Реклама

К.д.п. Анатолий Златаров: Да плаваш е вид свобода

Плаването за мен винаги е било вид свобода, а като малък в него намирах и романтиката. Това е всичко, което ме накара отрано да се насоча към моряшката професия. Няма връзка с приемствеността, както обикновено се говори, тъй като съм бил четвърто поколение от прославен моряшки род – с тази уговорка започва да ми разказва моряшката си история к.д.п. Анатолий Златаров. 

Срещаме се с кап. Златаров малко преди да замине на поредното си плаване, като капитан на ферибота „Героите на Севастопол“. Той е от семейство на три поколения потомствени моряци. Прадядо му е кап. Иван Томов – героят, капитан на кораба „Мария Луиза“, спасил с цената на живота си Пирея от унищожително взривяване през Втората световна война, дядо му е известният кап. I-ви ранг о. з. Анатоли Златаров, баща му е капитанът- наставник Валентин Златаров, създател на клуб „Млад моряк”, а  чичо му Иван Златаров е рулеви, загинал при трагичен инцидент в Аденския залив през 1996 г.

– Никога не съм мислил, че ще стана, като този или онзи от рода ми, въпреки че съм им дълбоко признателен – продължава потомъкът на моряшкия род Златареви. Сам трябва да се опитам да изградя, каквото мога. А не да подражавам – видиш ли, прадядо ми, дядо ми така, баща ми така, да съм като еди кой си от тях, даже повече.

Не!
Това е безсмислено и много натоварва. 

А, дали фактът, че в началото, когато тръгнах да плавам бях 9 години обикновен моряк, не е потвърждение на нежеланието ми за подражаване, дори под формата на приемственост?
Сигурно има нещо вярно, защото се движех по ръба.

Получавало се е, обаче подсъзнателно. Всъщност, когато завърших Техникума по корабостроене и корабоплаване (днес Варненска морска гимназия “Св. Н. Чудотворец”, б.р.) кандидатствах в Морско училище, но бала ми стигна само за военния профил.

Беше през 1986 г., когато имаше друг режим и натежа това, че дядо ми, кап. I-ви ранг Анатоли Златаров бил царски офицер. Разбрах го по-късно, когато вече втора година войник кандидатствах във Висшето артилерийско училище – Шумен.

От казармата ми дадоха плик, запечатан с червен восък, който да предам на изпитната комисия.

Не знам как стана, пликът се оказа разлепен и прочетох вътре, какво пишеше – меко казано беше в смисъл, че моите роднини нямат инициативи по партийна линия, тоест отношението им е по-различно или нещо такова.

Не го изживях тежко.

Даже се успокоих, защото получих отговор на някои въпроси, които ме измъчваха – просто разбрах, че не му е дошло времето.

Две години по-късно, обаче се получи с кандидатстването ми задочно в Морското – вече бях на „Антон Прудкин”.

А това че 9 години изкарах като моряк на хидробуса при кап. Стоян Щерев – Буги, мога само да бъда благодарен.

Той наистина беше легенда!

Голяма личност!

Какво научих от него ли? Как да се държиш с подчинените си – строго, обаче винаги да им даваш заслуженото. Как да го кажа? Да бъдеш със желязна ръка обвита с памук. И да уважаваш моряците всеки, като личност. Знаеше, кой кога е роден, всичко за семейството му. Толкова си допаднахме, че станах нещо, като дясната ръка на Буги (той също е завършил задочно Морското).

Бях рулеви, но ме представяше, като неговия пасажерски помощник, старши помощник, боцман и още какво ли не.

Изпълнявах най-различни длъжности, включително и барман на кораба.

Тогава, като моряк започнах да научавам и друго нещо, което е много важно – първо да бъдеш отговорен и изпълнителен, да уважаваш висшестоящите и да не гледаш в паницата на другите, с които си на борда.

Примерно, възлагат ми да боядисвам нещо и получавам 3 банкноти по 100 долара, а други – 15 банкноти по 100 долара. Не казвам – на този, защо му дават повече от мен?

