Картата е част от атлас върху пергамент, фино обработена овча кожа, с размери 47 x 33,5 см. Той се съхранява в Баварска държавна библиотека (Bayerische Staatsbibliothek) в Мюнхен, Германия (BSB Cod.icon. 137).
За нейния автор – Фернао Ваз Дурадо (Fernao Vaz Dourado, 1520 – 1580 г.), знаем, че е бил войник и един от тримата португалски картографи, родени и работили в Гоа (Goa), Португалска Индия.
Крайбрежната линия на Черно море (PONTVS EVXINVS) е нанесена с черно и зелено. Картата е украсена с рози на ветровете в синьо, червено и златно с 8 посоки (румби) и хералдически щитове, показващи принадлежността на териториите. Със златен кръст е представен Гробът Господен в Йерусалим (IERVSALEM).
Върху територията на България са изписани два надписа – MACEDONIA и TVRQIA и хералдически щит с 4 полумесеца, сигурен знак за принадлежност на територията към Османската империя. В широкия Бургаски залив – срещу Несебър (mesember) са нанесени с червено мастило 3 безименни острова – един от които е Света Анастасия (Кешиш адасъ). Пред нос Шабла (lloxilocicos) е нанесена пясъчна коса (или остров).
На картата (Europa) с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (baria). С това име градът се среща за първи и последен път. По западното крайбрежие на Черно море с червено мастило са представени нос Калиакра (raxaira), Варна (baria), mesember (Несебър) и estahuine (Инеада).
Топоними по западния бряг на Черно море: gdoseo (лиман Синое), uemgali (Мангалия), lloxilocicos (нос Шабла), raxaira (нос Калиакра), banesna (Балчик), costoci (резиденция „Евксиноград), baria (Варна), mauro (Черни нос), delemano (Обзор), mesember (Несебър), estafadi (Димчево), sisopoli (Созопол), esme (Маслен нос), verdiso (нос Уровиза), bastopoli (Ахтопол), estahuine (Инеада).
