Габриел де Валсека (Gabriel de Vallseca, преди 1408 – след 1467) е каталунски картограф от еврейски произход, роден в Барселона. Работи в Палма на остров Майорка. Умира в Майорка. От Габриел де Валсека са запазени 5 морски карти, направени между 1439 и 1449 г., 4-и от които са подписани и датирани.
Тук представената карта е от 1447 г.* Тя е върху пергамент, фино обработена овча кожа, и има размери 94 х 59 см. Картата се съхранява в колекциите на Националната библиотека на Франция в Париж (Bibliothèque nationale de France).
Върху картата, с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесена и Варна (barna). По западния бряг на Черно море с червено мастило са нанесени caiacra (нос Калиакра), barna (Варна), mesenber (Несебър) и stagnaira (Инеада).
Над Константинопол и Пера се веят знамената на Византийската империя (династията на Палеолозите)**, златен кръст върху червен фон с 4 символа наподобяващи буквата “B”, и на Генуа***, червения кръст на Свети Георги върху бял фон. Над крепостта Вичина (на остров Пъкуюл луй Соаре на река Дунав) се вее знаме с тамга – татарска везна****.
Топоними по западния бряг на Черно море: grosa (лиман Синое), zanauarda (нос Мидия), costansa (Костанца), pangalla (Мангалия), lasilusico (нос Шабла), caiacra (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castri (резиденция „Евксиноград“), barna (Варна), gallato (нос Галата), mauro (Черни нос), lauisa (Обзор), cdellemano (Емона), mesenber (Несебър), lasillo (Поморие), scafidia (Димчево), sizopoli (Созопол), aesino (Маслен нос), uerdizo (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), stagnara (Инеада).
* Варна върху карта на Габриел де Валсека от 1439 година; Варна върху карта на Габриел де Валсека от 1440 година.
** Династията на Палеолозите управлява Византия от 1261 до 1453 г.
*** И. К. Фоменко. Образ мира на старинных портоланах. Причерноморье. Конец XIII – XVII в. Издание второе. Москва, Издательство „Индрик“, 2011, с. 366.
**** Пак там, с. 366; Атлас – Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.). Съставител: Димитър Стоименов. Издателство: Тангра ТанНакРа, София, 2008, с. 123.