Имаш ли възможност, учи, качвай се нагоре, не го ли правиш, стой си там, докъдето си стигнал, без да мърмориш. Това го съзряваш постепенно с времето.

Споменах за поколенческата връзка, тъй като съм от такъв род и пак ще кажа – вярно, като малък слушах разкази за деди и прадеди, но те не можеха да станат определящи, както живия пример около мен. А в това отношение извадих голям късмет. Първо, няма да забравя, как посрещах чичо ми, когато се прибираше с кораба. Качвах се първи заедно с контролата на борда и виждах, колко много го уважаваха моряците.

После, годините, прекарани с кап. Буги – това вече е ясно.

Няма да забравя и първия си рейс като трети помощник на „Веслец” с кап. Илия  Величков. Той беше от старата школа – плаваме през Черно и Средиземно море с интензивен трафик и изключваше радарите, оставяше ни на мостика да се оправяме само с бинокъл и пеленгатори, а наоколо много кораби. Казваше – едно време така е било. Много строго се държеше и първите няколко месеца ми беше страшно трудно. Обаче, после като се качих на следващия кораб разбрах, че всичко това е имало смисъл. 

Защо ли?

Ами, повечето помощници, особено младите, смятат, че на мостика е като компютърна игра – тук едни вектори, разминаване с кораби…

Все едно сърфират във виртуалното пространство и въобще забравят за реалната навигационна обстановка. А къде по-добре е да излезеш на крилото, да те лъхне вятърът, да огледаш и да добиеш реална представа, какво става.

Колкото и техника да има – това тя не може да ти го даде.

Ето, намираме се в Босфора и трябва да застанем на котва на рейда Истанбул, винаги предпочитам да изляза на крилото и по-малко да гледам радара. Имало е случай кораб да ни изпреварва на кабелт и половина встрани, на радара не се вижда, преди това капитанът е гледал някъде напред и в един момент чува: ”Кептън, отляво кораб на един кабелт”.

Вече е на траверс, а ние започваме да правим поворот наляво.

Ако не поглеждаш в страни, както в леката кола преди да завиеш, какво става?!…

Непрекъснато има подобни ситуации, особено с малки кораби, когато заставаш на котва. Скрили се зад някой по-голям кораб и ако не погледнеш, става проблема, продължава кап. Златаров.

Пак от старите капитани знам и това, как никога не бива да си изпускаш нервите пред екипажа.

В Северния Атлантик сме с кораб „Родина”, още е зима и цяла седмица ни блъска силна вълна. Голямо клатене.

В един момент спира единият агрегат, после вторият излиза от строя, накрая и третият.

Оставаме без ток повече от един час, докато оправят поне първия агрегат. През това време вълната ни хваща на борд. Страхотно изпитание! Тогава бях старши помощник-капитан – стискаш зъби и не показваш, какво ти е, само казваш някоя дума малко да разведриш обстановката около теб, иначе става още по-лошо.

Има и друго много важно нещо – да уважаваш всеки един от екипажа, като личност. Чувал съм за капитани, правят цял рейс, а не знаят имената на хората. Едно: „Добро утро!” или „Здравей, как си?”, да му се усмихнеш, това оправя нещата. 

Виж, пак ще се върна на родовата връзка – казах, че съм благодарен на Господ, че имам такива славни предци. Тук нещата са в един по-особен план. В критичен момент ми се е случвало да си казвам – ето, значи имам достатъчно сила, като някой, който го е правил преди мен. Но чак до такива сериозни изпитания, слава Богу!- не съм стигал.

По-скоро изпитанията са в ежедневната работа, в семейството. 

Моряшката професия е самотна.

Както аз съм самотен на кораба, така и семейството ми е самотно по своему на брега.

Така че говорим ли за родствената връзка, гледам по-скоро от другата страна, на съпругата, на децата. Как се е чувствала моята баба без баща, после когато загина чичо ми, как се е питала: ”Защо ми отне най-милото?” и т.н.

По тази причина се стремя да не допускам нищо такова.

И то не само в моя личен живот, а и като работя на кораба, да предпазя, колкото мога екипажа.

