На 19 декември 1937 г. са връчени първите бойни знамена на частите от военноморския флот на България.
На Никулден, на специално организирано тържество във Варна, цар Борис III връчва бойните знамена на Военноморското училище, Морската полицейска служба (официалното название на Черноморската флотилия) и Дунавската флотилия. Морското училище получава знамето вместо несъществуващия тогава Беломорски флот.
На тържеството присъстват княз Кирил, министърът на войната генерал-майор Христо Луков, началникът на Варненския гарнизон генерал-майор Христо Попов, началникът на флота контраадмирал Иван Вариклечков и други официални лица. Управляващият по това време Варненско-Преславската епархия Русенски митрополит Михаил отслужва водосвет и освещава бойните знамена. Те са приковани към дървените им дръжки с позлатени гвоздеи. Цар Борис III произнася напътствени слова пред офицерите и матросите, а после пристъпва към връчването на бойните знамена на командирите на съответните части. Знамената получават началникът на Морско училище лейтенант Стефан Цанев, командирът на Морската полицейска служба лейтенант Генчо Панчев и командирът на Дунавската флотилия (Дунавска полицейска служба) капитан I ранг Бочо Рачев. След това цар Борис III и придружаващите го официални лица се отправят към торпедоносеца „Дръзки” за полагането на военна клетва от учениците от Морското училище и моряците новобранци. При полагане на клетвата те целуват кръста, евангелието, новополучените светини и кърмовите флагове.
Тази церемония във Варна, с личното участие на цар Борис III, е основополагащо събитие от историята на Българския военноморски флот – за първи път неговите части получават бойни знамена по аналог с останалите въоръжени сили. И трите, раздадени на флотските части знамена, са еднакви, не само помежду си, но и с раздаваните по това време бойни знамена на полковете от Българската армия. Изработени са от бели, зелени и червени копринени парчета (символизиращи националния трибагреник), съединени със златножълти копринени конци. Червеният плат оформя кръст, наподобяващ ордена „За храброст”, а върху горното рамо на кръста е изписано „С нами богъ”. В полетата между четирите рамена на кръста (оформени със зелен плат също във формата на кръст) са поставени короновани вензели на цар Борис III, обрамчени от дъбови и лаврови клонки, извезани с жълти конци върху бял плат. В средата на знамето в червен щит е изобразен български лъв, увенчан с корона и поставен върху бяло поле, обвито от дъбови и лаврови клонки.
Знамената са с формата на квадрат. Те са от така наречените средни знамена – с дължина на страната – 90 см, на ресните – 4 см, а на дръжката – 240 см. Към дръжката е прикрепена месингова гривна с изобразен върху нея вензел на цар Борис III, а под него надпис: „Подарено лично отъ Н.В. Царя на …(името на частта) на 19 декемврий 1937 г. – гр. Варна” и поредният номер на съответното знаме – №74, №75, №76. В долния край дръжката завършва с конусовидна метална гривна, а горе със сфера и стъпил върху нея метален лъв.
Трите флотски знамена се съхраняват в своите части до 1950 г., когато са предадени в Националния военноисторически музей.
