Крайно време е в българското законодателство да влязат нормите, които да не позволяват на нито един корабособственик, неизряден длъжник, лесно да се измъква без да се е разплатил. Това заяви пред Maritime.bg инж. Иван Велков, председател на УС на Моряшкия професионален съюз.
“Говоря най-вече за такъв, който е изоставил свой кораб у нас”, коментира той.
Международното законодателство дава право, ако корабособственикът не е осигурил всичко, което се изисква да има на борда на неговия кораб, съгласно МТК 2006 г., инспекторът от портовия ни контрол да го задържи, докато не го направи. Изпълни предписанията и те пускам! Когато корабът е натоварен, това лесно се осъществява. Но когато е изоставен от корабособственика решението вече трябва да се търси в нашето вътрешно законодателство. Предупреждаваш го, като не го направи, свършваш каквото трябва и другата страна пие една студена вода. Процедурата е ясна, но за съжаление ние нямаме такова законодателство, подчертава синдикалистът.
В международните правила има такива възможности: да речем, ако се знае, че бенефициалният собственик, тоест, който взема парите от този кораб, е едно и също лице и ако той направи нарушение или нещо друго и не си плати, може да бъде задържан друг негов кораб на място, където това може да се извърши, обясни Иван Велков. Така преди години един мениджър в България задържа кораб на компания, която му дължи пари. И забележете, не заради този кораб, а защото е неизправен длъжник пред него. Задържа кораба в Турция, защото знае, че там законодателството позволява такова нещо. И корабособственикът загуби половин милион от цялата тази история. Предварително беше предупреден, че при следващото отиване на негов кораб в Турция, ако не си плати, той ще бъде задържан и там ще се води дело. На този корабособственик му остана като обица на ухото да внимава какво прави. Тъй като онези, които знаят начина, по който може да се провери в крайна сметка, кой стои зад неговите кораби и го разберат, той лесно ще бъде открит и да му бъде потърсена съдебна отговорност, смята Велков.
За съжаление, това може да се случи в съдебната система на южната ни съседка, но не и в нашата. Защото в България не е решено законово, за което, разбира се, съдиите нямат никаква вина, те само изпълняват буквата на закона.
В родното законодателство така е уреден въпросът, че при подобен случай трябва да се търси регистровия собственик и да бъде информиран. А докато се получи обратна информация, корабът може да отплава.
Значи, някой иска негов кораб да бъде регистрираме някъде. За да го направи трябва да се има едно физическо или юридическо лице. Ако е юридическо лице, може да е някъде в другия край на света. Адвокат подготвя документите на кораба и го извършва. Това юридическо лице става първи собственик на кораба, но може да не е бенефициалният, защото печалбата взема друг. И това може да минава през едно, две, три, пет такива дружества и накрая следите се губят. Иди ги открий! Обаче, ако е записано (има такава възможност в законодателството), че този, който експлоатира в момента кораба, е отговорен по нашето законодателство. А той е ясен и е вписан в документите на кораба. И именно от него трябва да се търси дължимото, което има да се взема, защото той е упълномощен да извършва всичко, свързано с кораба, от онзи, който печели от него, казва Велков.
На въпрос, защо всичко това още не е направено в нашето законодателство и да бъдат решени много проблеми със събирането на вземанията, синдикалистът отговори така:
Тези, които правят законите, струва ми се, ги възпира мисълта, ако имам кораб и промяната позволи той да бъде „прилапан“, защо да го правя?!… Ние, синдикатът, а и морската общност в лицето на БМК, години наред се опитваме да се реши проблемът с ареста на корабите. Навремето първият ни разговор с вече бившия изпълнителен директор на ИАМА, беше по въпроса за изоставените плавателни съдове. Корабът стои на кейово място, за което се дължат пари, но няма кой да ги плати и сумата нараства с всеки изминат ден.
Ще припомня един случай с кораб, който беше във Варна. Екипажът е с руски офицери, обажда ми се ITF инспекторът от Санкт Петербург с който се познаваме и ме моли да проверя как стоят нещата на този кораб, защото хората на него нямат вода и храна. Качвам се на борда му и говоря с капитана. Ситуацията е потресаваща, толкова неспазени норми, че главата ти да настръхне. Минаха три – четири дни, капитанът на кораба ми звъни: Моля ти се уреди да ми докарат вода, защото нямаме. Обаждам се на тогавашния директор на пристанището, койтоказва: Ще го направя, но да знаеш този кораб нищо няма да ми плати, той има толкова много задължения, че тази вода ще остане просто дадена от човещина.
Разказвам този случаи, защото и сега има такива кораби.
Беше през 2014 г., когато предложих на бившия изпълнителен директор на ИАМА, за промяната в закона, да потърси опитен специалист, бивш дългогодишен юрист на ИАМА – продължи Иван Велков. Преди две години този човек ми се обади, какво съм имал предвид, за да може чисто технически да се върви към решаване на въпроса. Аз разсъждавам съвсем простичко, какво имам предвид и давам един пример. Казвам: Ако един автомобил бъде изоставен на територията на общината, тя дава срок на собственика му да го премести. След като няма реакция, сама го прави и предава колата на вторични суровини, покрива си направените разходи и останалата част дава на собственика. По същия начин трябва да се разсъждава и за държавата. Тя да има право на нейна територия, който не си изпълнява задълженията да предприеме съответни мерки: информираш го, даваш му разумен срок и ако не го изпълни, предупреждаваш го, кораба се обявява за продажба и след това от получената сума си покриваш всички направени разходи, ако остане нещо, предаваш го на собственика. Просто и ясно, обаче този закон още не е приет. Беше спрян. В момента е внесен с Народното събрание, но дали ще бъде приет не зная. А би трябва до стане, за да даде възможност на нашите съдии, така както е в южните ни съседи. Арестуваш кораба, без значение кой е корабоственика, има си агент в пристанището, има упълномощено лице, което управлява кораба. И по пътя: агент, лицето което управлява кораба, вземат се мерките срещу последното, а не срещу някой, който само един Господ знае къде се намира, допълни синдикалистът.
Вижте видео от архива на Maritime.bg:
