourgeois de Boynes, 1718-1783).
** Картата е гравирана от гравьора Жан-Батист Кроази (Jean-Baptiste Croisey, около 1740-1810).
*** Копия от картата се съхраняват и във Френската национална библиотека „Галика“ (Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, CPL GE DD-2987 (5961 B); GE SH 18 PF 99 P 18.
**** На картата на Жак Никола Белен фарът при нос Шабла не е нанесен. Той е открит за навигация от османското правителство на 24 май 1768 г. Не е нанесен и фарът при устието на река Дунав при Сулина.
***** Лоция Чернаго моря. Николаев: В Типографии Черноморскаго Гидрографическаго Депо, 1851, с. 417–418.
