1.1. „Карта на източното Средиземноморие, Егейско море и Черно море“, Диого Хомем, 1561 г. Австрийска национална библиотека, Виена. Отсечка със западното крайбрежие на Черно море и Варна (verna).
Диого Хомем (Diogo Homem, 1521-1576) е португалски картограф – син на Лопо Хомем (Lopo Homem, fl. 1517-1532), официалният географ на краля на Португалия Жуао III (1502-1557). През 1544 г., за извършено убийство, е заточен от португалският крал в Англия, а след това и във Венеция.
Тук представените две карти на Диого Хомем са от атлас (с размери 435 x 287 мм), съхраняван в Австрийската национална библиотека във Виена (Österreichische Nationalbibliothek, Wien, Cod. 335). Атласът, създаден във Венеция, съдържа 12 карти, две от които представят Източното Средиземноморие и Черно море. Картите, с размери 435 х 574 мм, са върху пергамент, фино обработена овча кожа. Те са с изключително качество и красота, истински произведения на изкуството и никога не са служили за навигация*.
Първата карта: „Карта на източното Средиземноморие, Егейско море и Черно море“ (folio 12) е ориентирана на север. Тя е украсена с 4 рози на ветровете, с 32 и 16 посоки, със скала за разстоянията и с два картуша – в червено, с надпис OCCIDENS (Запад) и в синьо, с надпис ORIENS (Изток). Крайбрежието на Черно море е очертано със тъмнозелена и светлозелена линия. Селищата са нанесени перпендикулярно на брега с черно и червено мастило. Върху територията на България е представен надпис в зелено “SERUIA” (Сърбия) и красива роза на ветровете с 32 посоки (изтокът е означен с равнораменен гръцки кръст). Картата е украсена с червено знаме със златен полумесец, със зелен щит, украсен със 7 златни полумесеца – знаци за принадлежност на територията към Османската империя. На територията на Близкия изток е представен изглед на Йерусалим с хълма Голгота и гробът Господен.
Върху картата: „Карта на източното Средиземноморие, Егейско море и Черно море“, с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (verna).
1.2. Chart of the eastern Mediterranean, Aegean Sea and Black Sea. Diogo Homem, 1561. Österreichische Nationalbibliothek, Wien.
Втората карта (folio 5) е ориентирана на север (северът е означен с надпис “ SEPTENTRIO”). Тя представя Средиземно море, Черно море, Западна Европа и Азорските острови, остров Мадейра и Канарските острови. Върху картата със златни букви е нанесен красив надпис EVROPA (Европа). Картата е украсена с 4 рози на ветровете, с 32, 16 и 8 посоки (изтокът е означен с равнораменен гръцки кръст), със скала за разстоянията и с два картуша – в синьо, с надпис OCCIDENS (Запад) и в розово, с надпис ORIENS (Изток). Географските области са означени с красиви надписи на латински.
Западното крайбрежие на Черно море е очертано с тъмно виолетова и розова линия. Територията на България е означена с надпис с червено мастило “BUGARIA”. Върху територията на България е представен щит в червено, златно и зелено, украсен със златни полумесеци, знак за принадлежност към Османската империя.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (verna). С червено мастило по западния бряг на Черно море са означени: zanauarda (нос Мидия), chalyacra (нос Калиакра), verna (Варна), sixopori (Созопол) и stagnaira (Инеада). По западното крайбрежие на Черно море са отбелязани (със знак „+“ и точки) опасните за корабоплаването места – подводните рифове при Мангалия (pagala) и Шабла (losylosycho).
Топоними по западния бряг на Черно море: Zanauarda (нос Мидия), costanca (Костанца), pagala Мангалия, losylosycho (нос Шабла), chalyacra (нос Калиакра), gauarna (Каварна), corbona (Балчик), castrice (резиденция „Евксиноград“, verna (Варна), mauro (Черни нос), lenyca (Обзор), cdelem (Емона), lasy (Поморие), sca (Димчево), sixopori (Созопол), asyne (Маслен нос), veronisa (нос Урдовиза), gatopy (Ахтопол), stagnaira (Инеада).
2.1. Карта на Средиземно море, Черно море, Западна Европа и Азорските острови, остров Мадейра и Канарските острови, Диого Хомем, 1561 г. Австрийска национална библиотека, Виена. Отсечка с Черно море и Варна (verna).
2.2. “Chart of the Mediterranean, Black Sea, western Europe and the islands of Azores, Madeira and Canarias”, Diogo Homem, 1561. Österreichische Nationalbibliothek, Wien.
3.1. Портулан, изработен във Венеция от Диого Хомем, португалски космограф, 1572 г. Отсечка от западното крайбрежие на Черно море с Варна (verna). Френска национална библиотека „Галика“, Париж.
Третата карта (folio 5) е от морски атлас (портолан), създаден във Венеция през 1572 г.(„Diegus Homem, cosmographus lusitanus, fecit Venettis, anno a partu Virginis 1572“). Атласът съдържа 7 карти върху пергамент (фино обработена овча кожа) с размери 240 х 348 мм. Той се съхранява във Френска национална библиотека „Галика“ в Париж.
Картата, с размери 30,8 x 47,8 см, представя Черно море, Мраморно море и проливите. Тя е ориентирана на север и е украсена с 6 рози на ветровете с 32, 16 и 8 посоки. Крайбрежието на Черно море е очертано с черна и златиста линия. Селищата са нанесени перпендикулярно на брега с черно и червено мастило.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (verna). С червено мастило по западния бряг на Черно море са означени: zanauarda (нос Мидия), chaliacra (нос Калиакра), verna (Варна), sisopoli (Созопол) и stagnaira (Инеада).
По западното крайбрежие на Черно море са отбелязани (със знак „+“ и точки) опасните за корабоплаването места – подводните рифове при Мангалия (pagala) и Шабла (losylosycho). В Бургаския залив е нанесен в червено (без име) остров Кешиш адасъ (Света Анастасия). Със знак „+“ в залива са отбелязани и удобните корабни стоянки.
3.2. Portulan exécuté à Venise, par Diogo Homem, cosmographe portugais, 1572. Bibliothèque nationale de France. Département des manuscrits. Portugais 45.
