Франческо Бекари (Francesco Beccari) е италиански картограф от началото на 15-и век. Той е живял във Венеция, но е направил тази карта („Картата на Бекари“) в Савона (Savona), Италия. Картата е с размери 93 x 139,5 см и е съставена от два съединени листа пергамент, фино обработена овча кожа.
В долната част на картата е нанесен дълъг пояснителен надпис. Картата е украсена с една роза на ветровете с 8 лъча (румби), с две скали за разстоянията и с изгледи на градове, най-големия от които е на Генуа. В началото на Дунавските устия (на картата “flume de Vecina”, е представен изглед на средновековната крепост Вичина (на остров Пъкуюл луй Соаре).
Пред нос Шабла (losilucico) с точки и знак „+“ са нанесени опасните за корабоплаването подводен риф и плитчини. В Бургаския залив, с червено мастило, са нанесени два острова – Кешиш адасъ (Света Анастасия) и Свети Йоан (Свети Иван), а със знак „+“ удобните корабни стоянки.
Върху „Картата на Бекари“ с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени caiacra (нос Калиакра), barna (Варна), mesember (Несебър) и stagnayra (Инеада).
Топоними по западния бряг на Черно море: grosea (лиман Синое), zanauarda (Нос Мидия), pangalla (Мангалия), losilucico (нос Шабла), caiacra (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castri (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), galato (Галата), mauro (Черни нос), lauiza (Обзор), cauodelemano (Емона), mesember (Несебър), lasillo (Поморие), schaffidia (Димчево), sisopolli (Созопол), aesine (Маслен нос), verdizo (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), stagnayra (Инеада).
