Тя се казва Константина Георгиева и е от Варна. Дядото на Константина – Костадин Добрев, е дългогодишен машинен боцман на корабите в Параходство „Български морски флот“. Тя носи неговото име. И това се оказва, че не е случайно. Според думите й, той дава „началото“ на нейната професионална ориентация, разказва Атанас Панайотов в “Морски вестник”.
Споделя с нея своите преживявания на море, за трудностите и за романтиката, за местата по света, където е мечтаел да се върне още веднъж…
Константина завършва Пета езикова гимназия във Варна с първи език – английски, и втори – немски. Но все още няма смелостта да запише „Корабоводене“ в Морското училище. Или по-скоро – все още не е достатъчно сигурна, че това е нейният път в живота. Защото е обмисляла и варианта да се посвети на медицината, да помага на хората.
Сега не съжалява, защото вече е убедена, че нейното поприще е друго. Тя пак помага на хората, но за това те да могат да виждат хубавите страни от живота и от борда на круизните кораби. Но преди това и нейният път към морето не е толкова пряк.
Константина завършва Икономическия университет във Варна. Въпреки че още във втори курс осъзнава, че и това не е желаното от нея бъдеще. Но проявява характер: след като веднъж е започнала нещо, тя трябва да го довърши.
Едва след това без повече колебание поема към Морското училище. Тук я изненадват, че има възможност да запише само магистратура – тя вече има бакалавърска степен. Това я амбицира и предвидените четири години за обучение взема за две. Това е възможно само при постигнати високи успехи, а при Константина те са безспорен факт. Но ако обучението преминава безпроблемно, то задължителният плавателен стаж след него не е толкова лесна работа, особено ако випускникът е дама.
Продължете четенето в Морски вестник тук
