Салваторе Олива (Salvatore Oliva, fl.1619-1635) е френски картограф, работил в Марсилия между 1619 и 1635 г., където създава 6 атласа*.
Картата на Салваторе Олива „Средиземно море“, с размери 405 х 576 мм, е създадена през 1619 г. (“Salvator Oliva fecit in civitate marsiliae, Anno 1619”). Тя е част от атлас с две карти върху пергамент, фино обработена овча кожа, с размери 286 х 404 мм. Атласът се съхранява в библиотеката „Хънтингтън“, Сан Марино, Калифорния, САЩ.
Картата е украсена с изглед на Генуа, представена като голяма крепост, над която се вее знаме с кръста на Свети Георги и с три картуша с надписи: EVROPA, ASIA и AFRICA.
Крайбрежието на Черно море е очертано с черна и синя линия. На територията на България (ROMANIA) е нанесена компасна роза с 32 лъча (румби).
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). С червено мастило по западния бряг на Черно море са нанесени taiasea (нос Калиакра), barna (Варна) и sisopol (Созопол). В Бургаския залив с червено мастило е нанесен остров Кешиш адасъ (Света Анастасия) а срещу Созопол (sisopol) – остров Свети Иван. Със знак „+“ в Бургаския залив са нанесени удобните корабни стоянки.
Топоними по западния бряг на Черно море: zanauarda (нос Мидия), panga (Мангалия), loxinico (нос Шабла), taiasea (нос Калиакра), cauarna (Каварна), carbona (Балчик), castise (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), mauro (Черни нос), clamia (Обзор), cdilema (Емона), sisopol (Созопол), asine (Маслен нос), casto (Ахтопол), stampo (Инеада).
* The History of Cartography, Volume Three. The University of Chicago Press, 2007. Cartography in the European Renaissance, Part 1. Edited by David Woodward. 7. The Renaissance Chart Tradition in the Mediterranean, Corradino Astengo, p. 233.
