
Като обикновеното съветско момиче Анна е изправена пред много предизвикателства по пътя към сбъдването на мечтата си. На 27-годишна възраст тя застава начело на първото си далечно плаване, което привлича световно внимание.
Ако има едно нещо, което хората са чували за моряшката професия, то е, че жените носят лош късмет на кораба. И все пак една жена не само не вярва, но и доказва на целия свят, че това не е вярно.
“Преминах всяка трудност на моряшката професия – от началото до края, а ако съм капитан на голям презокеански кораб, всеки един от подчинените ми знае, че не съм се явила от морската пяна!”, гласи един от най-известните цитати на Анна Шчетинина, първата жена-капитан на кораб в света, разказва RB.
Избира морето
Родена през 1908 г. на гара “Океанская” край руския град Владивосток, Анна “се влюбва” в морето, когато е на 16 години. Баща ѝ Иван Шчетинин е стрелочник и работи на риболовни кораби през сезона. Щом стъпва на тези кораби, у Анна моментално се поражда интерес към всичко там.
Съвсем скоро е убедена, че иска да се занимава с морско дело, затова кандидатства в Морския техникум във Владивосток. Директорът е много впечатлен от момичето, но прави всичко възможно да я обезкуражи, като я предупреждава, че ще трябва да понесе много трудности. Анна обаче не се отказва и въпреки жестоката конкуренция (200 души за 20 места) е приета.
Снимка: В. Мариковский/Sputnik
Но това е само началото. Макар да има добри оценки, единственото момиче в техникума моментално е включено в списъка на “необещаващите” ученици и не получава стипендия. За да се издържа, понякога ѝ се налага да работи нощем като медицинска сестра, чистачка и дори като разтоварач редом с момчетата.
Нещо повече, по време на практиката на корабите на Анна е разпределяна най-мръсната и най-тежката работа. Въпреки това, тя никога не възразява – разбира, че ако откаже, останалите моряци няма да се отнасят към нея като с равна.
Първи приключения
Снимка: Sputnik
След като завършва през 1929 г., Анна започва кариерата си като обикновен моряк. След това бързо става старши помощник – капитан. Обратът при нея настъпва през 1935 г., когато СССР купува 12 товарни парахода в Европа. Четири от тях са разпределени за транспортната компания на Камчатка и за плаването им до Далечния изток са нужни доста хора с опит.
“Тогава работех като старши помощник-капитан с почти четири години опит и от над година имах диплома за морски капитан. Бях работила в “Камчатка” АД от завършването на Морския техникум, затова не е изненадващо, че ме сметнаха за подходяща за работата… Бях в отпуска, но не беше трудно да ме убедят да приема работата. Работата за мен винаги е била приоритет”, спомня си тя в книгата си “По морета и отвъд моретата”.
В крайна сметка тя става първата жена-морски капитан, благодарение на поредица от случайности. Поради липсата на капитани, вместо да стане старши помощник, ѝ предлагат да води един от корабите. “Разбира се, не само че бях невероятно щастлива от назначението, но и малко горда”, спомня си тя.
Няколко дни по-късно в Хамбург пристига 27-годишна жена със “светлосиня копринена шапка и сиво палто”, за да приеме товарния параход “Чавича” (бивш “Хохенфелс”). Младата “дама капитан” не само впечатлява немските моряци, но и бързо се превръща в сензация в международната преса. По време на пътуването от Хамбург до Петропавловск-Камчатски Анна спира в Одеса и Сингапур, където журналистите вече я чакат.
“(От журналистите) разбрах, че съм първата жена капитан в света”, пише по-късно тя.
“Трябва да кажа, че за мен това беше много неочаквано и необичайно. За 10-те ми години кариера в морето никой не беше вдигал шум около работата ми… От една страна, трябва да призная, че това ми погали самочувствието, но от друга въпросите от пресата ми бяха много досадни”.
В годините след първото пътуване Анна и корабът ѝ транспортират товари край бреговете на Камчатка, устоявайки на бури и смразяващи студове. През зимата на 1936 г. “Чавича” засяда в леда и дрейфира 11 дни без вода и храна. В крайна сметка, Анна забелязва пукнатина в леда и успява да изкара парахода. За този подвиг получава Орден “Червено знаме на труда”.
По време на войната
Снимка: Музей на морския флот, РФ
През 1938 г. Анна Шчетинина е назначена за директор на риболовното пристанище във Владивосток, което в общи линии по онова време не съществува. Властите искат тя да го организира от нулата, което Шчетинина успява да постигне само за шест месеца. Риболовното пристанище работи и до днес.
Същата година тя е приета и във Факултета по мореплаване в Ленинградския институт за воден транспорт, но заради началото на Втората световна война не успява да завърши обучението си. Първите години на войната тя прекарва в Балтика, където евакуира населението на Талин под бомбардировките и транспортира стратегически товари.
Снимка: Музей на морския флот, РФ
През 1943 г. Шчетинина се връща във Владивосток, където получава чисто нов построен в САЩ параход – Jean Zhores. През следващите пет години тя прекосява Тихия океан 17 пъти, транспортирайки военни припаси и оборудване от Канада и САЩ по програмата “Заем-Наем”.
Обучение на следващото поколение
Освен живота си в морето, Анна оставя сериозна следа и в преподаването в Ленинград и Владивосток. Бившите ѝ студенти си я спомнят като много строга жена, която рядко се усмихва. “Беше много взискателна, стремеше се да научи кадетите да бъдат не само добри специалисти, но и достойни хора”, спомня си капитан Евгений Климов. “Тя ни изпитваше много сурово, но винаги бе справедлива и винаги се застъпваше зад кадетите. Анна Ивановна бе много уважавана от целия институт”.
Анна Шчетинина е носител на много титли и награди, но така и не успява да създаде истинско семейство. През 1928 г., докато учи в Морския техникум, тя се омъжва за колегата си Николай Качимов, но след завършването кариерите им ги разделят и те попадат на различни кораби. След войната, през 1950 г., Николай умира и Анна така и не се омъжва отново.
Снимка: Юрий Муравин/ТАСС
В края на живота си “жената капитан” пише две книги с мемоарите си (“По моретата и отвъд моретата” и “По различни морски маршрути”) и прехвърля всички документи на местния музей.
Тя прекарва целия си живот във Владивосток, където плава и преподава, така че нищо чудно, че местните власти кръщават на нея площад, улица и училище.
Освен това, на нея е кръстен и нос на брега на Амурския залив и един на Курилските острови.
Анна Шчетинина умира през 1999 г., но наследството ѝ продължава да вдъхновява жени в Русия и по цял свят.