Увеличават се опасенията за сигурността, свързани с китайските инвестиции в пристанища. Китайски компании придобиват все повече дялове в световни морски центрове, което води до ръст на геополитическото напрежение, пише “Уолстрийт Джърнъл”.
Китайски компании разшириха инвестициите в чужди пристанища през последните години и сега управляват големи контейнерни терминали в Белгия, Израел, Испания, Шри Ланка и Обединените арабски емирства. Китайски и хонконгски фирми държат дялове или концесии на терминали в 95 чуждестранни пристанища, според изследване на Айзък Кардън от Военноморския колеж на САЩ и Уенди Лойтерт от Университета в Индиана. За миналата година в терминали, контролирани от Китай, са обработени 27% от всички контейнери в света, според данни на “Drewry”.
През миналия месец Германия одобри покупката на дял от държавната китайска Cosco Shipping Ports Ltd. в терминал на най-голямото морско пристанище на Германия в Хамбург. Cosco работи и по проект за ново пристанище в Перу. Танзания изрази интерес към съживяване на закъсал проект за изграждане на най-голямото пристанище в Източна Африка, който включва China Merchants Port Holdings Co., друга китайска държавна компания.
Американски анализатори по сигурността казват, че разширяващата се мрежа може да улесни Пекин да обслужва китайския флот, който се разрасна и се превърна в един от най-големите военни проблеми на Вашингтон – без да се налага бързо да изгражда сложна система от бази.
За китайския флот достъпът до съоръжения, управлявани от фирми в страната, би направил по-лесно, по-евтино и по-ефективно поддържането на сили в чужбина. Кораби на китайския флот са посетили една трета от пристанищата, където базирани в Китай и Хонконг фирми имат инвестиции, според изследване. Това включва пристанищата на Александрия в Египет, където са осъществени ремонти на кораби, Валенсия в Испания за поддръжка и Пирея в Гърция за посещения на добра воля.
Инвестициите също така дават на Китай по-голямо влияние върху инфраструктурата, която е от решаващо значение за глобалния поток от стоки – потенциална отговорност за западните правителства, казват някои експерти.
Половината от всички поръчки за строителство на търговски кораби за миналата година са на китайски компании, а местното производство е отговорно за почти всички контейнери. Китай също така може да обобщава данни за доставките по начини, за които някои във Вашингтон се притесняват, че могат да дадат на Пекин достъп до информация за уязвимостите на веригите за доставки на конкурентите.
Министерството на външните работи на Китай, Cosco и China Merchants не са отговорили на искания за коментар, отправени от вестника. Министерството на външните работи и китайските държавни медии в миналото са съобщавали, че китайските пристанищни инвестиции са от полза за приемащите страни, както и за Китай, и не трябва да се политизират.
Някои служители и военни анализатори казват, че страховете са преувеличени.
Китайският флот не може да разчита на търговски пристанища по време на конфликт, според експерти, цитирани от изданието.
И все пак, докато недоверието расте между САЩ и техните съюзници от една страна и Китай от друга, китайските пристанищни инвестиции привличат по-голямо внимание.
Сделката в Хамбург доведе до остри разделения в германското правителство, като външните, икономическите и финансовите министерства и службите за сигурност на Германия се противопоставиха. Канцлерът Олаф Шолц, бивш кмет на Хамбург, в крайна сметка прокара модифицирана форма на сделката: вместо първоначално планирания дял от 35%, на Cosco беше позволено да придобие 24,9%, което би го лишило от всякакво влияние при вземането на решения.
Въпреки компромиса, министрите, които се противопоставиха на сделката, излязоха с критично изявление, в което се казва, че сделката ще „разшири стратегическото влияние на Китай върху германската и европейската транспортна инфраструктура, както и зависимостта на Германия от Китай“.
Говорител на китайското външно министерство на брифинг характеризира противопоставянето на сделката като „безпочвен шум“.
Администрацията на Тръмп блокира Cosco да получи контрол над контейнерен терминал в Лонг Бийч, Калифорния. Миналата година индийските власти не одобриха сделка, която би дала на China Merchants дял в терминал на пристанището на Мундра. Австралия заяви, че ще преразгледа 99-годишната концесия китайска компания за управление на търговското пристанище в Дарвин.
Китай, под ръководството на президента Си Дзинпин, предприе десетилетно усилие за създаване на флот от световна класа, способен да защитава интересите на страната по целия свят. Страната строи повече военни кораби, способни да осъществяват мисии на дълги разстояния. Антипиратските патрули от 2008 г. насам предоставиха опит и доведоха до откриването през 2017 г. на първата задгранична военна база на Китай в източноафриканската държава Джибути.
За да оперират далеч от дома, военноморските сили разчитат на сложни логистични договорености, които могат да включват използване на специални военни бази и военноморски съоръжения на приятелски страни, както и търговски пристанища.
„Те бавно изграждат това, което ние изградихме за нашия флот през последните 250 години“, казва Кевин Донеган, който ръководи Пети флот на САЩ от 2015 до 2017 г. и сега е изтъкнат старши сътрудник по национална сигурност в Близкоизточния институт във Вашингтон.
По думите му управляваните от Китай пристанищни терминали могат да се използват не само за логистична поддръжка, но и за събиране на разузнавателна информация и като бъдещи потенциални опции за базиране.
Години преди Китай да установи военната си база в Джибути, China Merchants навлязоха в страната с големи инвестиции в пристанище Доралех. Именно до пристанището по-късно Пекин изгражда първа чуждестранна база, според вестника.
Китай се стреми да изгради още военни бази в чужбина. Американски служители твърдят, че Китай има тайна сделка въоръжените му сили да използват камбоджанска военноморска база, въпреки че правителството на Камбоджа отрича това. Китай обвини САЩ в злонамерени спекулации и клевета към Камбоджа.
САЩ също твърдят, че Пекин търси база на атлантическото крайбрежие на Африка.
Вашингтон се опитва да блокира усилията на Китай за “лов на бази”, които вече срещат пречки. За разлика от САЩ, Китай няма съюзници по сигурността в Европа, Близкия изток и Азия.
Пекин изглежда търси по-малки и по-гъвкави опции, които могат да бъдат свързани в мрежа за военна употреба, когато е необходимо, казва бивш високопоставен служител на отбраната на САЩ, който проследява китайските военни стратегии.
„В тази светлина търговските пристанища служат като стратегическа входна точка“, каза бившият служител, който участва тясно в кампанията на администрацията на Тръмп за идентифициране на китайски дейности, които могат да засегнат интересите на сигурността на САЩ.
„Има много случаи, в които пристанищната дейност на Китай изглежда доброкачествена, но всъщност може лесно да се превърне в нещо, което улеснява Китай във военно отношение“, завършва изданието.
Източник: “Уолстрийт Джърнъл”
Със съкращения | Maritime.bg
