Двадесет доброволни сътрудници са обучени и с тяхно участие вече са извършени доста проверки, съвместно със служителите на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу бракониерския риболов във водоемите на територията на община Девин. Съставени са актове за укриване на маломерни риби, използване на неразрешени методи и средства за риболов. Извършени са наблюдения на критичните най-често замърсявани участъци на територията на общината. Тъй като другата важна задача пред този своеобразен отряд, на ангажираната обществена непримиримост към нарушителите, е превенцията срещу посегателствата върху екологията на водните обекти в района. Това похвално начинание е осъществено с успешното изпълнение на проекта с интригуващото наименование „Превенция на бракониерството и замърсяването на водните обекти на територията на община Девин“ и засяга два особено остро наболели проблема у нас. Той е реализиран по Програмата за морско дело и рибарство (2014-2020) (ПМДР), в изпълнение на Стратегия за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) на Местната инициативна рибарска група (МИРГ) „Високи Западни Родопи: Батак – Девин – Доспат“, с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство. Това заяви пред Мaritime.bg Йорданка Митева, експерт по прилагане на стратегията към тази МИРГ. Проектът е изпълнен от Сдружението на ловците и риболовците „Ловно – рибарско дружество“ в град Девин.
Пред Maritime.bg, Йорданка Митева обясни, че самият проект е за изграждане на информирана активна общност от местни доброволци, които да се включват във важни екологични дейности, както и да се създадат условия за ограничаване и предотвратяване на бракониерството на територията на общината. И допълни, че самите доброволци са членове на сдружението с нестопанска цел, което има за предмет на дейност устойчивото стопанисване, възпроизводство и опазване на рибата, съхраняване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие в региона.
Как е възникнала идеята за този интересен проект? По думите на експерта по прилагане на Стратегията на МИРГ, районът на Високи Западни Родопи е много популярна дестинация за риболов. Тук се намират три от големите и с национално значение язовири: „Въча“, „Доспат“ и „Цанков камък“ . Има много реки, които също са обект на специална защита. И изобщо голяма част от риболовната територия е включена в мрежата Натура 2000. А развитието на риболовния туризъм в района поражда много опасения за околната среда. Замърсяването на зоните около язовирите, реките оказва значително отрицателно въздействие върху околната среда, тъй като идват доста риболовци през летния сезон и туристи, които замърсяват водните басейни. А да не говорим, че незаконните риболовни практики водят до загуба на биологичното разнообразие и влошаване на околната среда.
„Идеята на този проект е обучените доброволци реално да извършват (и вече го правят) редовни наблюдения на критични и най-често замърсени райони и да оказват подкрепа в борбата срещу бракониерството на служителите на ИАРА. От Агенцията издадоха специални идентификационни карти на всички тези доброволци, обучени по проекта“, разказа Йорданка Митева.
Защо го направихме? Предвид обширната територия на района и големия брой водоеми от една страна и нарастваща бракониерска дейност от друга, беше идентифицирана необходимост от постоянен мониторинг на местата, където се извършва незаконен риболов и на замърсяването на водите. Решението, което намерихме с този проект е да бъдат обучени местни доброволци, които в случая са членове на ловно-рибарското дружество. С получената безвъзмездна финансова помощ по проекта, на обща стойност 41.6 хил. лв. беше осигурено и необходимото оборудване на доброволците. То включва една лодка с колесар за бързо придвижване от едно място до друго за наблюдение в язовирите и бързото откриване на бракониерите, тоест да се реагира своевременно. Осигурени са бинокли, термовизионен монокуляр, а също дрон, с който може да се извършва още по-големи обходи и наблюдения. По проекта са закупените и камери, които се поставят на местата, където обикновено се извършва бракониерска дейност. Те могат да изпращат снимки на телефон или на имейл и така да ориентират за случващото се в района на техния обсег, информира още експертът.
„На практика с този проект се поставя началото на ефективното решаване на конкретни проблеми за ограничаване на негативните последствия от нерегулирания риболовен туризъм или както го наричаме бракониерство. Постига се устойчиво ползване на рибните ресурси, развива се устойчив туризъм в рибарската област на община Девин. Спомага се за съхраняване на водните и рибни ресурси и биоразнообразието, което е ключово за имиджа на нашата територия, от там и привлекателността й за туристите, както и за развиване на нейния потенциал“, подчерта Йорданка Митева.
И коментира, че другото интересно по този проект е, че доброволческите усилия бяха добре приети и признати от членовете на ловно-рибарското дружество и от обществото. Започнаха координирани съвместни дейности на местната общност и регионалните институции за справяне с основните проблеми в областта. Ако, примерно, доброволец открие бракониер в радиуса си на наблюдение той докладва на Сдружението на ловците и риболовците или директно в териториалното звено на ИАРА. Тук само трябва да отбележим, че доброволците с притежаваните идентификационни карти от Агенцията имат право да участват и като свидетели в процеса на установяване на забранената дейност и съставяте на съответните актове по Закона за административните нарушения и наказания.
Ще дам и един конкретен пример за значението на дейността на доброволците ни. При проверка на риболов на балканска пъстърва на една от нашите реки на територията на общината е установено нарушение за улов на маломерна риба. В последствие се оказва, че бракониерът е и без билет за любителски риболов. И в случая доброволният сътрудник вижда как този риболовец прибира уловена маломерна риба в колата си, обажда се в териториалното звено на ИАРА, служителите веднага идват на място и нарушителят е санкциониран.
И още нещо много важно. Изпълнението на този проект изгради активна общност от местни доброволни сътрудници, които са в най-активната възраст, между 30 – 40 години. Те се включиха в обучението още на етапа на изпълнение на проекта. Един вид се включи и местната общност в тези много важни за региона екологични дейности, допълни експертът по прилагане на Стратегията към МИРГ „Високи Западни Родопи: Батак – Девин – Доспат“.
Проектът е даден като пример за добра практика и e избран като втори най-добър на изложение във Ферара, Италия.
