Доц. д-р Елица Петрова: С нова визия варненският Аквариум ще запази автентичния си облик и дух

90-годишният юбилей на Института по рибни ресурси към Селскостопанска академия, който тържествено беше отбелязан във Варна, определи темата на нашия разговор с неговия директор доц. д-р Елица Петрова. В тази връзка да припомним, че на 22 октомври преди 116 години е положен основният камък на сградата. На тържеството присъстват цялото царско семейство, министрите на просветата – Иван Шишманов, и на вътрешните работи – Димитър Петков, професор д-р Г. Бончев – декан на Физико-математическия факултет, професор Г. Шишков, професор С. Юринич, консулското тяло в гр. Варна, общинският съвет на града и множество поканени граждани. Голямо беше присъствието и на сегашното юбилейно тържество.

Знаково е това широкото присъствие на представители от различни институции и организации, които уважиха юбилейното ви тържество, как го приемате?

– Първо, това говори за дългогодишната ни история. Ние сме най-старият морски институт в България, който започва да функционира като Морска биологична станция с аквариум през 1932 г. Интересен факт е, че основният камък на сградата е положен още в 1906 г., но редица последвали събития са спирали нейното откриваме като Морска биологична станция, което става през 1932 г. Тя е създадена по идея и инициатива на цар Фердинанд с участието на известни варненски общественици и с водещата роля на д-р Параскев Стоянов, архитектурният проект е дело на арх. Дабко Дабков. Използвали са опита на водещи морски биологични станции, включително на тези в Неапол и Марсилия. Това е първата морска биологична станция с аквариум на Балканския полуостров. Днес институтът е част от Селскостопанска академия – София.

През годините Институтът по рибни ресурси с Аквариум доказа своя професионализъм в областта на рибарството на национално и международно равнище. Създадени са много близки контакти с всички институции, които имат отношение към морето и водните ресурси. Значим партньор сме на ИАРА в управлението и опазването на рибните ресурси.

На практика от началото до сега работим по две основни направления: хидробиология и ихтиология. Аквариумът, като публичната част на нашата институция, е създаден, за да популяризира черноморската фауна и да служи за образование на подрастващите поколения,  така че да ги приобщим към идеята за морето и неговото опазване.

Юбилеят е повод и за равносметка, как се развива институтът?

Институтът вече е реализирал над  23 мащабни проекта свързани с хидробиологията и ихтиологията. Те имат мониторингов характер и продължат под една или друга форма във времето. Последните пет години участваме в три интернационални проекта, два международни и осем договорни задачи, които са свързани с националната програма за събиране на данни в сектор Рибарство. 

Към ИАРА имаме три основни договорни задачи: оценка запасите на калкана, мониторинг на рапаните, научни наблюдатели на борда на риболовните съдове във връка с приулова. 

В своята дълга история Институтът винаги е работил по проблемите, свързани с оценката на запасите на рибните видове. От 2014  г. по националната програма за събиране на научни данни в сектор Рибарство, извършваме регулярните изследвания върху рибните запаси; само продължаваме работата си в нов формат, съобразено с  актуалните тенденции и изисквания.

Какво е състояние на рибните ресурси  в Черно море?

Квотираните видове са калкан и трицона. През юли беше проведена регулярната годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM),  свързана с оценката на рибните и нерибни запаси, обект на стопански риболов. Калканът се отнася към свръхексплоатираните видoве. Изследванията ни от 2014 год. досега показват, че има известно стабилизиране на стойностите му и преди две години беше определена по-висока квота за неговия улов за България и Румъния. Но тъй като запасите на калкана се отчитат като свръх експлоатирани и има висок процент на риболовна смъртност трябва да продължаваме регулярно да прилагаме мерките.

А какво стана с наблюденията върху рапана?

