Брюксел реши: Неусвоената част от квотата за калкан остава и за догодина

Неусвоенато част от тазгодишната квота за калкан ще бъде прехвърлена към новата, за 2023 година. Тази новина, важна за рибарите, съобщи пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). Решението е било взето на 45-aта сесия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) в Тирана, Албания в работата, на която той участва. По думите на д-р Господинов това е успокояващо за нашите рибари, защото мнозина от тях не успяха навреме да усвоят своята част от квотата, която им беше определена за тази година. 

Хората се уплашиха от войната в Украйна, от сигналите за мини в Черно море и излизаха по-рядко с корабите си. От друга страна и горивата рязко поскъпнаха, част от корабните екипажи напуснаха, така че чисто физически не успява да усвоят квотата си. После през късните есенни месеци излезе много чернокоп, а рибарите ловят това, което има в момента и до калкана не им остана време, заяви д-р Господинов. Обадиха ми се много хора от бранша, притеснени от създалото се положение. И сега вече могат да бъдат спокойни, че няма да загубят неусвоената част от квотата за калкан, просто ще мине за следващата година – решено е в Брюксел, коментира още той.

Генералният секретар на КСЧМ коментира и одобрената от ЕК Оперативна програма по морско дело и рибарство на България през новия програмен период.

Това също е много важно за нашия бранш, защото програмата на Румъния все още не е приета и не се знае кога ще стане, а времето на новия програмен период вече тече, заяви д-р Господинов. Променено е наименованието на програмата като към „Морско дело и рибарство“ е прибавено и „аквакултури“. Защото рибата в световен мащаб вече не достига и акцента все повече се насочва към отглеждането на риба и миди. Също предвидени са пари за зелената енергия – за фотоволтаични инсталации към фабриките за преработка на риба и други морски видове, за смяна на корабните двигатели с по-екологични. Увеличават се парите и за местните инициативни рибарски групи  (МИРГ). Техният брой трябва да нарасне, за да може да се подпомага по- ефективно дребномащабния риболов. В тази насоча и в КСЧМ взехме решение да намалим драстично размера на членския внос на асоциациите на дребномащабният риболов. Става три пъти по-малък от този, който сме им искали досега, за да можем да привлечем повече дребни рибари в Консултативния съвет.

Доволен съм, че нашата програма стартира като една от първите, което стана и благодарение на бизнеса, с който КСЧМ е постоянно в комуникация. Като цяло тя наистина е направена с бизнеса, защото него ще обслужва. Програмата ще стартира от началото на новата  2023 година и браншът ще може наистина да се възползва от нея.

По думите на генералния секретар на КСЧМ добрата вест за одобрената от ЕК оперативна програма Морско дело, рибарство и аквакултури за България се е случила точно в момента, когато за провеждали годишното си общо събрание в Констанца, Румъния. На него са приели и програмата за работа на Консултативния съвет за 2023 год. Във форума са се включили и представители от Брюксел. Пенелопи Белеко, която е пряк наблюдател на консултативните съвети и отговаря за тях в Главната дирекция на ЕК, отбелязала актуалността на набелязаните теми на програмата на КСЧМ за следващата година, които вървели и на европейско, и на национално, и на регионално ниво. И най- вероятно в Брюксел щели да я одобрят без забележки, според думите на д-р Господинов.

В програмата ни за новата 2023-а се залага върху сертифицирането в риболова, както и на дребномащабния риболов, който е с лодки. Акцентираме още върху ефектите от измененията на климата върху риболова, на новите инвазивни видове в Черно море. След това – на риболова на рапана, който вече е икономическа суровина и дава препитание на много хора. Друга тема през годината ще са работните места за бранша в синята икономика. Ще искаме да се въведе обучение за поколенията на рибарите. Важен е въпросът за еволюцията на риболова и морската аквакултура в пандемичната и военна година. Ще направим преценка, какво се случи през тази година с изводи за следващата. Също така – за трансфера на технологии за устойчиви аквакултури. Трябва да привлечем добрите практики в развъждането на риба. След това, взаимодействие на рибарската аквакултура с морските ферми и ВЕИ-а в контекста на морското пространствено планиране. Вече се подготвя закон за изграждане на вятърни генератори в морето, които ще заемат нашите райони за риболов. Не на последно място в програмата ни са залегнали и възможностите за декарбонизация на дейностите в морето, което означава промяна на горивото на корабите, каза още д-р Господинов. 

Последни новини

Последни новини

Изкуствен интелект осигурява безопасно маневриране при ограничена видимост в Пристанище Варна

Как да се впрегне изкуственият интелект в морските технологии? Отговор дава мащабен европейски проект, в който участва Техническият университет - Варна. Това заяви пред

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент