Преди 127 години е основан Кораборемонтен завод „Флотски арсенал“ като работилница към Морската част на Българския военен флот.
Основаването на завода е почти едновременно с формирането на Военноморската база с щаб във Варна. На 21 ноември 1897 г. в Заповед по морската част № 17 е обявено, че „…се инсталира работилница с цел обучение на машинния персонал от частта и за възможните дребни поправки на плавучите средства …“ Първи завеждащ на работилницата е подофицерът от френската мисия към флота Андре Ламбер.
След кратко пребиваване на този пост на други офицери, от началото на 1899 г. началник на работилницата става капитан-лейтенант механик Константин Божков. За нуждите на флота е закупена Варненската окръжна образцова железарска работилница. Постепенно се осигуряват пособия, инструменти и машини. Съставени са и организационните документи. В първите години тук са ремонтирани катерите „Амалия“, „Раковски“ и „Лилия“. Извършват се текущи поправки на учебния крайцер „Надежда“.
Една от мащабните задачи на арсенала е сглобяването и пускането на вода на шестте, произведени във Франция торпедоносци. За тази цел през 1907 г. е изграден и хелингът във флотския район.
След Първата световна война Морският арсенал (както се нарича още от 1906г.) преминава към цивилното ведомство „Главна дирекция за постройката на пристанищата и железниците”. Въпреки това там се прави необходимото за поддръжката на корабите и материалната част в Морската полицейска служба (каквото е наименованието на редуцирания съгласно клаузите на Ньойския договор Военен флот). Извършват се ремонти по торпедоносците и също така със специалисти и работници на Арсенала става изваждането на потопената през Първата световна война подводница „УБ-45”, на която е отремонтиран единият двигател.
В годините на Втората световна война в арсенала се извършва преустройване на кораби за минни заградители, а в периода 1941 – 1942 г. са построени 5 миночистачни катера по проект на инженер-корабостроителя капитан II ранг Протасий Пампулов. Започнат е строежа на бързоходни десантни баржи за Германия, от които е завършена само една.
След войната обновяването на материалната част прави работата по поддръжката ѝ по-интензивна. От 1958 г. на южния бряг на Варненското езеро в м. Лъджата започва строежът на завода, познат ни като Кораборемонтен завод „Флотски арсенал“. Това е свързано с въвеждането на нови технологични методи на работа и развитие на производствените мощности. В него, освен основни и текущи ремонти, се предприема и строителство на нови катери и кораби за ВМС.
Днес „Флотски арсенал“ е един от основните заводи на българското военно машиностроене, където се извършват специализирани ремонти на военно оборудване и комплексни кораборемонтни дейности за български и чуждестранни партньори.