Освен биологичния мониторинг работим по европейски проект за рапаните, който е част от големия проект BlackSea4Fish към GFCM. По него за втора година правим изследвания през пролетния и есенния сезон върху рапаните. Очакваме да продължат и догодина, тъй като изследванията трябва да бъдат поне три години, за да може да се излезе с научно обосновани  заключения. По този проект получаваме богата информация, тъй като в него участват почти всички черноморски държави (изключваме Украйна през тази година, възпрепяствана поради войната). Независимо от ситуацията, България и Румъния за сега успяват да  извършат изследванията- наистина е важно те да бъдат регулярни. Направената обща оценка на рапаните не е финализирана, като по предварителна информация за нашия бряг се наблюдава издребняване на размерите, както и че запасът е във възможна свръхексплоатация. Казвам, възможна, защото още не сме стигнали до крайните заключения и засега  мерки не се предприемат. И тук пак стигаме до въпроса, как той ще бъде приеман, за да бъдат вземани мерки? Засега  се третира като стопански ресурс, но  е  и инвазивен вид, станал част от черноморската фауна. В морската стратегия той влиза в дескриптор „инвазивните видове“, така че трябва да се търси интегриран подход. 

Докъде стигна изследването на бялата мида и на предлаганите начини за нейния улов?

През април приключихме окончателно проекта за изследванията за белите миди пред целия български бряг. Беше извършена актуална оценка на запасите, разпределението, биологичните им характеристики и определяне на приоритетни зони. Както и предложения за мерки за управление и устойчива експлоатация. Надявам се през следващата година да  продължим изследванията върху белите миди. От 2003 г., когато бяха предходните изследвания от Института, не беше събирана информация за тези видове.  Към настоящия момент вече имаме голяма база данни за периода 2020-2021 г. , извършени са над 120 драгирания и е събрана научна информация, както за белите миди така и всички съпътстващи други видове. Трябва, обаче да продължи редовното събиране на актуални научни данни при сегашните условия на засилена експлоатация на видовете от групата на белите миди, за да бъдат устойчиви и възобновяеми запаси им пред българския бряг на Черно море. 

Аквариумът е лицето на института, мислите ли за обновяването му, за да стане по-атрактивен за съвременния посетител?

Аквариумът съчетава изследователската дейност върху черноморската фауна и атракционната със своята експозиция. Редовно се актуализира колекцията, представена от над 30 морски и речни риби, над 40 екзотични вида рибки, както и някои други хидробионти, като костенурки, мексиканска амбистома и ракообразни. От морските представители могат да се видят характерните за Черно море – калкан, морски език, скорпид, морска врана и др. Интересна е и колекцията от хидробионти, препарирани чрез метод, наречен диафонизация, за да придобиват напълно прозрачен вид с ясно разграничими по цвят хрущяли и кости.

Що се отнася до самия Аквариум има редица неща, които трябва да се извършат по него, свързани с неговата реставрация. Искаме да запазим автентичния облик и дух на стария Аквариум,  както подобни институции са съхранени и функциониращи в някои други европейски държави  като Италия и Франция. Разбира се, с направени подобрения и нова визия, която да отговаря на изискванията на времето ни. Предприели сме действия за подобряване състоянието на сградата. Към момента е изготвено задание за проектиране на  консервация и реставрация и изпратено за съгласуване към  Министерство на културата и НИНКН, след което трябва да започне самото проектиране и търсене на финансови средства по програми.  

Сега ще изпълняваме малък проект с водеща организация Екомузея с аквариум към Регионален исторически музей – Русе и Регионалният природонаучен музей – Пловдив. Проектът ще включва творческа и продукционна дейност за популяризиране на дейността на партньорите със съответната визуализация и осъществяването на работни срещи между екипите с цел обмяна на идеи и практически опит. 

Последни новини

Последни новини

Пристанищата на България ще бъдат блокирани, ако “Лукойл Нефтохим” спре работа

Възможното спиране на работата на най-голямата компания за нефтопреработване на Балканския полуостров - "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", ще доведе до блокиране на българските пристанища

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент