Със своите над 6 000 км. естествена брегова линия и над 700 острова в Адриатическо море, Хърватия е естествена яхтинг дестинация. За миналата година страната се нареди като шеста най-популярна дестинация за мега яхти в света. Тези дадености на приетата през 2013 г. в Европейския съюз страна и присъединяваща се от 1 януари догодина към Шенгенското пространство не могат да бъдат сравнявани с това, което има България на Черно море. Разходите за живот в Хърватия обаче са средно с 15,62% по-високи от тези в България, а разходите за поддръжка на мега яхти биха били двойно по-ниски у нас в сравнение с останалите топ пет дестинации – Италия, САЩ, Гърция, Франция и Испания. Страната ни трудно може да намери място в елитните класации за яхтения туризъм, поради отдалечеността и характеристиките на Черно море, но и развиващите се от години геополитически процеси. В същото време обаче България може да се превърне в хъб за зимуване и обслужване на най-големите моторни и ветроходни яхти.

Най-малко 30 млн. лева годишно
Българският бизнес може да генерира най-малко 30 млн. лева годишни приходи, ако пристанищата ни станат привлекателни за зимуване на мега яхти. Това сочат анализи на базираните във Варна “Яхт – Инженеринг” и “КМ И Д“. Двете дружества бяха ангажирани с приемането във Варна за последните два зимни сезона на три мега яхти, които събираха погледите на посетителите в обособената свободна зона на терминал Варна – Изток.
“Когато бе взето решение за създаване на т.нар. обществена зона на пристанищна инфраструктура, струваща милиарди, някак бе пропуснато използването й по най-важното предназначение за приемане на плавателни съдове. В една яхтена марина би трябвало първо да се осигурят инфраструктура за яхти, съпътстващите услуги и накрая да се допълнят заведения. При нас на практика се оказа, че плавателните съдове пречат на заведенията”, коментира пред Maritime.bg управителят на “КМ И Д” Юри Станков.
“Редно е да се предприемат спешни стъпки по прилагане на европейските яхтени стандарти в родната нормативна уредба, тъй като вече имаме две обособени зони в най-големите ни пристанища, за да станат те привлекателни за този мултимилионен бизнес”, заяви собственикът и управител на “Яхт – Инженеринг” Георги Белчев.

Преди няколко години Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” обяви проект за обособяване на яхтена марина в района на Морска гара – Варна. Планираше се да бъдат доставени понтони, приемащи най-малко 100 яхти, но и зона за поддръжка. По-късно този проект отпадна от плановете на държавното предприятие за Варна, докато за разширената зона за обществен достъп на Пристанище Бургас се планира обособяването на места за приставане на малки плавателни съдове.
Яхта, яхта, ама кораб
Липсата на специални и нормативно определени правила за приемане на супер яхти в българските пристанища са сред главните пречки за развитие на бизнес, свързан с поддръжката им у нас в неактивните сезони. Това разбира се е и спънка пред яхтения туризъм.
“За да го обясня най-просто – изискванията у нас са като за търговски кораби. Наскоро се наложи да правим чартър на супер яхта в България. Хората, които са готови да платят наем за такъв плавателен съд не са много. Те искат да имат пълна свобода на движение за влизане и излизане от пристанищата, за употреба на различни средства – джетове, тендъри и т.н. Тук се сблъскваме с огромна преграда в родното законодателство. В Бургас от нас изискаха яхтата да застане на рейд до търговските кораби. Не ни бе разрешено да пусне котва на подходящо, но по-уединено място. Бе ни забранено гостите да използват джетове. Това са просто 2 елементарни примера”, коментира Юри Станков. По думите му не е нужно “да откриваме топлата вода”, а просто да имплементираме в родното законодателство и нормативна уредба най-добрите практики за яхтената индустрия от Хърватия, Италия, Франция и Испания.
“Бизнесът е готов да съдейства на администрациите за изготвяне на правила. Но правила, които създават възможности за потенциално развитие на този бизнес у нас. Имаме всички дадености за това, но в момента по-скоро сами създаваме пречки”, казва Георги Балчев и даде за пример огромния документооборот, нужен за маневра на една яхта, включително изискванията за пилотаж и наличие на осигуряващи влекачи.

Варна и Бургас като Палма де Майорка
Според двете компании – пристанищата на Варна и Бургас, но и другите по-малки марини по Черноморието ни, имат уникални дадености.
“Двете ни пристанища са в сърцата на градовете Варна и Бургас, също като Палма де Майорка например. Разбира се, не можем да променим климата и отдалечеността ни, но в България има възможност за провеждане на по-големи и основни ремонти и каквото и да се прави у нас, сравнено с Франция, ще е поне на половин цена”, смята Белчев. Това е напълно достатъчно основание собственик на супер яхта да я пребазира във Варна, Бургас или Несебър за неактивния сезон.
“И тук идва другият проблем, свързан с таксите и осигуряването на ел. енергия. По действащата в момента нормативна уредба е абсолютно невъзможно или най-малко изключително трудно да се даде ясна оценка за разходите, които един собственик би имал при планирано зимуване в нашите пристанища”, казва Станков.

Вече сме на картата
“Радвам се, че през последните три години успяхме да привлечем бизнес със суперяхти в пристанище Варна”, казва Белчев.
По думите му сред причините е била и голямата заетост на стоянките и кораборемонтните заводи в Средиземно море.
“Капитаните и собствениците искат да срещат квалифицирани и познати компании от този бизнес. Смея да твърдя, че за последните 15 години сме част от това семейство. Визията на пристанище Варна се промени като показахме, че има бъдеще за неговото развитие по предназначение, а именно – да бъде използвано от плавателни съдове, а не да има само бизнес със заведения за хранене или увеселителни паркове”, добавя той.
Той коментира, че за да има присъствие на суперяхти в родните пристанища трябват подходящи условия не само за престой, но и за качествен ремонт, което е основната причина луксозните плавателни съдове да направят не малък преход от Средиземно море до България.
“Имаме качествени специалисти във всяка една област по поддръжката на суперяхти, но за съжаление повечето от тях работят в Западна Европа. Там е създадена подходяща среда за подобен вид дейности”, обясняват от “Яхт – Инженеринг”.
“При нас има условия за по-мащабни ремонти, както и за строеж на нови яхти, доколкото климатът и неблагоприятното ни море възпрепятстват развитието на суперяхтения туризъм през летния сезон”, коментира още Белчев.
Макар хидрометеорологичните условия по северозападното крайбрежие на Европа да не са много по-добри от тези в Черно море, този бизнес просперира там и не без съдействието на местните власти.
Крайно време е България да затвърди мястото си на морска държава, в която се прилагат политики за развитие на морската индустрия и синята икономика, в която се развива силно корабостроене, включително на яхти, призовават Белчев и Станков.
Този бизнес изисква голяма ангажираност на личен състав. Повечето от дейностите са поръчкови и се налага повече ръчен труд, което създава много работни места и е гаранция за сериозни приходи за бюджета, коментират от “Яхт – Инженеринг”.