Не да насилвам нещата да стават по трудния, а напротив – да са по възможно най-лесен начин. Да бъда съпричастен с проблемите на всеки един. Моряците са особена порода, много е трудно някой сам да дойде и да ти се оплаче.

Разбирам го по очите им и гледам инициативата да е моя.

Помня, в Бразилия сме и на кораба идва рулеви от друга фирма, назначават го, но след 3 месеца пристига имейл, че го освобождават от работа, заради съкращение на бройката.

Човекът, обаче си помисля, че е станало нещо много сериозно вкъщи и затова го връщат.

Опитвам се да го убедя в противното, не става.

Колкото и да е скъпо по сателитния телефон, успявам да го свържа с жена му, той пак не вярва.

Нищо не казва, стои замислен в някакво друго измерение.

Остава ми само да го държа под око да не извърши някоя глупост, докато не дойде смяната му.

Елементарен пример, но с такива е пълно ежедневието на кораба.

Някой ще каже, защо се впрягаш с личните проблеми на другите и не си пестиш нервите? Много капитани наистина така правят. Аз не мога, защото обичам около мен хората да са доволни.

Не ги лишавам от нищо, което мога да им давам – храна, внимание. Има ли начин за нещо допълнително, винаги го получават. Мнозина ми казват – ти го правиш, ама недей очаква благодарност. То и в Библията е казано същото. Знам, няма благодарност и не я търся.

За мен важното е, че така много лесно се работи с екипажа. Разбираш на кой, колко можеш да разчиташ, макар че няма гаранция за неприятни изненади – има всякакви хора, особено по корабите. Но ето, свършва контракта и не съм имал случай някой да каже – повече не искаме да бъдем заедно, напротив, всички викат – хайде, на другия кораб да се качим пак заедно с теб.

Питаш, как приех трагичния случай с чичо ми в Аденския залив?

Само ме амбицира да правя всичко възможно за безопасността по кораба. Поне каквото зависи от мен – по сигурността и безопасността, поддръжката на критичното оборудване…

Когато се кача на нов кораб първо педантично ще оглеждам навсякъде и докато се не уверя, че всичко е наред, не се успокоявам.

С годините се случва да се замисля, дали онова чувство на отговорност, довело до саможертвата на прадядо ми, кап. Томов, може да се повтори и днес?

Сигурно.

Мисля, че немалко капитани биха направили същото.

Имам много стажанти, интелигентни и отговорни момчета, а професията ни е хубава и забелязвам, че онова, което и тях също най-вече ги привлича, е свободата. Симпатяги са!

Навремето смятах, че има голяма разлика, която дели поколенията, но не е така. Определено се виждам в тези млади хора, като стажанта, който бях преди 31 години.

Значи така е било винаги, всичко е въпрос на характер, манталитет.

Последни новини

Последни новини

“Многократни проверки за сигурност” бавят отплаването на кораб “Св. Св. Кирил и Методий”

"Многократни проверки за сигурност" са причина за забавянето на очакваното отплаване на научно-изследователския кораб "Св. Св. Кирил и Методий". Това твърди проф. Христо

Китай прие пореден нов боен кораб

Нов тежък разрушител – „Аншан“, е постигнал оперативна способност след изпитания, и е готов за плавания в далечни води, съобщи Централната китайска телевизия (ССТV), предаде

Русия бави обработката на кораби по зърнения коридор в Черно море, твърди Украйна

Руската страна умишлено забавя проверката на кораби с украинско зърно от Съвместния координационен център (СКЦ) по инициативата "Черноморско зърно", като по този начин

Кап. Димитър Димитров: Най-авторитетният форум на CESMA ще се проведе във Варна догодина

Как и с какви очаквания българските моряци посрещат своя професионален празник, Никулден, на този обичаен и винаги актуален въпрос, търсим отговор в нашия разговор с с к.д.п.

В Морско училище представиха нова специалност – „Национална и регионална морска сигурност“

Новата специалност във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – „Национална и регионална морска сигурност“, бе представена официално пред военнослужещи, цивилни и курсанти и студенти.

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент