Джовани да Верацано (Giovanni da Verrazzano, около 1485-1528) е италиански (флорентински) изследовател на Северна Америка и картограф, работил за френския крал Франциск I (François I-er, 1515-1547)*. През 1524 г. Джовани да Верацано създава картата „Карта на Средиземно море, Черно море и североизточната част на Атлантическия океан“. Картата е върху пергамент, фино обработена овча кожа, и има размери 84 х 56 см. Тя се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж.
Картата е украсена с една скала за разстоянията и с 14 рози на ветровете с 8 лъча (румби), една от които е нанесена по западното крайбрежие на Черно море (PONTVS EVXINVS). Надписи с главни букви посочват принадлежността на териториите – POLLONIA, LIVONIA, RVSSIA, BOEMIA, HVNGARIA, BOSSINA, SERVIA (България е пропусната). Крайбрежието на Черно море е нанесено с черна и кафява линия, река Дунав е нанесена със синьо мастило. Над Генуа е представено знамето на Свети Георги – бял кръст върху червен фон, а над Йерусалим (IERVSALEM) – Гробът Господен.
Върху територията на България е нанесена Стара планина и синьо знаме със сребрист полумесец, сигурен знак за принадлежност на територията към Османската империя.
Топонимите по бреговете на Черно море са нанесени с черно мастило. Върху картата е нанесена и Варна (varrma). С това име Варна се среща за първи и последен път.
Топоними по западния бряг на Черно море: proslauiza (остров Китук), grosea (лиман Синое), gostanza (Костанца), panganla (Мангалия), lasilucico (нос Шабла), gauarma (Каварна), carbona (Балчик), varrma (Варна), galato (Галата), mauro (Черни нос), cdelemano (Емона), porro (Бургас), strunico (Димчево), sisopoli (Созопол), asine (Маслен нос), uerduco (нос Урдовиза), ganopoli (Ахтопол).
* През 1524 г. крал Франсис I възлага на Джовани да Верацано да открие нов морски път до Китай. Напускайки Диеп (Франция), Джовани да Верацано изследва източното крайбрежие на Америка, от Северна Каролина до Канада.
